Задълбочен геополитически анализ на Валентин Вацев, който разглежда съвременните световни процеси като консервативен обрат и завръщане към исторически модели от миналото. Авторът интерпретира действията на лидери като Тръмп и Путин през призмата на изолационизма и стремежа към възстановяване на изгубени сфери на влияние. В европейски контекст се подчертава кризата на брюкселската бюрокрация и възхода на суверенистките движения, които търсят алтернатива на сегашния модел на интеграция. Специално внимание е отделено на България, която според анализатора е застрашена от „изпадане от историята“ поради липса на собствена стратегия. Вацев прогнозира появата на нови политически фаворити у нас, докато старите елити губят своята легитимност и енергия. Изложението свързва съвременните конфликти и идеологии с дълбоки исторически и културни наслоявания, определяйки суросианството като модерен наследник на троцкизма.
Валентин Вацев:
Аналитичен обзор: Глобалният консервативен поврат и бъдещето на България
Резюме
Анализът очертава мащабен глобален процес, определен като "консервативен поврат" – историческо движение назад, което се наблюдава в САЩ, Русия, Европа и Китай. Този процес не е резултат от действията на отделни политици, а се разглежда като проява на волята на "боговете на историята".
В САЩ Доналд Тръмп се стреми да върне страната икономически към 60-те години на 20-ти век и геополитически към доктрината "Монро" от 19-ти век, като се фокусира върху двете Америки. Русия, под ръководството на Владимир Путин, обективно решава проблеми, характерни за епохата на Иван Грозни (борба с непокорни олигарси, вътрешни разделения), въпреки субективното желание на Путин за модернизация по модела на Петър Велики. Войната в Украйна има дълбоко вътрешноруско измерение, като продължителността ѝ е свързана с вътрешната съпротива на олигархията срещу мобилизация и икономически реформи.
Европа също преживява регрес, търсейки идентичност в исторически фигури като Карл Велики, Наполеон и Хитлер, което води до милитаризация и възход на суверенистки движения. НАТО е в криза, разглеждано от Тръмп като ненужна бюрократична структура.
В България се наблюдава смяна на политическите фаворити. Досегашните доминанти (Борисов, Пеевски) губят инерция, а на преден план излизат "Възраждане" на Костадин Костадинов и очакваната президентска партия на Румен Радев. Най-мрачната прогноза е геополитическото завръщане на България към ситуацията отпреди 1885 г. – разделение на сфери на влияние, като Южна България (Източна Румелия) попада под турска икономическа доминация, а Северна България остава в руско-европейска зона. В основата на националните проблеми се идентифицира културен разкол между "българи" (формирани от православието) и "българяни" (малък етнос с неправославни, окултни културни корени), който възпрепятства националното обединение.
--------------------------------------------------------------------------------
1. Централна теза: Глобалният консервативен поврат
Основният аргумент е, че светът преживява исторически регрес, в който времето се връща назад. Този феномен не е дело на отделни консервативни политици, а се представя като обективен процес, задвижен от "самата история" или "боговете на историята".
• Отричане на края на историята: Идеята на Фукуяма за спиране на историята е опровергана. Историята не само е тръгнала отново, но и се движи в обратна посока.
• Консерватизмът като реконструкция на миналото: Консерваторът не просто спира времето, а се опитва да реконструира успешни минали събития и модели. Този процес се наблюдава едновременно в САЩ, Европа, Русия и дори Китай.
2. Анализ на ключови глобални актьори
2.1. Съединените американски щати: Завръщането на доктрината "Монро"
Политиката на Доналд Тръмп се разглежда като опит за двойно историческо връщане:
• Икономически регрес: Мечта за връщане на американската икономика към нейния "блестящ" период от 60-те години на 20-ти век.
• Геополитически регрес: Възстановяване на доктрината "Монро" от 19-ти век, която дефинира двете Америки (Северна и Южна) като изключителна зона на американско влияние и отхвърля европейска намеса.
◦ Принципи на доктрината: САЩ не се месят в Европа, а Европа не се меси в Западното полукълбо. Южна Америка се разглежда като "заден двор", където САЩ имат правото и задължението да упражняват "полицейска сила".
