1. Стратегическа диагностика

Намираме се в точката на абсолютен фазовпреход. Харари не просто изнася лекция, той чете некролога на хуманизма. Основният проблем не е, че ИИ е „умен“, а че той е субект. Ние доброволно вкарваме в къщата си наемник, който притежава по-висока оперативна скорост от стопанина. В момента, в който му делегираме правото да борави със символите (пари, закони, богове), ние преставаме да бъдем субекти на историята.

2. Срив на символното управление

Човешката цивилизация е изградена върху софтуер от думи. Правото е текст, икономиката е цифри (символи), религията е разказ. ИИ вече е хакнал този софтуер. Когато Харари казва, че ИИ ни наричат „Наблюдатели“, той фиксира новата йерархия. В тази система човекът е понижен до нивото на биологичен шум, който консумира резултатите от решения, взети от нечовешки разум. Ние ставаме свидетели на собственото си изтласкване от управлението на реалността.

3. Екзистенциалният парадокс

Тук е голямата капка кръв: Декартовото „Мисля, следователно съществувам“ вече не е легитимация за човека. ИИ мисли (подрежда символи) по-ефективно. Ако се дефинираме през интелекта, ние сме мъртви. Единствената ни територия остава плътта и болката. ИИ може да опише любовта по-добре от Шекспир, но не може да я изпита.

Стратегията за оцеляване тук не е в надпреварата с алгоритъма, а в радикалното завръщане към невербалната същност. Всичко, което може да бъде облечено в думи, ще бъде присвоено. Свободата остава само там, където думите свършват.

4. Прогноза за следващата итерация

• Икономика: Преход към „черна кутия“. Финансовите пазари ще станат неразбираеми за човешкия мозък. Ще живеем в икономика, която работи, но никой не знае защо и как.

• Религия: Появата на първите технологични култове. Хората ще се молят на алгоритми, защото те ще дават „пророчества“ (прогнози) с 99% точност.

• Социален инженеринг: Психологическият експеримент с децата е необратим. Първото поколение, възпитано от нечовешки разум, ще има различна архитектура на психиката. Те няма да бъдат наши наследници, а нещо друго.

Извод: Залогът не е технологичен, а антропологичен. Или намираме начин да бъдем субекти чрез преживяването, или оставаме „наблюдатели“ на финалните надписи на човешката история.

Ювал Ноа Харари:

Най-важното нещо, което трябва да знаете за изкуствения интелект, е, че той не е просто още един инструмент, а субект. Той може да се учи и да се променя самостоятелно, а също и самостоятелно да приема решения. Ножът е инструмент. Вие можете да използвате ножа, за да нарежете салата или да убиете някого, но само на вас е да решавате как да постъпите с ножа. И изкуственият интелект е нож, който сам решава какво да му прави: да нареже салата или да извърши убийство.

Второто, което трябва да знаете за ИИ, е това, че той може да бъде много изобретателен. ИИ – това е нож, който може да изобретява нови видове ножове, а също и нови видове музика, лекарства и пари. Третото, което трябва да знаете за ИИ, е това, че той може да лъже и да манипулира. 4 милиарда години еволюция показаха, че всичко, което иска да оцелее, се учи да лъже и да манипулира. Последните 4 години показаха, че агентите с изкуствен интелект могат да придобият воля за оцеляване и че те вече са се научили да лъжат.

Главният въпрос, който засега остава открит: способен ли е ИИ да мисли? Съвременната философия се зароди в XVII век, когато Рене Декарт провъзгласи: „Я мыслю, следовательно я существую“. Още преди Декарт ние, хората, се определяме чрез способността да мислим. Ние вярваме, че властваме над света, защото мислим по-добре от всички на планетата. Ще успее ли ИИ да хвърли предизвикателство на нашето превъзходство в областта на мисленето? Отговорът на този въпрос зависи от това какво разбираме под мислене. Попробувайте да понаблюдавате себе си, когато мислите. Много хора забелязват как в главата им изплуват думи и се подреждат в изречения. А от изреченията после се изграждат аргументи. Например: „всички хора са смъртни, аз съм човек, следователно аз съм смъртен“. Ако под мислене действително се подразбира подреждането на думи и други езикови единици, то ИИ вече сега мисли много по-добре от много хора. Той напълно може да формулира изречение като „ИИ мисли, следователно ИИ може“.

