В това интервю дългогодишният политик Румен Овчаров анализира дълбоката криза в БСП, като описва текущото състояние на партията като фаза на самоизяждане. Той остро критикува настоящото ръководство и младежката организация в София за предполагаеми задкулисни обвързаности с ГЕРБ и ДПС. Овчаров посочва Кирил Добрев като основен брокер, който обслужва чужди икономически интереси за сметка на партийната идентичност. Според него БСП е изправена пред реален риск да остане извън парламента, ако не премине през радикално прочистване от вътрешните зависимости. Бившият министър изразява скептицизъм и към президента Румен Радев, определяйки го по-скоро като част от политическото статукво, отколкото като алтернатива. Целият разговор подчертава усещането за предателство спрямо избирателите и спешната нужда от нова надежда и лидерство.

Аналитичен доклад: Вътрешното състояние на БСП и външни влияния според Румен Овчаров

Кратко резюме

Този документ синтезира ключовите анализи и твърдения на дългогодишния политик от БСП Румен Овчаров относно настоящата криза в партията. Централната му теза е, че БСП се намира в четвъртия етап от цикличен вътрешен процес, който той нарича "синдром на празните панички" – етап на "самоизяждане", предизвикан от борба за намаляващи ресурси и властови позиции. Овчаров е силно песимистичен за бъдещето на партията, като прогнозира, че тя може да не влезе в следващия парламент, което според него би могло да послужи като необходим "катарзис".

Овчаров идентифицира конкретни вътрешни групи и личности като двигатели на деструктивните процеси. Той обвинява фракция, включваща софийската градска организация и младежкото обединение, в "политически цинизъм" и "предателство" на партийните позиции. Според него, зад тези действия стоят Кирил Добрев и Драгомир Стойнев, които съгласуват действията си с Делян Пеевски. Овчаров директно назовава Кирил Добрев като "брокера, предал БСП на Пеевски и Борисов" с цел обслужване на клиентелистки и икономически интереси. Анализът включва и остра критика към президента Румен Радев, когото Овчаров определя не като алтернатива, а като част от статуквото ("сглобката"), подкрепяйки твърдението си с конкретни примери от неговото управление.

--------------------------------------------------------------------------------

1. 1. Диагноза на кризата: "Синдромът на празните панички"

Според Румен Овчаров, повтарящите се кризи в БСП могат да бъдат обяснени чрез метафоричния "синдром на празните панички", който се развива в пет етапа:

1. 1. Първи етап:Елитът на партията застава на "масичката с лъжичките и виличките и чака да им сипят в паничките".
2. 2. Втори етап:"Яденето или лапането", когато партията е във властта и разпределя ресурси.
3. 3. Трети етап:Ресурсите и властта започват да свършват.
4. 4. Четвърти етап:"Самоизяждането", в което се намира БСП в момента. Започва вътрешна борба за намаляващите "пълни панички".
5. 5. Пети етап (исторически):"Нова надежда" с нов лидер и продължаване напред.

Овчаров изразява сериозни съмнения, че този път партията ще достигне до петия етап. Той смята, че е възможно БСП да не влезе в парламента, което би било "катарзисът, който най-после ще раздвижи партията, ще задейства нейните останали съпротивителни сили и най-накрая ще я изчисти от тази плесен, която е обраснала върху тялото ѝ".

2. 2. Вътрешнопартийни конфликти и ключови фигури

2.1. Критика към ръководството и "политически цинизъм"

Овчаров определя позицията на Националния съвет, който дава положителна оценка за участието на БСП в управлението, като "странна, за да не я нарека политически глупава". Той изтъква парадокса, че докато ГЕРБ и "Има такъв народ" са доволни от своите министри, а БСП – от своите, единственият виновник за общественото недоволство се оказва временно изпълняващият длъжността председател Атанас Зафиров, чиято оставка се иска.

Според него, оставката на Изпълнителното бюро, която не е била гласувана на пленума, е "психо мероприятие", тъй като по този начин членовете му формално са поели отговорност, но на практика такава не е реализирана.

2.2. Ролята на софийската организация и младежкото обединение

Овчаров отправя най-острите си критики към групата около софийската градска организация и младежкото обединение, обвинявайки ги в "чист политически цинизъм".

