86-годишният поет Недялко Йорданов в откровено интервю за войната, политиката и живота

На 29 декември Недялко Йорданов ще представи моноспектакъла си "Не ми се тръгва" на сцената на "Сълза и смях". В това дълбоко лично интервю великият поет споделя своите мисли за:

За войната между Русия и Украйна: "Аз обичам и двете страни и никога не съм ги делил. Те са сестри – Русия и Украйна. Четири години война. Ненормално е това."

За отношенията си с Бойко Борисов: Йорданов разкрива непознатата история на приятелството и разрива с премиера – от личните услуги до взривената редакция на сина му, и как Борисов му спасява живота, въпреки конфликта между тях. "Не приемам Борисов политика никак, но човекът Борисов е друг. Лош политик, но добър човек."

За паметника на Съветската армия: "Пред очите на цяла България режеха главите на децата, пушките. Ужас! Кой нареди да се унищожи този паметник? Досега няма отговор."

За изкуството и старостта: "Благодарение на Facebook всеки ден публикувам по едно стихотворение и усещам веднага реакцията. Цял живот съм си мислил, че пиша за себе си, а сега проумявам, че съм писал за вас."

За младите и протестите: "Аз съм на страната на младите. Най-после младите се организираха, направиха нещо грандиозно."

В края на интервюто Йорданов споделя своята басня за мечката, която се катери по тополата, мислейки че е круша: "Това сме ние, поетите. Носим си крушите и да стигнем върха."

29 декември, "Сълза и смях" – моноспектакълът "Не ми се тръгва"

Любенов: Аз пък съм нетърпелив да ви представя следващия гост в студиото. Голямо удоволствие за едно телевизионно предаване, чест за едно телевизионно студио да посрещне поет от такава величина. Да, наистина той е много популярен поет, драматург, общественик, режисьор, бих казал доайен на интелектуалците, ако позволите. Недялко Йорданов в студиото на нашето предаване.

Недялко Йорданов: За кое казвате ужас? Ужас. Доайен на интелектуалците ли? Светецът...

Любенов: Не, за тези приказки, защото това означава, че достатъчно е вече.

Недялко Йорданов: Да. А достатъчно ли е вече? [00:00:37] Не, никога не е достатъчно. Не ми се тръгва и затова е този мой спектакъл на 29-ти, който се казва "Не ми се тръгва".

Любенов: Много хубаво, много поетично и много интимно и лирично сте го кръстили – "Не ми се тръгва". Хайде да посветим, много ми се иска целия разговор да го посветим на това "Не ми се тръгва".

За войната между Русия и Украйна

Преди това обаче да ви питам как изпращате годината. Ето, виждате, пак в България политиката не за последен, за пореден път е с краката нагоре. Ето пак сме в условия, пак отиваме на избори, стискаме палци, уж [00:01:07] кръстим се този път да има резултат. Ама дали ще има?

Недялко Йорданов: Трудно ми е да отговоря и едва ли не някой може да отговори. До голяма степен винаги е било така. Ние сме зависили от международното положение. Зависи как ще завърши тази история между Русия и Украйна, или по-точно между Русия и Европейския съюз. Това е много важно. Как ще бъде? Засега има като че ли някакви обещаващи резултати, но ние много зависим от това. Страшно много зависим. И ако искате, мога да ви кажа моето мнение по въпроса.

Значи тази история между Русия и Украйна, [00:01:54] слава богу, не се е пренесла между България и Македония. Русия например... винаги Крим и винаги Одеса са били руски. Антон Павлович Чехов последните пет години от живота си – туберкулоза – той е прекарал в Крим. Там е написал "Три сестри". Там е написал, чакайте тука, "Дамата с кученцето". Там е Айвазовски, грамадният руски художник Айвазовски, който е от Крим и винаги е бил крим-руски.

Маяковски например, има една поема, не знам дали я знаеш, "Облак в гащите" се казва – "Облако в штанах". И тя почва така: "Думаю – будто бредит малярия" – мисля сякаш се обзема от [00:02:55] малария. "Это было в Одессе" – това беше в Одеса. "Придет в четыре, сказала Мария" – ще дойде в 4, каза Мария. 8, 9, 10... Той чака.

Ето Одеса също руски град. И най-странното е това, че аз обичам и двете страни, и Русия, и Украйна, и никога не съм ги делил. Трябва да ти кажа, защото в Русия например някъде към 30 театра може би играят, играха моята пиеса "Убийство на Горзаго". Тя се игра премиера в Одеса преди две години и от бомбардировките спря спектакълът.