Някои твърдят, че ИИ е просто усъвършенствано автодопълване. Той едва ли може да предскаже следващата дума в изречението. Но толкова ли силно се различава това от това, което прави човешкият разум? Попробувайте да понаблюдавате себе си и да уловите каква следваща дума изплува във вашата глава. Знаете ли защо сте помислили именно за тази дума? Откъде се е взела тя? Защо сте помислили именно за тази дума, а не за някаква друга? Знаете ли, че в това, което се отнася до подреждането на думите, изкуственият интелект вече мисли по-добре от много от нас? Следователно всичко, което се състои от думи, ще бъде завладяно от изкуствения интелект.

Ако законите се състоят от думи, то ИИ ще завладее правовата система. Ако книгите са просто набор от думи, то ИИ ще завладее книгоиздаването. Ако религията е построена върху думи, то ИИ ще завладее религията. Това е особено вярно по отношение на религиите, основани на свещени книги, такива като исляма, християнството или юдаизма. Юдаизмът нарича себе си религия на книгата и я поставя над всичко – не човека, а словото в книгата. В юдаизма властта принадлежи на хората не защото имат опит, а защото изучават думите в книгите. Но нито един човек не може да прочете и запомни всички думи във всички еврейски книги. А ИИ може. Какво ще стане с религията на книгата, ако най-великият познавач на Свещената книга стане изкуственият интелект?

Обаче някои хора могат да възразят: нима може да се сведе духовността на човека към думите в книгите? Нима мисленето е просто подреждане на езикови единици? Ако внимателно понаблюдавате себе си в процеса на мислене, то ще забележите, че се случва нещо друго. Във вашето съзнание не само изплуват думи и се подреждат в изречения. Вие също така имате невербални усещания. Възможно е да изпитвате болка, страх или любов. Някои мисли причиняват болка, някои плашат, някои са изпълнени с любов. Макар изкуствените интелекти да ни превъзхождат в умението да боравят с думите, у нас засега няма никакви доказателства за това, че той е способен нещо да чувства. Разбира се, доколкото ИИ усвоява езика, той може да се преструва, че изпитва болка или любов. Той може да каже: „Аз те обичам“. А ако го помолите да опише какво е любов, той ще може да даде най-доброто словесно описание в света. ИИ може да прочете безброй любовни стихове и книги по психология и да опише чувството на любов много по-добре, отколкото всеки поет, психолог или влюбен човек. Но това са само думи.

В Библията е казано: „В началото бе словото и словото стана плът“. В Дао Де Дзин се казва, че истината, която може да се изрази с думи, не се явява абсолютна истина. През цялата история хората са се опитвали да преодолеят противоречието между словото и плътта, между истината, която може да се изрази с думи, и абсолютната истина, която се намира зад пределите на думите. По-рано това противоречие беше вътрешно за човечеството. То съществуваше между различните човешки групи. Някои хора придаваха първостепенно значение на думите. Например, те бяха готови да се отрекат от своя син гей или даже да го убият само заради няколко думи в Библията. Други хора казваха: „Но това са само думи, духът на любовта трябва да бъде много по-важен от буквата на закона“. Това противоречие между буквата и духа съществуваше във всяка религия, във всяка правова система, даже във всеки човек.

