Арестович: Ако Путин съзнаваше, че врагът са глобалистите, а не украинските деца в родилните домове, щяха да седнат на една маса с Тръмп, Си Дзипин, и Моди и като Рузвелт, Чърчил и Сталин щяха да..

Разговор между Юлия Латинина и Алексей Арестович, фокусиран върху сложната геополитическа динамика около Украйна, Русия и САЩ. Анализаторите обсъждат корупционните скандали в Украйна и ролята на Юлия Тимошенко, като същевременно разглеждат отслабващото влияние на Зеленски. Специално внимание е отделено на Доналд Тръмп и неговата стратегия за „двоен ултиматум“, целяща прекратяване на войната чрез натиск върху двете страни. Текстът засяга и по-широки теми като териториалните претенции към Гренландия, съдбата на иранския режим и противопоставянето между националните държави и глобалистките структури. В заключение участниците размишляват върху ерозията на европейската идентичност и провала на когнитивната война в съвременния свят.

Анализ на политическата и геополитическа динамикана основата на разговора на Юлия Латинина с Алексей Арестович във видеото /15 януари/

Резюме  

Настоящият документ синтезира ключови теми от задълбочен анализ на текущата политическа обстановка в Украйна и свързаните с нея геополитически процеси. Централен извод е, че вътрешната политика на Украйна е навлязла във фаза на "брауново движение", характеризираща се с фрагментация на властта и ожесточена борба за влияние, катализирана от отслабването на президента Зеленски. Казусът с Юлия Тимошенко, обвинена от НАБУ (Национално антикорупционно бюро на Украйна) в купуване на гласове, е емблематичен за тази тенденция, разкривайки сложна мрежа от интереси, включваща както вътрешни, така и външни актьори. НАБУ се очертава като самостоятелен силов център с множество "акционери", включително американски глобалистки кръгове.

В геополитически план, стратегията на Доналд Тръмп се разглежда като фундаментално насочена срещу Китай, като войната в Украйна и други регионални конфликти са третирани като второстепенни, макар и значими, "формиращи операции". Инициативи като засиления интерес към Гренландия и потенциалната силова намеса в Иран са елементи от по-широк план за укрепване на американското влияние в Западното полукълбо и подкопаване на "Глобалния юг", където Иран е ключов "диамант".

Анализът на войната разкрива критични грешки и от двете страни. Специално внимание се обръща на провала на преговорите в Истанбул през април-май 2022 г., който се дължи както на руското решение да окаже максимален натиск, знаейки за критичния недостиг на боеприпаси в Украйна, така и на последвалото решение на Киев, подкрепено от Запада, да продължи войната с цел пълно изтощаване на Русия. Подчертава се споделената отговорност за конфликта, като се посочват ролите на глобалистите, разширяването на НАТО и грешките в управлението както в Русия, така и в Украйна. И двете страни са се провалили в "когнитивната война", неспособни да предложат убедителна световна визия.

--------------------------------------------------------------------------------

1. I. Вътрешнополитическа борба в Украйна: Отслабването на Зеленски и "брауновото движение" в парламента

Политическият пейзаж в Украйна се характеризира с нарастваща нестабилност и вътрешни борби, пряко следствие от отслабените позиции на президента Володимир Зеленски. На фона на корупционни скандали и умора от войната, парламентът, който преди това беше подчинен на президентската власт, възстановява ролята си на ключов играч, което води до хаотично преразпределение на властта, оприличено на "брауново движение".

А. Казусът "Тимошенко" и ролята на НАБУ

Разследването на НАБУ срещу Юлия Тимошенко за предполагаемо разпределяне на пари за гласувания в парламента е ярък пример за новата динамика. Анализът показва, че действията ѝ не са били в полза на Зеленски, а по-скоро опит за създаване на собствена "златна карта" – група депутати, чиито гласове могат да бъдат решаващи в ключови моменти, принуждавайки президента да се договаря.

• • Мотивация:Действията на Тимошенко са интерпретирани като опит да се позиционира като потенциален говорител на парламента или дори като технически подписващ бъдещи споразумения с Русия, което я прави заплаха за статуквото.
• • Съвпадение на интереси:Ударът срещу нея е резултат от съвпадението на интересите на три основни сили:

1. 1. Офисът на президента Зеленски:Заинтересован от неутрализирането на влиятелен опонент.
2. 2. "Глобалисткият" лагер:Представен от фигури като Фиала, Пинчук и Dragon Capital, срещу които Тимошенко се е обявила.
3. 3. НАБУ:Тимошенко публично е наричала НАБУ "колониален орган", което ги е превърнало в неин пряк противник.