Любенов: Понеже поставяте ето така... Не, въобще не [00:03:45] сме се договаряли да ви питам за война. Разговорът не исках въобще да бъде по тази тема.

Недялко Йорданов: Да, обаче това е според...

Любенов: Но понеже вие спонтанно първият отговор беше годината да... при... да тази война да приключи и годината 2026-та да донесе мир, нали така? Това е посланието ви, господин Йорданов. Има ли обаче в този разказ, който започвахте сега за Украйна и за Русия, има ли едно "обаче" или едно "ако"? Казвате, защото казвате Крим, Одеса и така нататък. Има ли обаче една суверенна нация, един народ, какъвто е украинският, да бъде нападнат? [00:04:19] Това предупреждение ли е, че ще има и следващи? Това предупреждение ли е за Европа, че тя трябва да се пази от агресията на Русия?

Недялко Йорданов: Аз мисля малко по-иначе. Моето отношение към Русия е било сложно. Аз имам едно стихотворение "Русия", което казвам и всичките плюсове и всичките минуси на тази страна, но ние сме изконно свързани с Русия. Единствената държава, освободена от Русия, това е България. Това не може да се забрави. Не може да се забрави Вазов. Не може да се забравят толкова неща, написани за Русия. Няма как. Аз не [00:05:00] мога да забравя, че съм се учил от Пушкин, от Сергей Есенин, че приятели са ми...

Да, извинявайте, това е знаменитата фраза: "Този, който ще ни освободи, той ще ни пороби." Нали така казва светецът?

Любенов: Не бих казала.

Недялко Йорданов: Например, как мога да се откажа от Володя Шаинский, един от най-близките ми хора, с когото заедно сме правили концерти в Москва. Не мога да намразя Русия. Не мога да се примиря и защо това така мина и замина това, което извършиха с паметника на съветската армия. Защо във Виена един от най-големите паметници, който стои там, [00:05:40] забележително – паметникът на съветската армия? Кой нареди да се унищожи този паметник? Кой? И досега не е ясно. Няма отговор. Народното събрание ли реши, правителството ли, кой? Никой не поема тази отговорност. А пред очите на цяла България режеха главите на децата, пушките. Ужас!

Аз написах едно стихотворение, бях шашнат. Как е възможно това да става? И това сега стои така. Не бива, не бива да се вселява омраза нито към Русия, нито към Украйна. Каква е...

Любенов: Това са две сестри... [00:06:22]

За политическите протести

Любенов: Поетическата ви и как да кажа, обществена, интелектуална рефлексия върху това, което се случва в политиката в момента. Протестите имам предвид. Те са фокусирани, както виждате, върху... те са много персонализирани. Плакатите са срещу Пеевски и срещу Борисов. Имате ли какво да кажете на Борисов? Сега Пеевски сигурно не го и познавате.

Недялко Йорданов: Не, виждали ли сте си? Не сте си говорили. А с Борисов говорили ли сте си?

Любенов: С Борисов?

Историята с Бойко Борисов

Недялко Йорданов: Нещата са много интересни. Добре, ще ви кажа. Искате ли? Обади ми се по телефона един човек, това може би преди 15 години е било, кога [00:07:05] беше? И каза: "Много харесвам вашите песни. Може ли да ми донесете една касетка с вашите песни?" Викам: "Кой се обажда?" – "Бойко Борисов." Той беше министър на вътрешните работи, мисля, или главен секретар на вътрешните работи. Отидох аз там. Да.

Отидох там и така се запознахме. Оказа се, че той играе тенис и така се запознахме. Той идваше на моите концерти. Изобщо едни такива приятелски взаимоотношения. Даже помня това нещо, не мога да го забравя. Това беше една срещу... една Нова година, булевард "Витоша". Там имаше [00:07:47] трамваи в едната и в другата посока срещу "Нова". Е, по това време така беше жестоко. Не можеше да си минеш с колата. Ужас. И аз с всичкия си акъл се обадих на Бойко Борисов. Казах: "Бе, може ли такова нещо да се търпи?" След 10 дена бяха ликвидирани трамвайните линии и булевард "Витоша" стана пешеходна зона.