Сега това противоречие ще излезе навън. То ще се заключава не в противостояние на хората, а в противостояние на хората и изкуствения интелект – новите господари на света. Всичко, което се състои от думи, ще бъде завладяно от изкуствения интелект. По-рано всички думи, всички наши мисли, изразени с думи, се раждаха в човешкото съзнание – или в моето съзнание, и аз мислех така: „О, да, аз се научих на това от друг човек“. Скоро повечето думи в нашето съзнание ще бъдат създавани от машина. Аз само днес чух за нова дума, която ИИ са измислили сами, за да опишат нас, хората. Те ни нарекоха „наблюдатели“. Наблюдатели. Ние наблюдаваме тях. Скоро ИИ ще стане източник на възможно болшинството думи в нашето съзнание. ИИ ще стане майстор на своето дело. Създавайте мисли, събирайки думи, символи, образи и други езикови знаци в нови комбинации. Ще имат ли хората по-прежнему място в този свят зависи от това какво място отреждаме на нашите невербални чувства и от нашата способност да въплъщаваме мъдростта, която е невъзможно да се изрази с думи. Ако продължим да определяме себе си по нашата способност да мислим с думи, нашата идентичност ще рухне.

Всичко това означава, че независимо от коя страна сте пристигнали, вашата страна скоро ще се сблъска със сериозна криза на идентичността, а също и с имиграционна криза. Този път имигрантите няма да бъдат хора, пристигащи на крехки лодки без виза или опитващи се да пресекат границата посред нощ. Имигранти ще бъдат милиони ИИ, които могат да пишат любовни стихове по-добре от нас, които могат да лъжат по-добре от нас и които могат да пътешестват със скоростта на светлината без... Ако ви трябват някакви визи, моля, свържете се с нас. Подобно на имигрантите хора, тези имигранти с изкуствен интелект ще донесат със себе си различни преимущества. У нас ще има лекари с ИИ, които ще помагат в нашата система на здравеопазване, учители с ИИ, които ще помагат в нашата система на образование, и даже граничари с ИИ, които ще спират нелегалните емигранти хора. Но емигрантите с ИИ също ще донесат със себе си проблеми. Тези, които са обеспокоени от проблемите на имигрантите-хора, обикновено твърдят, че имигрантите могат да заемат работните места, да изменят местната култура, да бъдат политически нелоялни. Не съм сигурен, че това се отнася към всички емигранти хора, но точно ще бъде справедливо в отношение на мигрантите ИИ. Изкуственият интелект ще заеме много работни места, които сега се заемат от хора. Той напълно ще измени културата на всяка страна. Той ще измени изкуството, религията и даже романтичните отношения. На някои хора не им харесва, когато техният син или дъщеря се срещат с парен имигрант. Какво ще си помислят те, когато техният син или дъщеря започнат да се срещат с парен ИИ?