• • Ролята на НАБУ:Националното антикорупционно бюро се очертава не просто като правоприлагащ орган, а като самостоятелен силов център със сложна структура на влияние.

Б. Фрагментация на властта и борба за влияние

Ослабването на Зеленски дава възможност на различни политически фигури и групи да "помпат мускули" и да се борят за влияние и контрол над финансовите потоки.

• • Парламентарен хаос:Забавянето на назначенията на ключови фигури като министъра на отбраната Фьодоров е пряко доказателство, че президентът вече не може да прокарва решенията си без съпротива и преговори.
• • Случаят "Кличко":Обвиненията на Зеленски срещу кмета на Киев Виталий Кличко за лошата подготовка на града за енергийната криза се разглеждат като политическа разправа, но и като следствие от реални пропуски в управлението на столицата. Кличко е критикуван, че се е обградил с корумпирани фигури и не е предприел адекватни мерки въпреки предупрежденията за руски удари по енергийната инфраструктура.
• • Нови назначения:Назначаването на Буданов за ръководител на администрацията и на Фьодоров за министър на отбраната се разглежда със скептицизъм. Смята се, че те, бидейки продукти и бенефициенти на съществуващата система, не могат да я променят фундаментално. В най-добрия случай могат да постигнат частично повишаване на ефективността с 10-15%, което обаче е възпрепятствано от системната корупция.

В. Идеологически конфликти и преследване на опозиционни гласове

Вътрешните борби се водят и на идеологическия фронт, където се наблюдават крайни прояви на национализъм и репресии срещу инакомислещите.

• • Казусът "Леонид Волков":Образуването на наказателно дело в Украйна срещу руския опозиционер Леонид Волков за коментари в частна кореспонденция се посочва като пример за израждане и грешно приоритизиране от страна на властите.
• • Призиви за насилие:Изказванията на украинската детска писателка Лариса Ницой, която призовава за "тровене, преследване и наказване" на рускоговорящите граждани, се определят като немаргинални, тъй като се подкрепят от милиони украинци и не се порицават от властта. Това се разглежда като предателство от страна на Зеленски към собствените му избиратели, дошли на власт с лозунга "Каква е разликата?".

1. II. Преосмисляне на войната:
   
   Отговорност, преговори и стратегически грешки

Анализът предлага неконвенционален поглед върху причините за войната и нейното продължаване, като разпределя отговорността между всички участващи страни и разкрива критични моменти, в които мирът е бил възможен.

А. Провалът на преговорите в Истанбул (април-май 2022 г.)

Това е ключов момент, който предопределя продължителния характер на войната. Според представената информация, Путин е бил силно мотивиран да сключи мир, като е осъществявал до пет телефонни разговора на ден с ръководителя на руската делегация Медински.

• • Състоянието на украинската армия:Към 2 април 2022 г. Украйна е била на ръба на колапса, разполагайки само с четири ракети за РСЗО "Смерч" и почти без артилерийски снаряди.
• • Грешката на Путин:Руската страна, знаейки за слабостта на Украйна, решава да не сключи мир веднага, а да окаже максимален натиск, за да постигне по-добри условия. Това се оказва фатална грешка, тъй като дава време на Запада да организира първата среща в Рамщайн (26 април) и да започне доставки на оръжие, което променя динамиката.
• • Споделена отговорност за продължаването на войната:След като получава западна подкрепа, украинската страна също възприема логиката "да набием противника, за да е по-сговорчив на преговорите". Така и двете страни се оказват в капана на една и съща идентична позиция, която не се е променила от април 2022 г. насам.

Б. Разпределената отговорност за конфликта

Избягва се опростеното разделение на "агресор" и "жертва", като се твърди, че множество фактори са създали "фунията на войната".

• • Фактори:

    ◦ Глобалистите и разширяването на НАТО: Публичните обещания към Русия са били нарушени, а нейните интереси в сферата на сигурността са били игнорирани. Твърдението на Путин, че "кризата около Украйна е пряко следствие от игнорирането на интересите на Русия", се определя като "буквално вярно".

    ◦ Европейските леви центристи: Също носят отговорност за създаването на напрежение.

    ◦ Украинското ръководство: С неграмотните си решения е допринесло значително за ескалацията.

• • Крайното решение:Въпреки всички тези фактори, крайното решение за започване на войната е взето от Путин и се определя като "неговата най-голяма грешка".

В. Стратегическите грешки на Русия

Русия е критикувана за воденето на войната "неумело и дребнаво", допускайки две фундаментални грешки, описани в трактата "Изкуството на войната" на Сун Дзъ.