◦ Съвременни прояви: Интересът на Тръмп към Гренландия, Панама и Венецуела е пряко следствие от тази доктрина.
• Стратегическата грешка с Венецуела: Намесата във Венецуела се определя като грешка, която може да коства изборите на Тръмп. Той е можел да постигне икономически изгоди чрез преговори с Мадуро и ръководителката на петролния комплекс Делси Родригес, но е предпочел авантюра в духа на изолационизма.
• Отношенията Тръмп-Путин: Двамата лидери се разбират, защото виждат сходни проблеми пред страните си. Не става дума за приятелство, а за прагматизъм. Тръмп е изолационист и "реалполитик", докато Путин се нуждае от модернизация и е предложил достъп до огромните руски ресурси (оценени на 132 трилиона долара) в замяна на търговия.
2.2. Русия: Между Петър Велики и Иван Грозни
Вътрешната и външната политика на Русия се характеризират с дълбоко вътрешно противоречие:
• Субективният проект на Путин: Путин влиза в политиката като либерал и се вдъхновява от Петър Велики, стремейки се към модернизация на Русия. Основната му заслуга е, че 25 години успешно действа като посредник между "белия" (либерално-монархически) и "червения" (комунистически) проекти в руското общество, предотвратявайки граждански сблъсък.
• Обективната реалност: Въпреки намеренията си, Путин е принуден да действа като Иван Грозни. Проблемите, пред които е изправен, са идентични с тези от 16-ти век:
◦ Бунтуващи се и фрондиращи боляри (днешните олигарси, които контролират доларовите потоци и имат силно влияние в културата).
◦ Объркано население и нестабилна държавност.
◦ Несигурност във въоръжените сили, налагаща създаването на собствена силова структура (аналог на "Опричнината").
• Вътрешното измерение на войната в Украйна: Войната не е само външен конфликт, а се води и на територията на самата Русия.
◦ Причини за проточването: Русия би могла да приключи войната за 24 часа, но това би било катастрофа за управляващия елит. Войната продължава поради вътрешни фактори:
1. Съпротива срещу мобилизацията: Путин не може да обяви нова мобилизация (от поне 300 000 души), защото руският олигархат е категорично против.
2. Финансови ограничения: Войната е изключително скъпа, а санкциите, макар и бавно, работят. Национализацията на спестяванията (60 трилиона рубли) е възможен, но "смъртно опасен" ход.
• Руските военни цели в Украйна: Кремъл отказва да приеме легитимността на днешната украинска държава и преследва три основни цели:
1. Новорусия: Завзетите територии стават субект на Руската федерация.
2. Малка Украйна: Създаване на по-малка, неутрална, неантируска, а проруска държава по модела на Австрия.
3. Разпределение на Западна Украйна: Тази територия да бъде разпределена между Полша (Галичина), Унгария (Закарпатието) и Румъния (Буковина).
• Трансисторическа цел: Връщането на зоните на контрол и влияние на Русия в Източна Европа и на Балканите.
2.3. Европа: Криза на идентичността и възход на суверенизма
Европейският съюз също преживява консервативен поврат, но по свой начин.
• Търсене на историческо вдъхновение: Европа се връща към патетиката на исторически обединители като Карл Велики, Наполеон и дори Хитлер, чийто проект за обединена Европа се преосмисля.
• Милитаризация: Създаването на европейска армия, независима от НАТО и с дистанция от САЩ.
• Кризата на НАТО: Алиансът се описва като "военно-бюрократична структура" от "невоювали генерали", която се обезсмисля с оглед на новата американска доктрина. Тръмп е загубил интерес към НАТО и изисква европейците да плащат за сигурността си.
• Съпротива срещу Брюксел: Бюрокрацията в Брюксел е обявила война на националните елити с идеята за "европейски суверенитет". В отговор на това се надига съпротива:
◦ Германия: "Алтернатива за Германия" (AfD) е фаворит в политиката и бъдещо правителство без нейната благословия е немислимо.