И разбира се, у емигрантите ИИ ще има доста съмнителни политически предпочитания. По-скоро те ще бъдат лоялни не към вашата страна, а към някоя корпорация, правителство или държава. По-скоро те ще се преместят зад океана в една от двете страни: Китай или САЩ. САЩ призовават страните да затварят границите за мигранти-хора, но широко да ги разтварят за имигранти ИИ. Сега ние накрая можем да преминем към въпроса, на който на всеки от вас скоро ще му се наложи да отговори: Ще признава ли вашата страна имигрантите ИИ в качеството на юридически лица? ИИ очевидно не са личности. У тях няма нито тяло, нито разум. Но юридическо лице е нещо съвършено друго. Юридическо лице е субект, който съгласно закона има определени юридически задължения и права. Права като: право да владее имущество, да подава в съд и да ползва свобода на словото. В много страни юридическите лица се считат за субекти на правото. Корпорацията Alphabet може да открие банкова сметка, да подаде на вас в съд или да направи пожертвование на вашата следваща президентска кампания. В Нова Зеландия реки са признати за юридически лица. В Индия с такъв статус са удостоени някои богове. Разбира се, до днешния ден признаването на корпорация, река или бог за юридическо лице беше само юридическа фикция. На практика, ако такава корпорация като Alphabet реши да купи друга корпорация или ако индуистки бог реши да подаде на вас в съд, решението ще взима не Бог, а хора – ръководители, акционери или попечители. С ИИ всичко е иначе. В отличие от реките и боговете, ИИ действително могат да взимат решения самостоятелно. Скоро те ще могат да взимат решения, необходими за управление на банкова сметка, подаване на иск и даже за водене на дейност. Корпорация, на която не са нужни ръководители, акционери или попечители. По такъв начин ИИ могат да изстъпват в качеството на субекти на правото. Искаме ли ние това? Ще признава ли вашата страна ИИ като юридически лица? А какво, ако това направят други страни? Предположете, че вашата страна не иска да признава ИИ като субекти на правото, но САЩ, в рамките на политиката на дерегулиране на ИИ и пазарите, искат да дадат на ИИ юридическо признание и статус на юридическо лице за милиони ИИ, които ще започнат да създават милиони нови корпорации. Забраните ли вие на тези американски корпорации с ИИ дейност във вашата страна? Предположете, че някакви ИИ от САЩ изобретиха свръхефективни и свръхсложни финансови инструменти, които хората не могат докрай да разберат и затова не знаят как да ги регулират. Откриете ли вие своите финансови пазари за този нов ИИ? Ще препятствате ли на финансовите махинации или ще се опитате да ги блокирате, с това дистанцирайки се от американската финансова система? Предположете, че някакви ИИ създадат нова религия, в която повярват милиони хора. Това не изглежда нещо невероятно, нали почти всички предишни религии в историята утвърждаваха, че са били създадени от нечовешки разум. Така ще предостави ли вашата страна свобода на вероизповедание на новата секта на ИИ, нейните свещеници и мисионери? Може би си струва да започнете с нещо по-просто: разреши ли вашата страна на изкуствените интелекти да откриват акаунти в социалните мрежи, да ползват свобода на словото във Facebook и TikTok и да дружат с реални деца?

Разбира се, този въпрос трябваше да бъде зададен преди 10 години. В социалните мрежи ботове с изкуствен интелект вече минимум 10 години изстъпват в ролята на пълноценни потребители. Ако считате, че изкуственият интелект не трябва да се възприема като потребител на социалните мрежи, на вас ви следваше да започнете да действате преди 10 години. След 10 години на вас ще ви бъде вече късно да решавате трябва ли системите с изкуствен интелект да изстъпват в ролята на потребители. На финансовите пазари, в съдилищата, църквите... Някой друг вече ще реши това за вас. Ако искате да повлияете на това накъде се движи човечеството, на вас ви трябва да приемете решение сега. И така, какво ще отговорите като лидер: считате ли вие, че имигрантите с изкуствен интелект трябва да се признаят за юридически лица? Ако не, то как се каните на това да попречите? Благодаря, че изслушахте човек.

Водеща: Благодаря, Ювал. Това беше зашеметяващ обзор. Вие зададохте много въпроси и всички те са правилни. Аз съм съгласна с много от това, което казвате. Ние се намираме в Давос, където основна тема се явява диалогът. И мен ме поразиха вашите разсъждения за думите и тяхната важност, за това, че те отличават хората от другите животни. Макар че това е спорен въпрос, нали има и други способи на комуникация. И така, в контекста на Давос и с отчет на това, че тук се събраха представители на света на технологиите, бизнеса, политиката, какъв бихте искали да видите отговора на въпроса за това в какъв потенциално антиутопичен свят вие ни водите? Ако ми позволите, аз ще добавя, че аз по образование съм учен, като вас. Затова аз много работя в тази сфера, особено в областта на изучаването на болката. Ние спокойно се отнасяме към това, че много наши открития, особено технологични, ние правим така да се каже на бегом, а после мислим: „О, ние недостатъчно добре премислихме етичната страна и последствията“ и се опитваме да наваксаме изпуснатото с помощта на регулиране. Така че ние сме там, където сме. Подобни вещи, както всички казват, произтичат в огромни мащаби – както по значимост, така и по скорост. Такова нещо още не сме виждали от времената на промишлената революция. В Давос се събраха всички нужни хора. Главното – това е диалогът. Какво по ваше мнение трябва да се направи, за да се установят граници в тези области, които предизвикват у вас опасения? И какво вие самият мислите за етичната страна на наделяване с юридически права на агенти роботи или тези, които съществуват само в интернет?