1. 1. Неправилно определяне на врага:Путин не е разбрал, че истинският му враг са "глобалистите", а не "украинските деца в родилните домове". Вместо да се обедини с потенциални съюзници като Тръмп, Си Дзинпин и Моди срещу общия враг, той избира да атакува Украйна.
2. 2. Избор на най-лошия метод за водене на война:Вместо да се стреми да "разбие плановете" и "разруши съюзите" на врага (най-висшите форми на война според Сун Дзъ), Путин избира най-примитивния и най-лошия метод – "щурмуването на крепости".

III. Геополитическата стратегия на Тръмп: Китай, Гренландия и Иран

Политиката на Доналд Тръмп се разглежда като част от голяма, последователна стратегия, в която Украйна е само един от елементите.

А. Китай като основен противник

Главната цел на Тръмп е да "счупи" Китай и да го направи "договороспособен". Войната в Украйна е просто "формираща операция в рамките на огромна кампания срещу Китай". Инструменти като поправката "Греъм" (предлагаща 500% мита върху руския петрол) са насочени не толкова срещу Русия, колкото срещу купувачите като Китай и Индия.

Б. Гренландия: Стратегически императив в Западното полукълбо

Интересът на Тръмп към Гренландия не е просто провокация към ЕС, а стратегически ход с три основни цели:

1. 1. Доктрината Монро:Поставяне на цялото Западно полукълбо под американски контрол.
2. 2. Противодействие на Русия и Китай:Нарастващата активност на руски и китайски подводници в Арктика представлява реална военна заплаха.
3. 3. Затваряне на "дупка" в сигурността:Гренландия е уязвима зона в противоракетната и противолодъчната отбрана на САЩ.

Тръмп може да постигне целта си чрез закупуване на острова, подкрепа за референдум за независимост или дори чрез директна военна намеса ("десант на спецназ").

В. Иран: "Диамантът в пръстена" на Глобалния юг

Иран е определен като ключов елемент в геополитическата дъга на съпротива срещу Запада. Евентуална смяна на режима на аятоласите би имала каскадни последици:

• • Стратегически удар:Това би бил "главният пробив в разкола на Глобалния юг", след който "никакъв съюз между Китай и Русия" не би могъл да се противопостави на Запада.
• • Икономически последици:Китай би останал без ирански и венецуелски петрол, което би било катастрофално за икономиката му.
• • Методи:Смяната на режима може да бъде постигната чрез подкрепа за вътрешната опозиция, доставка на оръжие и комуникации, подкупи на длъжностни лица и физическа ликвидация на ключови фигури от апарата за сигурност.
• • Символизъм:Това би било "блестяща победа на Запада", сравнима с "поставянето на крака на Рим в Персеполис".

1. IV. "Когнитивната война" и кризата на идентичността

И двете страни в конфликта – Русия и Украйна – са се провалили в "когнитивната война", тъй като не притежават собствена, привлекателна картина на света.

А. Провалът на Русия и Украйна в когнитивната сфера

• • Русия:Опитите на Русия да противопостави "изкуствено, селско православие" и милитаристични символи (детски колички във формата на танкове) на "тънката работа на глобалистите" са неуспешни.
• • Украйна:Украинският проект е допуснал фундаментална грешка, като се е конструирал като "антируски".

Б. Украинският проект и потискането на руската култура

Правилният подход за една суверенна Украйна би бил да развива своя символичен капитал (украински език, култура), без това да става за сметка на потискането на другите култури и езици на нейна територия.

"Проблемът на Украйна не е, че тук говорят на украински или искат да бъдат украинци. Проблемът е, че в името на това те искат да потиснат другите. А не трябва да се потиска. Има прост принцип: нека цъфтят всички цветя."

Причината за възприемането на деструктивния "антируски" вектор се търси в механизма на външното управление.

В. Ролята на "подонките" в колониалното управление

Излага се теорията, че външните сили (в случая Брюксел и Вашингтон), които искат да установят контрол над дадена страна, винаги залагат на "подонките".

"Всички честни и добри хора ще защитават националните интереси... За да се появят хора, които ще защитават твоите интереси по-добре от своите, това могат да бъдат само подонки и предатели."

Тези елементи са готови да жертват националния интерес в името на външните си покровители, което обяснява защо в Украйна са надделели деструктивни и радикални политически сили.

"Подонок" на български означава долен човек, мерзавец, боклук (за човек).

Това е много груба обида в руския език за човек, който е морално низък, презрян, безскрупулен - буквално "дъното на обществото".

В зависимост от контекста може да се преведе като:

• долнак
• мерзавец
• боклук
• подлец
• измет
• отрепка