• • Първо "публично предателство" (2023 г.):По време на кампанията за кмет на София с Ваня Григорова, основните лозунги на БСП са били "Край на модела ГЕРБ", "Ние сме алтернатива на сглобката" и обявяването на Паметника на съветската армия за "червена линия". Скоро след това, през февруари, същата тази група "направи сглобката" в Столичния общински съвет "и с едните, и с другите" – както с ГЕРБ, така и с тези, които "рязаха паметника".
• • Второ противоречие:Същите хора са гласували за влизането на БСП в правителството, въпреки че месец по-рано са подписали "санитарен кордон срещу Делян Пеевски".
• • Настоящо лицемерие:Сега същата група твърди, че "никога повече няма да правим коалиция с ГЕРБ", докато в Столичния общински съвет продължава да действа "икономическото мнозинство", създадено от ГЕРБ и БСП. Овчаров твърди, че "за четири комисии и за 6000 лв. заплата се отрекоха от всичко, което правеха в кампанията".

Той се съгласява с тезата на Атанас Зафиров, че партията се "опитомява" и че младежите се използват като лице на протест, организиран от други.

2.3. Идентифициране на "кукловодите": Кирил Добрев и Драгомир Стойнев

Овчаров директно посочва кой стои зад действията на тази група:

Целта на тези действия според Овчаров не е унищожаването на БСП, а:

• • Използването на партията за "задоволяване на няколко клиентелски интереса".
• • Обслужване на интересите на Делян Пеевски и Бойко Борисов.
• • Получаване на "съответните икономически облаги" в замяна.

3. 3. Исторически паралели и външни фактори

3.1. Повтарящият се модел на електорален срив след управление

Овчаров потвърждава, че няма случай в последните 36 години, в който БСП да е излязла от управление с повишен рейтинг. Той обяснява този феномен именно с преминаването през четвъртия етап на "самоизяждането", когато "винаги се оказва, че едни са по-малко нахранени от другите и те започват да да се сърдят и недоволстват".

3.2. Влиянието на ДПС и Ахмед Доган

Овчаров твърди, че в исторически план лидерът на ДПС Ахмед Доган е действал "абсолютно целенасочено и последователно срещу резултатите на БСП", когато е защитавал собствените си интереси. Той дава два примера:

• • 2005 г.:Две седмици преди изборите Доган обявява, че коалицията между БСП и ДПС е готова, защото се е "уплашил, че БСП ще влезе в парламента с достатъчно гласове сама да направи правителство".
• • 2009 г.:Коментарите на Доган за "разпределянето на порциите" са направени от страх, че "БСП и ГЕРБ ще си направят правителство без неговото участие".

Овчаров го описва като "абсолютно безкомпромисен и брутален, когато защитава собствените си интереси и на партията си".

4. 4. Критика към президента Румен Радев

4.1. Радев като част от "сглобката", а не алтернатива

Овчаров категорично заявява, че "Румен Радев първо не е алтернатива на това, което се случва в България. Той е част от тази сглобка". Той подкрепя тезата си със следните аргументи:

• • 2017 г.:Служебното правителство на Огнян Герджиков обявява "политика на преемственост" спрямо модела на ГЕРБ само три месеца след като БСП е подкрепила Радев за президент като алтернатива на Борисов.
• • Избори 2017 г.:Обвинява служебния вътрешен министър Пламен Узунов, че е "позволил на ГЕРБ, ДПС и ВМРО да купят 380 000 гласа", което е довело до загуба на изборите за БСП, въпреки че е водела в социологическите проучвания.
• • Свалянето на Гешев (2023 г.):Критикува президента, че е подписал указа за освобождаване на Иван Гешев "на следващия ден", веднага след като Гешев е поискал имунитета на Бойко Борисов. Според Овчаров, ако Радев е бил задържал указа (за който няма срок), ситуацията е щяла да бъде различна.

4.2. Позицията относно Илияна Йотова

Запитана дали критиките към Радев се отнасят и за вицепрезидента Илияна Йотова, Овчаров отговаря, че "трудно ги разделя в настоящия момент", но не смята, че тя е "имала решаващ глас при определението на тези политики".