Как неолиберализмът изкриви Адам Смит и какво е казал той в действителност

Анализ на основата на „Теория на нравствените чувства“ и „Богатството на народите“

 Три думи, изкривили икономическата мисъл

„Невидимата ръка на пазара“ е може би най-злоупотребяваната метафора в историята на икономическата мисъл. Тя се използва ежедневно от политици, коментатори и академици като аргумент срещу всяка форма на държавна намеса в икономиката. Инфлацията ще се оправи сама. Монополите ще се саморегулират. Неравенството е естествено. Пазарът знае най-добре.

Има само един проблем: Адам Смит не е казал нищо подобно.

Изразът „невидима ръка“ се появява в целия му корпус буквално два пъти — веднъж в „Теория на нравствените чувства“ (1759) и веднъж в „Богатството на народите“ (1776). Никъде Смит не я издига до универсален принцип. Никъде не твърди, че пазарът без морална рамка, без регулация и без институции може да произвежда справедливи резултати. Напротив — неговото цялостно творчество казва точно обратното.

1. I. Двете книги като неделима система

За да се разбере какво е казал Смит в действителност, трябва да се знае едно основно обстоятелство: той е написал „Теория на нравствените чувства“ 17 години преди „Богатството на народите“. Първата книга е основата. Втората е надстройката. Те са неделими в неговия замисъл.

Какво казва първата книга

В „Теория на нравствените чувства“ Смит изгражда теория за това как хората формират морални съждения. Централният механизъм е симпатията — не като сантиментална емоция, а като способността да се поставим мислено на мястото на другия и да преценим поведението си през очите на „безпристрастен наблюдател“.

Този безпристрастен наблюдател е вътрешният морален регулатор на всеки индивид. Той е механизмът, който пречи на личния интерес да дегенерира в алчност. Смит е категоричен: без тази морална рамка обществото не може да функционира.

Смит предупреждава изрично за опасността богатството и успехът да бъдат объркани с добродетел. Той наблюдава как хората по-лесно симпатизират на радостта на богатите, отколкото на страданието на бедните — и го идентифицира не като нещо добро, а като деформация на моралното съждение, която подрива справедливостта.

Какво казва втората книга

„Богатството на народите“ анализира как пазарните механизми разпределят ресурси и произвеждат богатство. Смит описва как индивидуалният интерес, насочван от пазарните сигнали, може да произведе ефективни резултати — но само при ясно дефинирани условия.

Тези условия включват:

• Реална конкуренция — Смит е жесток критик на монополите и картелите
• Институционална рамка — правова държава, защита на договорите, честни правила
• Морална основа — именно тази от първата книга
• Ограничения върху концентрацията на власт — Смит се опасява от прекомерното влияние на търговците върху законодателството

Без тези условия „невидимата ръка“ не разпределя справедливо — тя концентрира власт.

1. II. Как неолиберализмът изкрива Смит

Неолибералната идеология, формулирана систематично от Хайек и Фридман и политически приложена от Тачър и Рейгън след 70-те години на XX век, извършва няколко основни операции с наследството на Смит.

Операция първа: Отрязване на моралната основа

Неолиберализмът чете само „Богатството на народите“ — и само избрани части от него. „Теория на нравствените чувства“ практически изчезва от учебните програми по икономика. Резултатът е система, която взема механизма (пазара), но изхвърля условието за неговото функциониране (моралната рамка).

Смит е искал безпристрастният наблюдател да действа като вътрешен регулатор. Когато той отсъства или е корумпиран, не остава нищо, което да ограничава алчността.

Операция втора: Универсализиране на ограничена метафора

Смит използва „невидимата ръка“ в конкретен контекст — за да опише как търговците, предпочитайки вътрешния пазар пред чуждия, неволно допринасят за националното благо. Тя е наблюдение за специфичен случай, не универсален закон.

Неолиберализмът я превръща в доктрина: всяка намеса в пазара е вредна, защото пазарът винаги знае най-добре. Смит би отхвърлил това категорично — той е посветил значителна част от „Богатството на народите“ именно на случаите, в които пазарът се проваля и се нуждае от регулация.

Операция трета: Игнориране на Смитовата критика на бизнеса

Иронията е, че Смит е много по-критичен към търговците и производителите, отколкото към правителствата. Той пише директно: „Хората от един и същ търговски отрасъл рядко се срещат дори за развлечение, без разговорът да завърши в заговор срещу обществото или в споразумение за повишаване на цените.“

Тази Смит — критикът на концентрираната икономическа власт — е невидима в неолибералния дискурс.

. Регулацията като резервен механизъм

В системата на Смит регулацията не е противоположност на свободата — тя е нейната гаранция когато вътрешните механизми се провалят. Логиката е проста: безпристрастният наблюдател е вътрешен регулатор. Когато той не функционира — когато моралната рамка е ерозирала — необходим е външен такъв.

Смит никъде не твърди, че правителството трябва да стои безмълвно докато хората страдат в очакване пазарът да се самокоригира. Напротив — той изрично подкрепя намесата при провали на конкуренцията, при монополи, при ситуации, в които частните интереси систематично се противопоставят на общественото благо.

Аргументът „невидимата ръка ще реши инфлацията“ е не само икономически съмнителен — той е и антисмитиански. При ценова нестабилност, засягаща основни жизнени потребности, именно моралната рамка на Смит изисква действие — защото страдащите са реални хора, а безпристрастният наблюдател не може да остане безразличен към тяхното положение.

1. IV. Системата, изтрила собствената си основа

Тук се крие може би най-дълбоката ирония в историята на икономическата мисъл: неолибералният капитализъм, позовавайки се на Смит, е разрушил точно условията, при които пазарът функционира по Смит.

Свидетели сме на следното:

• Концентрацията на капитал — не конкуренция, а олигополи в почти всеки сектор
• Ерозия на моралната рамка — тщеславието, което Смит описва като двигател на амбицията, е станало самоцел
• Завладяна регулация — законодателството, писано от тези, срещу които е насочено
• Изчезналият безпристрастен наблюдател — заменен от медии и социални мрежи, проектиращи не морална преценка, а желаното поведение

Смит е предвидил тази опасност. В „Теория на нравствените чувства“ той предупреждава, че когато обществото започне да смесва богатство с добродетел и бедност с порок, моралната му архитектура се срутва. Тогава пазарът спира да бъде механизъм за разпределение на блага и се превръща в механизъм за концентрация на власт.

 Смит, когото не четат

Адам Смит не е основател на неолиберализма. Той е мислител, разбирал дълбоко, че икономическата система е невъзможна без морална основа, без институции и без механизми, ограничаващи концентрацията на власт.

Истинският Смит — онзи, написал и двете книги и разбирал ги като единна система — би разпознал съвременната ситуация: пазари без морал, регулации без зъби, и аргументи за невидимата ръка, произнасяни от хора, чиято невидима ръка вече се е запасила достатъчно добре.

Проблемът не е в пазара. Проблемът е, че са взели механизма и са изхвърлили ръководството за употреба.

Ръководството се казва „Теория на нравствените чувства“. Написано е преди 265 години. Все още не е прочетено от тези, които се позовават на него.