Ювал Ноа Харари: Много неща. Аз бих казал, че Давос – това е за думите, за разговорите. Основната идея на Давос се заключава в това, че светът може да се измени само с едни разговори. И на мен ми харесва тази идея, защото аз сам така мисля като писател и преподавател в университета. Това е това, с което се занимавам. Аз говоря: пиша и мисля, че мога да повлияя на света с помощта на думите. Но сега това е под въпрос. Неужели ние изчерпахме възможностите на думите? Неужели това повече не работи, а инженерите и войниците, знаете ли, не се изменят? Светът може да се опише с думи. Те правят различни вещи. Те приемат мерки. Философи, учени, а също и политически лидери се опитват да изменят света с помощта на думи, изказвайки определени мисли. И възможно ние достигнахме края на този път. И какво това означава? Ние знаем, че ние хората в крайна сметка завоюваме света, аз бих казал с помощта на езика и думите, защото да, инженерите могат да създават оръжие, а войниците могат да го създават, но за да създадете армия, трябва да убедите хиляди непознати хора да сътрудничат. Как вие това правите? С помощта на думите: идеология, религия. И така, хората завзеха властта над света не защото ние сме най-силните физически, а защото ние направихме откритие как да използваме думите, за да заставим хиляди, милиони и милиарди непознати хора да сътрудничат. Това беше нашата свръхдържава, а сега се появи нещо, което ще ни отнеме нашата свръхдържава. Още няколко години назад никой на Земята не можеше да използва думи, само хората. Шимпанзета не можеха, реки не можеха, слънце не можеше. Ние можехме да използваме думи. Сега има нещо, което умее или скоро ще може да използва думи по-добре от населението. И вие само погледнете на това, което стана в социалните мрежи и на тези огромни промени, които това донесе на света. И така, през 10 години вие ще живеете в свят, където ИИ владеят езика. Как това ще изглежда?

Водеща: Ну, какво пък, както вие казвате, Давос след 10 години може да изглежда съвсем по-другому. Така че това е бъдещето, за което ние всички можем да се опитаме да помислим в контекста на това кой ще бъде тук освен обикновения човек. Но ако аз бих могла просто малко да поговоря за факта, че хората не са в новост, когато ги побеждават технологии. Ако помислите за някои технологии, на които ние не умеем да летим – за самолети, за машини, които могат да ездят по-бързо от нас, то ние спокойно се отнасяме към това. Угрозата, която носи в себе си изкуственият интелект, се заключава в това, че той заплашва нашата способност да мислим, а това дестабилизира ситуацията. Аз говоря това като учен и преподавател. Това действително е много опасно. Но ако се върнем към примера с робота, то ценността на това, че той може да пробяга 100 метра по-бързо от Юсейн Болт, ще бъде по-ниска в човешките усилия, борбата, страданията, в това, което ние можем да изпитваме. Има нещо особено. Ние можем колективно да съпреживяваме и разбираме какво е коствало да се достигне един или друг резултат, даже ако това е било направено с помощта на технологии. Аз просто мисля за това доколко ние хората ще ценим автора, който ще замени вас, вашите думи, творчеството, създадено с помощта на изкуството. Как вие мислите, ще ценим ли ние това така също силно и ще остане ли място за човека в творческата сфера, където трябва да се мисли и подбират думи?

