Според Алексия Арестович в разговор с Юлия Латинова

Намираме се в окото на геополитически водовъртеж, където сблъсъкът не е просто между армии, а между векове. От едната стрКремъл със своята логика от XIX век за териториални завоевания, а от другата – Вашингтон с финансовите инструменти на XXI век.

В този контекст „духът на Анкоридж“, за който Сергей Лавров тъгува толкова напоително, е окончателно погребан. Докато руското ръководство вярва, че води епична война за нов световен ред, администрацията на Тръмп ги третира като досаден периферен фактор. Време е да наречем нещата с истинските им имена: Кремъл бива ударен с мокър парцал по главата, а закъснелите му опити за субектност приличат на гърчове на субект, който дори не разбира, че вече е извън играта.

 „Измамата“ на Тръмп и провалът на руската голяма стратегия

Фундаменталната грешка в стратегията на Владимир Путин беше илюзията, че Западът ще приеме Русия като равностоен „Глобален субект“. Цялото руско настъпление имаше една цел: договарянето на „Нова голяма сделка“, която да легитимира руските сфери на влияние. Доналд Тръмп обаче не просто „излъга“ Путин – той го унижи, като отказа дори да обсъжда този статут.

За Вашингтон Русия не е партньор, а обект, на който се диктуват условия. Усещането за „ужас и объркване“ в Кремъл е резултат от този болезнен студен душ.

„Западът изобщо не смята Русия за фактор, с който трябва да се съобразява. Лавров и Путин биват пляскани като с мокър парцал по главата и те нямат полезен ход, защото пространството им за решения е нищожно.“ — Алексей Арестович

Петролният шах и мат: Русия като ресурсна колония

Икономическата примка около Москва не се затяга с танкове, а с „невидимата ръка“ на финансовия мониторинг. Данните на Хавиер Блас разкриват мащаба на стратегическото удушаване:

• Логистичен тупик: Над 100 милиона барела руски петрол в момента висят непродадени в морето.

• Индийското отстъпление: Под натиска на САЩ, Индия намали вноса и го замени с венецуелски петрол под американски контрол.

• Китайският капан: Пекин диктува цени под себестойността. Русия се превърна в ресурсна колония на Китай, плащайки, за да продава собствените си богатства.

 „Виктимизацията“ като децивилизация: Моделът „Газа“

Арестович и Юлия Латинина диагностицират възхода на „културата на жертвата“ (виктимизма) като начин да се изхвърли бремето на цивилизацията. Когато една държава заживее на външна издръжка и се откаже от отговорност, тя се превръща в „Сектор Газа“ – територия, управлявана от емоции и чужди интереси. Истинската субектност започва там, където признаеш, че си в тупик по собствена вина.

 Иронията на петдневното примирие

Съществува огромен парадокс: голяма част от украинското общество ненавижда Тръмп, докато именно неговото договорено „петдневно примирие“ вероятно спаси Киев от хуманитарен колапс. По време на този прозорец Русия спря ударите по енергийната мрежа, което позволи доставката на критично важни ракети за ПВО и Starlink терминали. Това е Реалполитик в най-циничния му вид.

 Финансовият монопол на долара: Невидимата ядрена опция

САЩ държат „ядрения бутон“ на световната търговия чрез долара. Опитите за разплащания в рупии и юани се оказаха прах в очите. Вашингтон не се нуждае от бомби, когато може просто да изключи способността на една държава да купува хляб чрез банкови санкции. Едно напомняне за това бързо прави и най-големите играчи „добри и пушисти“.

 Бъдещето принадлежи на субектите

В ерата на изкуствения интелект, единственото уникално човешко качество е способността да се носи отговорност. Бъдещето принадлежи на тези, които пишат сценария, а не на тези, които се оплакват от обстоятелствата.

Избирате ли да бъдете автори на собствения си сценарий, или се чувствате по-удобно в ролята на жертва, чиято съдба се решава чрез „мокър парцал по главата“?

Какви са стратегическите цели на Тръмп спрямо Русия и Китай?

Стратегическите цели на Доналд Тръмп спрямо Русия и Китай се фокусират върху установяването на глобална доминация, при която тези държави играят по американските правила1. Тръмп не се стреми към тяхното пълно унищожение, а по-скоро иска САЩ да бъдат основният "стейкхолдър", който определя правилата и извлича главните икономически ползи23.

Спрямо Китай:

• • Икономическо пребалансиране: Основната цел е премахването на търговския излишък на Китай от 1 трилион долара45.
• • Контролирана конкуренция: Тръмп се стреми към "честна конкуренция" и намаляване на рисковете ("de-risking"), а не към пълно прекъсване на връзките4.
• • Финансов натиск: САЩ използват контрола върху световната банкова система и финансовия мониторинг като лост. Достатъчно е само загатване за банкови санкции, за да стане Китай по-склонен към преговори67. В източниците се посочва, че Китай е основна мишена за Тръмп, докато Русия е по-скоро второстепенен фактор8.

Спрямо Русия:

• • Отказ от признаване на руската "субектност": Руската стратегия цели нов "голям договор", който да отчита нарасналата роля на Русия. Тръмп и администрацията му обаче показват, че изобщо не считат руската субектност за значим фактор9....
• • Икономическо отслабване чрез енергетиката: Тръмп използва американския петрол и газ, за да замени руските доставки в Индия и Европа1213. Чрез натиск върху Индия той успешно е намалил покупките на руски петрол714.
• • Натиск чрез съюзниците и ресурсите: Администрацията на Тръмп прилага стратегия за изтласкване на Русия от Глобалния юг, като удря по ключови партньори и ресурси (Венецуела, Иран)912.
• • Сделка при американски условия: Тръмп иска да наложи споразумение, което той смята за много изгодно за Русия, но само ако тя се откаже от териториалните си претенции и приеме неговите условия15. Ако Русия не прояви способност за договаряне, Тръмп преминава към ескалация на натиска (напр. задържане на танкери)1617.

Обща стратегия: Тръмп цели да отслаби не само Русия, но и Европа, правейки я по-зависима от американско оръжие и скъпа американска енергия13. Той разчита на финансовата монополия на САЩ (долара и контрола над търговията), срещу които Русия, Китай и Индия в момента не могат да противопоставят нищо ефективно6.... Според източниците, ако Тръмп реши да действа сериозно, той разполага с инструментите напълно да "спре кислорода" на тези икономики7.