Анализ на Волен Сидеров: защо държавническото мислене трябва да пребори емоцията на изборите
Демокрация никога и никъде не е имало. За да има демокрация някъде, трябва да имаме народ от богове. Чия е тая мисъл? Много от вас ще кажат на Рая Назарян: „Не, уви, не“. Жан-Жак Русо е казал това. Човекът, който още в средата на 18-и век дефинира демокрацията, обяснява как трябва да бъде представител на либерте, егалите, фратерните – свобода, равенство, братство. И оттам нататък още други такива радетели за свобода, равенство и братство са написали куп текстове. Русо обаче опровергава сам себе си. Хем иска демокрация, хем казва: „Ами то такава не може да има, защото трябва да има народ от богове“.
Аз съм близо до мисълта, че българите сме народ от богове, но не съвсем. Все пак Русо е прав. Демокрация няма, никога и никъде не е имало, но избори има. Така че ще говоря за изборите. Започва „Свобода с Волен Сидеров“. Коментар „Свобода с Волен Сидеров“ е възможен само и единствено благодарение на вашата подкрепа.
Срещаме тия дни една жена, която е съмишленичка и казва: „Аз съм гласувала винаги за „Атака“, сега „Атака“ не участва. За кого? Кажете ми да гласувам, г-н Сидеров“. И аз казвам: за Радев. „Ама той е натовец“ – ми отговаря тя. „Как да гласувам за натовец?“ Замислих се за това и сега искам да обясня, защото сигурно има много други хора, които казват: „Бе да, Радев, Радев, ама той си е натовец“. Ама чакайте, драги скъпи сънародници, те ни набутаха в НАТО без да ни питат, без да искаме това.
Така че няма как един български военен да не е натовец, така както беше преди това всеки български военен във Варшавския договор. А още преди това пък беше съюзник на хитлеристка Германия – 41-ва-44-та година, и заедно с германската армия действаше българският войник. Това попречи ли на Списаревски да брани българското небе? Не. Той беше съюзник на Луфтвафе, на хитлеристка Германия, но той бранеше българското небе. Така както българските военни по време на Варшавския договор също бранеха българското небе, българската територия. И тогава НАТО беше противник. Гърция и Турция трепереха от страх, защото ние имахме ракети, с които можехме да поразим на 400 км цел за 7-8 минути. За да влезем в НАТО, ни накараха да ги нарежем тези ракети, както и да се лишим от 2000 танка, БТР-и, самолети, подводници, кораби. Така че ние сега сме със събути гащи в НАТО. Това беше принуда. Натикаха ни там.
Разбира се, най-голямата предателска роля за това имаше БСП, защото аз си спомням как 1999 г. правихме митинги против НАТО, бомбардировките в Югославия и в България, които НАТО правеше. И само след две години същите, с които правихме митинги против НАТО, направиха конгрес и казаха: „Ами, другари, няма как, ще трябва да влезем в НАТО“. Няма как ли, предатели? Имаше как, само че вие сте нещастници и ще се радвам много, ако БСП сега не влезе в парламента. Това ще бъде заслужено наказание и заслужена карма за тази предателска партия.
Така че да кажеш сега „един български генерал е натовец“ – абсолютно не трябва да ви влияе. Това го казвам и на тази моя съмишленичка, която ме спря на улицата, и на всички други, които ме питат и във Facebook: „Как да гласувам, като той е така, той е в американска школа?“. Не мислете за тези неща, мислете за друго. Радев е човек с чувство за отговорност. Той не може да си позволи да се издъни, защото един човек с неговата закваска и школовка е различен от сикаджията, който ни управлява дълго време, и от другите дихатели и нещастници, дребни далавераджии, които също ни управляваха известно време.
Затова мислете. Не мислете за Копринков, не мислете за водача на листи, които „ама този не ми харесва, тая не ми харесва“. Оставете тези съображения, те не са важни. Концентрирайте се върху това: една политическа сила сега за първи път от много години, от десетилетия, може да вземе обикновеното мнозинство 120 плюс и в изпълнителната власт да направи това, което трябва да се направи най-после, най-накрая. Какво е това ли? След секунда ще ви кажа.
Българинът мисли емоционално при избори. Аз се опитвам да ви кажа, че така не трябва. Трябва да се мисли държавнически. Ако формацията на Радев вземе 120 плюс, това означава, че ще може да направи правителство без да се съобразява с ПП-ДБ, с Борисов и Пеевски и най-после да се направят нещата, които много хора ги искат. Само че не виждат как ще станат. Ето така ще станат. Има нужда от силен вот за първата политическа сила.
Какво не трябва да прави Радев, когато стане първа политическа сила? Не трябва да се хваща на капана „160 депутати, Висш съдебен съвет, съдебна реформа“. Това ще бъде рефренът, с който ПП-ДБ ще започнат да го тикат в този капан от първия ден на новото Народно събрание. Те имат тази кауза, те имат тази фикс идея и непрекъснато ще вдигат шум около това: „Ама о, значи ти не искаш промяна на съдебната система. О, значи искаш Сарафов. О, значи мафията. О, значи Пеевски“. Това ще пеят непрекъснато.