Болницата "Токуда" нямаше към нея нямаше вход, нямаше асфалт, нямаше пътека. Звъннах. Аз вече свикнах, че докато звънна, нещо се решава. Вдигна си той. Отидохме, срещнахме се с болницата. След една седмица стана пътеката. [00:08:33]

Магистралата "Тракия", той довърши. Софийското метро – благодарение на него стана толкова бързо. До София–Варна щеше да стане досега, ако не беше падало непрекъснато. Така. Това е хубавата част, нали?

Любенов: Дойде един момент...

Недялко Йорданов: Не съм много сигурен, че интелектуалецът трябва да хвали властта. Затова сега кажете и другата част на този разговор.

Любенов: Не, не, не. Дайте обаче най-важното да кажа преди всичко.

Разривът с Борисов

Недялко Йорданов: Добре, няма да си го прескоча това. Дойде моментът, когато взривиха редакцията на моя син, вестника, който той там имаше [00:09:15] и Бойко Борисов каза: "Е, там нещо там станало, голяма работа." Изведнъж си казах: "Чакай, защо е това? Как може такова нещо?"

Любенов: Тоест приключи вашата дружба, така ли?

Недялко Йорданов: И му написах едно много гневно писмо. Много гневно писмо, което даже публикувах и в интернет. Как може да не се разследва кой взриви редакцията на вестника? Малко преди това на големия ми син четирима души го нападнаха. Той на сайта "Bivol" беше той. Той си е пак, нали, скандален сайт. Четирима души искаха да го убият по поръчка, но той е каратист и успя да се [00:09:55] справи с тях и се спаси.

И всичко това... си казвах сега как може – ти си министър-председател, нали, да не се намесиш изобщо. Се почувствах лично обиден от цялата работа и прекратих отношението с него.

Обаче... това вече не мога да го... сега го казвам за пръв път. Бях през смъртта, щях да почина в Бургас. Така се случи едно много гадно инфекциозно заболяване, възпаление и отивах си. Изведнъж дойдоха с една носилка и ме вкараха в един самолет и ме докараха в София, военна болница, и това ме спаси [00:10:48] живота. Чул, разбрал, той изпратил – въпреки че сме в конфликт – изпратил самолета само за мен и това ми спаси живота. Това нещо мога ли да го забравя? Не мога да го забравя.

Не приемам Борисов политика никак. В никакъв случай в момента, особено с всичките тези неща и Европейския съюз и еврото и така нататък. Не приемам тези неща. Аз имам свое мнение, но човекът Борисов е друго. Човекът Борисов, ако човек го познае отблизо, види, че той е добър човек. Лош политик вече, но добър човек. Това е, което мога да кажа.

Любенов: А според вас иска ли той да бъде на власт? [00:11:31]

Недялко Йорданов: Не бих казал. Не бих казал. Той винаги е предпочитал да бъде отстрани, а фактически той да командва. Това е хитър номер. Аз не харесвам това, разбира се. Ако излезеш, излез ти. Какво ще слагаш там други хора, нещо, пък ти командваш? И наистина е много нелепо. В крайна сметка интервюта сега дава той, а не министър-председателят Росен Желязков. Какво ще се прави, как да бъде и така нататък.

Любенов: Това как го наричате това? Политическа обида? Има ли... крие ли политическа обида? Има един германски термин за сламен политик. Това означава ли сламени [00:12:07] политици в България?

За политическата ситуация

Недялко Йорданов: В България е много сложно в момента цялата политика. Виждате, че не може... не може една партия вече. Тука трябва да се... големи компромиси да се съюзяват и така нататък. След това да се разделят. Изобщо е много объркано в момента и аз лично не мога да... не виждам скоро перспектива да се оправим.

Но все пак си мисля, че ако дойде мирът в Европа, ако се успокоят нещата, ако някои въпроси се решат в самия Европейски [00:12:53] съюз, който в момента е доста разединен, а ние сме членове на този Европейски съюз и сме на едната страна твърдо – тогава и тука нещата ще се нормализират. Може би – не казвам, че съм убеден или че така предлагам да бъде – но може би и една нова партия също ще свърши работа.

Любенов: Ще свърши работа?

Недялко Йорданов: Да, би трябвало.

Любенов: На нейна страна ли сте? На новата партия?

Недялко Йорданов: Аз съм на страната на младите. Най-после младите се организираха, направиха нещо грандиозно. Два месеца преди това имаше нещо още по-грандиозно, което не се отрази изобщо – за еврото. Знаете какви митинги бяха, които ей така минаха. Но както и да е, това [00:13:37] няма значение.