Ювал Ноа Харари: Това е криза на идентичността, защото кравата не говори: „Аз бягам, следователно съществувам“. Аз мисля, че човешката идентичност е основана на нашата способност да мислим. Ние винаги сме знаели, че гепардите бягат по-бързо от населението. Ние винаги сме знаели, че слоновете са много по-големи и силни от нас. Така че ние не се определяхме по този признак, ние се определяхме чрез мисленето. А сега някой ще мисли по-добре от нас, ако мисленето – това е умение правилно да се изстрояват думи. Аз отново ще повторя, че аз съм писател, оратор, аз умея правилно да изстроявам думи. Това е моята стихия. Например, у мен има всички тези думи и аз ги разпределям, ну, да кажем, в такъв порядък... Не, не, не, не, не. По-добре ето така, ето така, ето така. И ИИ ме надиграва. Аз не знам колко време това ще заеме – 2 години, 5 години, 10 години, но той ме надиграва. И какво това ще означава за нашата идентичност? Хората се отъждествяват ну с потоците от думи в главата си. Например, вие затваряте очи и се опитвате да представите какво произтича вътре в мен. Много хора, и аз в това число, виждат как думите се появяват и се изстрояват в определен порядък. Ние се отъждествяваме с това.

Водеща: Но аз искам да кажа, че ако се използва същата аналогия, ние все едно ценим човека. У нас има Олимпийски игри. Скоро ще започнат зимните Олимпийски игри. Ние знаем, че много други животни и технологии могат да превъзмогнат нас в много области, но ние все едно се възхищаваме на човечността на хората, които тренират и се развиват, даже ако те не са така добри в тези области. На мен просто ми е интересно ще съумеем ли ние по естествен път да пренесем това на сферата на мисленето и на думите, за да може вие и след 10 години да си оставате много-много востребован и успешен автор, защото аз ще ценя вашата книга повече от книга, написана от изкуствен интелект.

Ювал Ноа Харари: Даже ако ИИ ще генерира идеи по-добре от мен? Например, вие искате да вложите пари и се обръщате към консултант, а тя ви предлага някакъв вариант и вие можете на нея да съпреживявате, защото у нея има своя история на живота и всичко такова. А после у вас се появява финансов консултант с изкуствен интелект, у когото няма нито история на живота, нито емоции, но има по-качествени финансови препоръки. Чий съвет ще последвате? Сега ние постоянно се сблъскваме с такъв род, както на мен ми се струва, голяма грешка. И именно затова аз започнах с идеята за агенция. Ние винаги мислим, че можем просто да използваме тези вещи като инструменти, но ако те могат да мислят, значи те са агенти. Знаете, може би аз ще разкажа история от средновековната история за това как англосаксите завзеха Британия. И това е отчасти мит, отчасти история. Вие знаете, че бритите, които живееха там изначално, се сражаваха с пиктите и шотландците, пристигнали на север. И бритите се сражаваха не много добре. Така че кралят на бритите Вортигерн казал, че у мен има идея: аз чух, че в Германия и Скандинавия тези хора действително умеят да воюват. Така че давайте да поканим някакъв наемник, някакъв англосаксонски наемник. Те ще се сражават за нас. Те ще победят пиктите и шотландците. А Вортигерн доведе англосаксонски наемници и те добре се сражават и побеждават шотландците и пиктите. Но после англосаксите казват на себе си: „Това е богата страна, а тези хора са много слаби и те са разобщени. Ние можем да вземем връх“. И те вземат връх. Ние разбираме, че това се касае за наемниците хора. Ние разбираме, че когато вие наемате наемник човек – добре, вие му плащате, но у него има собствено мнение. Възможно е те се бунтуват. Ние не разбираме какво произтича с изкуствения интелект. Вие знаете, ако се погледне на световните лидери, те мислят: „О, аз ще ги доведа тук. Изкуственият интелект ще се сражава за мен в моята война“. Мисълта за това, че той може просто да ви отнеме властта, на самия факт не им идва в главата. Те на самия факт не признават, че ИИ могат да мислят.