Радев не трябва да ги слуша, защото първостепенната задача на едно ново правителство, което той ще направи, не е Висшият съдебен съвет. Много се извинявам, но това са клишета, това са митове, това са фикс идеи, които не са най-важни за нашия живот. Висшият съдебен съвет се състои от 25 човека. Трима от тях са по право – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. Останалите 22-ма, драги сънародници, се делят на 11, избирани от магистратите, и 11 от парламента. Разделено на съдебната колегия пет и шест за прокурорската колегия.
Айде сега ми кажете, ако Радев влезе в капана на ПП-ДБ, които ще започнат да крещят пронизително от първия ден: „160, ау, не искате! А, значи не искате, а, значи искате мафията, а, значи искате Пеевски!“. Ако той се поддаде на този натиск, какво ще се получи? Как точно 160-те, които да кажем се съберат примерно и той даде своите депутати за това, ще изберат шест прокурори и пет съдии? Как ще ги изберат точно? Кои точно? ПП-ДБ веднага ще извадят едни техни хора и ще кажат: „Ето това са честни, некорумпирани, обективни магистрати. Всички други са хора на Пеевски. Айде опитай се да предложиш някой“. „О, не, това е човек на Пеевски!“ – веднага ще скочи Асен Василев или някой от неговите подгласници и тогава Радев ще види, че е в капан, само ще е късно. А не може да се оттеглиш вече, защото ти искаш съдебна реформа.
Изводът какъв е? Не трябва да се започва със съдебната реформа. Не трябва да се търсят 160 гласа от първите дни на новия парламент. Нищо подобно. Трябва Радев да концентрира своето внимание в изпълнителната власт, правителство, което той да оглави, и задачи, които той да подреди, да ги даде на обществото и да каже: „Ето това ще свърша в следващата година-две“.
След което да определи хора, които да сложи в местната власт. През 27-ма година има избори за кметове и общински съветници – следващата година. Не е случайно, че гербаджиите през всички тия години сложиха ръка на местната власт. Там са административните зависимости. Там е вотът. Радев трябва да смени кметовете на ГЕРБ. Задача номер едно. За да го направи, не трябва да гледа към Висшия съдебен съвет. Той си е просрочил мандата с две, три, пет години – ще го просрочи с още две. Няма проблем.
Първо, задачите на изпълнителната власт: концесии, цени, енергото, „Нефтохим“, цени на горивата, цени на храните, на тока и на водата. След това местната власт и чак тогава съдебната власт и съдебните реформи. Това трябва да бъде програмата на новия кабинет „Радев“.
Капанът, който ПП-ДБ подготвя за Радев, е този: съдебната реформа, ВСС, Сарафов. Ако той се поддаде и влезе в този капан, ще завърши зле. Ако не се поддаде, състави правителство и започне да изпълнява най-важните задачи за българското общество – цени, доходи, икономика, геополитическа независимост, неутралитет военен и възстановяване на връзките енергийните с Русия и сваляне на санкциите, за да може да търгуваме и да развиваме икономика такава, каквато е полезна за нас. Както прави новият унгарски ръководител, който каза, че ще запази енергийните връзки с Русия, защото те са полезни на Унгария, не на Русия. Така и ние трябва да направим.
Разбира се, той сега не може да го говори това, защото веднага ще бъде мишена, че е руски агент. Те и без това го наслагваха години наред, но трябва да го направи. Съдебната реформа е последна грижа на писъците и на нападките на ПП-ДБ. Той трябва да отговаря с една-единствена фраза: „Има по-важни работи за вършене“, защото смяната на състава на Висшия съдебен съвет няма да намали цените, няма да подобри живота на българите, няма да поправи цената на дизела в колонката, нито пък цената на сметката за ток.
Тези деформации се поправят по друг начин – със суверенна икономика, с балансирана икономика и с отрязване на диктата, който ни налагат от Брюксел. Радев може да го направи, разбира се, постепенно, бавно и ненатрапчиво. Ще бъде обект на нападки, но това не трябва да го тревожи, не трябва да му пука, защото народът ще го одобрява и по този начин четиригодишен мандат му е сигурен.
Казвам ги всички тия неща, защото знам от личен опит и от наблюдения, и от опита си като аналитик и коментатор, че това е, което следва, което трябва да се направи. Не защото го харесвам, не защото обичам, не обичам, мразя. Това е историческа необходимост, скъпи драги сънародници. И тук вече отговарям на тази моя съмишленичка, която ме пита как да гласувам, за кого да гласувам сега, като няма „Атака“. Ами не само „Атака“ – трябваше всички партии, които са патриотични, които мислят държавнически, трябваше да не участват в тези избори. Не е късно някои от тях да се оттеглят. Още има време и да оттеглят бюлетината си. По този начин да дадат рамо, да дадат вот си на прогресивна България, защото само по този начин може да се върви напред.
Дали това искаме или не го искаме? Искаме да сме сеирджии, наблюдатели и да гледаме: „Чакай сега как ще се издъне и тоя“. А може и да се издъни. Но какво ще значи неговото издънване? Ще значи издънване за всички нас, за всеки един от вас. Така че моят съвет е на тези избори: не бъдете сеирджии, бъдете участници, защото колкото и да повтаряте, че не се интересувате от политика, всичко в този живот е политика и всеки един от вас е политик. В момента, в който се събуди от сън и стане, той вече е политик. Всичко в нашия живот е политика. Ние участваме. Нашите действия, мисли, енергия правят политиката такава, каквато е. Ако се правите на сеирджии, наблюдатели – сърдете се на себе си после.