Пътят от положителната проба до оправдателната експертиза струваше на гражданин книжката, работата и доброто му име
Ямбол. Районен съд – Ямбол осъди Прокуратурата на Република България и Областната дирекция на МВР да заплатят солидарно обезщетение на гражданин, чиито права бяха нарушени в продължение на осем месеца. Случаят на А. Т. М. повдига сериозни въпроси за бързината и справедливостта, с които правораздавателната ни система третира гражданите си.
През юни 2024 г. А. М. е спрян за рутинна проверка, при която полеви тест за наркотици отчита положителен резултат. Последствията са незабавни и тежки: шофьорската му книжка е отнета, задържан е за 24 часа, а срещу него е образувано досъдебно производство за престъпление.
Осем месеца в неведение
Въпреки че М. веднага дава кръвна проба за доказване на своята невинност, резултатите се забавят. В продължение на осем месеца той живее с клеймото "заподозрян", без право да управлява автомобил – обстоятелство, което пряко засяга професионалните му задължения и доходи. Едва през февруари 2025 г. излиза съдебно-химическата експертиза, която е категорична: в кръвта му няма никакви наркотични вещества. Досъдебното производство е прекратено.
Размисли за системата
Случаят неминуемо повдига въпроса: Каква е тази държава, която осем месеца отнема правата на свой гражданин въз основа на една, оказала се грешна, индикация?
Съдът отбелязва, че незаконно упражнената принуда срещу А. М. е засегнала "честта и достойнството му". Той е преживял срам, притеснение и неудобство, като "градът бил малък и се разбрало", че е с отнета книжка. Ямболският съд признава, че това дългогодишно безпокойство е пряка последица от бавното правосъдие. Забавянето на експертизата за повече от половин година е определено като "необосновано дълъг срок".
Присъденото обезщетение
А. М. е предявил иск за 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Съдът прие, че искът е основателен, но намери сумата за завишена. В крайна сметка, съдът осъди държавните институции да заплатят солидарно 2000 лева обезщетение, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.
С това решение съдът потвърждава, че дори когато не се стигне до официално повдигане на обвинение, институциите носят отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за неоснователно упражнена принуда.
! Важно уточнение: Решението на Районен съд – Ямбол подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПП след справка в ии
Отмяната на наредбата за тестване на полицаи за алкохол и наркотици от Върховния административен съд (ВАС) през 2025 г. се базира на основен правен аргумент за защита на конституционните права на полицаите.
Конкретно, според съдебното решение, провеждането на тестове за наркотици и алкохол без изричното съгласие на служителите нарушава техните права на лична неприкосновеност и човешко достойнство, гарантирани в Конституцията на България. Това означава, че полицейските служители не могат да бъдат принудени автоматично да се подлагат на такива тестове без предварително съгласие или без да са съобразени с правните процедури, които защитават техните права.
Наредбата, която регламентира задължителното тестване на полицаи без тяхното изрично съгласие, е обявена за противоконституционна, защото лишава служителите от възможността да упражнят контрол върху собственото си тяло и лични данни и е в нарушение на принципа за доброволно съгласие при медицински изследвания.
Това решение доведе до спиране на задължителното тестване на полицаи за наркотици и алкохол, докато не бъде приета нова регулация, която съблюдава конституционните им права и се основава на ясни и правно обосновани процедури.
Така в същността си съдебното решение защитава правата на полицаите срещу несправедливо и принудително тестване, което не е подкрепено от законовите гаранции за лична неприкосновеност и съгласие.
2
В България към момента, след съдебното решение за отменяне на наредбата за задължително тестване на полицаи за наркотици и алкохол без тяхно изрично съгласие, полицаите вече не подлежат на такова задължително тестуване. Това основание е свързано с гарантираните им конституционни права, които осигуряват по-голяма защита на тяхната лична неприкосновеност в контекста на служебната им дейност.
За разлика от това, обикновените граждани могат да бъдат подлагани на тестове за наркотици и алкохол, ако има законово основание и при определени случаи, като например управление на моторно превозно средство, основаващи се на риска за обществената безопасност. За тях правната рамка и практиките в тези ситуации са различни и не защитават автоматично правото да откажат тест, както е при полицаите.
В същността си, това означава, че полицията като структура, която трябва да изпълнява строг обществен контрол и подлежи на специфичен правен режим, има по-строги и едновременно по-защитени правила спрямо служителите си. Обикновените хора, включително водачите на МПС, са подложени на проверки с цел гарантиране на обществен ред и безопасност, като правата им при тези ситуации са уредени по различен начин.
Така, по закон и практика, полицаите се ползват с по-висока степен на правна защита при тестовете, докато гражданите подлежат на тези тестове по утвърдени правила, което се възприема и като баланс между правата и отговорностите в обществото