◦ Франция: Десните на Марин Льо Пен и левите на Меланшон се координират над главата на Макрон.
◦ Италия: Правителството на Мелони се разграничава от Брюксел.
• Бъдещето на ЕС: Европейският съюз няма да се разпадне, но ще се трансформира в "съюз на суверенни държави", който се връща към класическите отношения. Движението на суверенистите, макар и маргинално днес, представлява утрешния ден на Европа.
3. България: На исторически кръстопът
България е в период на дълбока трансформация, белязана от смяна на елитите и геополитическо преформатиране.
3.1. Смяна на политическите фаворити
Протестите от края на миналата година са знак, че досегашната система, олицетворявана от Борисов и Пеевски, е изчерпана.
• Залезът на стария елит:
◦ Бойко Борисов: Описан като "умалено и леко смехотворно копие на Тодор Живков". Той е объркан, загубил е подкрепата на Германия (Ангела Меркел) и е изпуснал шанса си за връзка с Тръмп през Орбан. ГЕРБ е "дяснолиберална партия", чийто консерватизъм е привиден.
◦ Делян Пеевски: Успешен олигарх, който купува власт с пари, но е достигнал "твърдата граница на олигархизма", тъй като голямата власт не се купува.
• Възходът на новите фаворити:
1. "Възраждане" и Костадин Костадинов: Партията е определена като първия нов фаворит. Тя е геополитическа сила, която привлича електорат от разпадащата се БСП.
2. Президентската партия на Румен Радев: Вторият основен фаворит, който се очаква да се появи скоро и да изсмуче електорат както от БСП, така и от "Възраждане".
3.2. Геополитическата съдба: Завръщане в 19-ти век
Най-тревожната прогноза е, че България се връща към разделението отпреди Съединението (1885 г.).
• Източна Румелия: Южна България де факто вече е в сферата на турска икономическа доминация, която може да бъде формализирана чрез българо-турска комисия в Пловдив.
• Княжество България: Северна България и Софийският санджак остават в зоната на руско и европейско влияние.
• Изпадане от историята: Българският политически елит проявява "Андрешовска увереност", мислейки само в краткосрочен план ("до края на месеца") и чакайки "началниците да се разберат". Това води до изпадане на страната от историята.
3.3. Културният разкол: "Българи" срещу "Българяни"
В основата на невъзможността за национално обединение стои дълбок културно-исторически разкол в българския народ.
• Дефиниция на двата етноса:
◦ Българи: Основната част от нацията, формирана под фундаменталното влияние на православието, което е държавнообразуващ елемент.
◦ Българяни: Микронация (между 4% и 10% от населението), която също е българска по произход и език, но не и по култура. Формирана е под влиянието на неправославни и нехристиянски учения (богомили, павликяни, окултизъм).
• Историческо и съвременно проявление:
◦ Българяните са естествените проводници на окултизма в България, като тяхното влияние е било силно през 80-те години около Людмила Живкова и Александър Лилов.
◦ През последните 35 години "българяните" са взели властта, което обяснява културния хаос и невъзможността за постигане на национално единство.
• Проблем с легитимацията на елита: Българската имуществена класа, произлязла от номенклатурата, е неуспешен проект. Тя не успя да се превърне от съсловие в класа и не беше приета от западните елити. Поради това тя остава нелегитимна в очите на средния българин.
3.4. Идеологическият сблъсък: Соросианството като модерен троцкизъм
Съвременният либерализъм се разглежда като продължение на троцкизма.
• Троцкизъм: Идеология на перманентната световна революция и безкрайната класова борба. Историческите му прояви в България включват атентата в катедралата "Света Неделя" през 1925 г. и реванша на троцкисткото крило в БКП с преврата на 10 ноември 1989 г.
• Соросианство: Определя се като "троцкизмът на нашето време". Идеологията на Карл Попър ("Отвореното общество") и тази на Троцки имат една и съща цел за желаното бъдеще.
• Местни проявления: ПП-ДБ се идентифицират като "местен филиал" на Демократическата партия на САЩ и носители на тази идеология в България.