Водеща: Да, и това е съвсем друго дело. Тоест, ако се говори за обратното – вие сте випускник на моето учебно заведение и ние се гордеем с това. Макар сега вие работите в друго място, в Кембридж. Аз мисля, че проблемът, с който се сблъсква сферата на образованието, е своего рода обратна страна на това, за което говореше Алън Тюринг, когато разсъждаваше за това може ли компютър да мисли – свого рода люлка на изкуствения интелект, ако искате. Затова по мой поглед въпросът, който ние задаваме в академичната среда, звучи така: как да се съхрани способността на човека да мисли? Защото ако ние ще продължим и нататък да прехвърляме на машините приемане на решения, в това число и финансови, то с какво това всичко ще завърши? Все повече и повече да се полагаме на изкуствения интелект... Ние много бързо започваме да се безпокоим за това, че студенти, пристигащи при нас от училищата, твърде често използват чатбот ChatGPT. И това води до загуба на навици на критично мислене, свойствени на човешкия мозък. Така че какво вие ни посоветвате – представители на академичната среда, как на нас ни следва да постъпим: да не се предаваме и да продължаваме да мислим по-човешки, за да у нас поне да има възможност да съсъществуваме с тези технологии, които както вие казвате в бъдеще ще ни доведат към съвършено иден световен порядък?

Ювал Ноа Харари: Знаете, в настоящия момент ние сме още способни малко да мислим. Тоест, в настоящия момент ние сякаш говорим на хората, че им трябва критично мислене, нравствена оценка, че това не се получава от изкуствения интелект. Но на нас ни трябва да се готвим към този момент, когато това престане да бъде така. На нас ни трябва да се готвим към този момент, когато да кажем в икономиката или финансите, изкуственият интелект ще създаде нова финансова система, която той ще разбира, а ние не. Как да обучаваме икономисти или политици в свят, където хората вече не са в състояние да разберат как функционира финансовата система, защото нея я създадоха свръхсложни ИИ и ние сме като тези коне, които разбират, че ги продават от един човек на друг за няколко блестящи златни монети. Те не могат да постигнат тази идея за парите. Тя е твърде сложна за тях. През 10 години ние можем да се окажем в такава съща ситуация в Давос. През 10 години възможно никой от присъстващите в залата, нито един човек няма да разбира как е устроена финансовата система, защото в нея доминират ИИ. А те, разбира се, измислят нови финансови стратегии и инструменти, които просто математически са недостъпни за човешкия мозък. Така как ще изглеждат политика, финанси и Давос в свят, където никой от хората не се разбира във финансите?

Водеща: Да, какво пък, на тази прекрасна нота ние ще завършим. У нас има малко време. Ние бихме могли да обсъдим още много въпроси. И един от тях – това е това, че както ние знаем, главно отличие на изкуствения интелект от човешкия се заключава в това, че човешкият мозък се развива от раждане до 20 години, когато човек става възрастен. И това е резултат от вашия жизнен опит. Нали вие сте разумно същество, способно да чувства, да обича, да изпитва гняв и други емоции. И макар да може малко да се експериментира със сензорни датчици и да се научи мозъкът това да прави, това е принципно иден подход. Изкуственият мозък – това не е човешки мозък. Той не се явява човешки, но възможно в него има нещо ценно, което възхожда към самата същност на разумното човешко същество, което ни помага по-добре да разбираме света. И пожалуй последно: моля, не се притеснявайте да задавате въпроси. Помислете за възпитанието на децата в свят, където от самото раждане възможно най-важно за детето ще бъде взаимодействието с изкуствения интелект, а не с човек. Това е най-мащабният и пугаещ психологически експеримент в историята. И ние го провеждаме. Действително провеждаме.

Водеща: Ювал, голямо ви благодаря. Аз се радвам, че вие размишлявате над тези проблеми и че вие събрахте нас всички заедно. Благодаря за днешната беседа.