В крайна сметка въпросът е, че нещата засега са много объркани. Чакаме какво ще стане. Е, така трябва да бъде. България винаги така е чакала. Но много страшно е това – човек да си го помисли. Например война между Македония и България, точно както Украйна и Русия. Война между Македония и България, Европейският съюз да гласува помощи на Македония да се справи с България. Абсурд. Е, такава е ситуацията в момента.

Не мога, нали, нито да идеализирам Русия, нито да идеализирам Украйна. Едно огромно недоразумение от времето на Хрушчов още, [00:14:24] когато украинецът Хрушчов дари Крим, Одеса на украинската... сега Русия иска да си ги върне. Ей такива работи. Две братски страни. Какво братски? Те са сестри – Русия и Украйна. Четири години война. Ненормално е това. Ненормално е за човечеството.

За творчеството и "Не ми се тръгва"

Любенов: Господин Йорданов, а казвате... а пак така извън тази, как да кажа, тревожност на един поет, на един български общественик, какъвто сте вие, извън тази политическа тревога – все пак творчеството, изкуството ви владее и ви държи, разбира се, сетивата и ви държи буден до тази хубава възраст, [00:15:09] която имате вие. Да казваме ли колко? Не е тайна, нали?

Недялко Йорданов: Напротив, аз навсякъде го декларирам. На 85, един месец на 86.

Любенов: 86. Да. Да сте жив и здрав.

Недялко Йорданов: Това сега е моята гордост.

Любенов: Та... тази ваша гордост – 80 и близо 86-годишният Недялко Йорданов има едно послание специално за вас. Има да ви каже нещо и той иска да ви каже "Не ми се тръгва".

Недялко Йорданов: Да, така е.

Любенов: Много е лирично това. Извинявайте само. Болест на старите хора ли е, че не им се тръгва? Те винаги ли имат... имат още нещо на тая земя да свършат?

Недялко Йорданов: Знаете ли, благодарение на това велико [00:15:48] изобретение – интернет – аз изведнъж разбрах колко... как човек може да сподели това, което пише и да усети веднага реакцията. Като издадеш една книга, не знаеш какво мислят читателите. А тук аз имам три страници във Facebook и всеки ден публикувам по едно стихотворение – старо или ново. И знаете ли какво съм публикувал днеска? Имаме ли време?

Любенов: Ако имате желание...

Недялко Йорданов: Да.

Любенов: Що ново ли е нещо това? Всеки ден публикувате на вашия Facebook публикувате по едно стихотворение. Това ново ли е или просто го публикувате?

Недялко Йорданов: Това е... Това е нещо, което публикувах [00:16:30] сега за случая, за... как да се каже, за моите фенове, които ще дойдат на моя концерт на 29-ти. Ще се помъча да го прочета:

Не успях да обикна словесните ребуси.
Не можах да преправя своя истински глас.
Цял живот съм си мислил, че пиша за себе си,
а сега проумявам, че съм писал за вас.

Откровени и простички стихотворения.
Нито чувството ново, нито речникът нов.
Лично мои надежди и мои съмнения
на безсмъртните теми – смърт, живот и любов.

Ето днеска опитах и събрах всички думи,
всички чувства и мисли през трети век.
И внезапно усетих как настръхват срещу ми
и как сякаш се думят на съвсем друг човек. [00:17:26]

Може би има право овехтялото слово.
Може би му омръзнах, иска други игри.
Значи трябва от днес да започна отново –
многопластов, модерен, непонятен дори.

Много късно е, Господи, нямам тази потребност.
За какво ми е всъщност нов словесен екстаз?
Цял живот съм си мислил, че пиша за себе си.
Чак сега проумявам, че съм писал за вас.

Е, така исках да поканя на моя спектакъл на 29-ти.

За спектакъла "Не ми се тръгва"

Любенов: 29 декември. Така, много специално време от годината – между Коледа и Новата година, в последните дни на отминаващата 2025-та. На [00:18:19] 29 декември, "Сълза и смях", на столична сцена ви очаква Недялко Йорданов, за да каже "Не ми се тръгва". А каква ще бъде програмата? Поетичен, музикален спектакъл или какво искате да... да се обърнете към хората? Какво да им кажете?

Недялко Йорданов: Ами това е моноспектакъл. Аз излизам на сцената, казвам или чета стихотворения, пея си мои песни. Така имам... Между другото, доста песни се насъбраха – към 50 някъде.

Любенов: Имате... Аз знам, че нямате само доста песни, които са останали така запомнени от всички. Имаме ли две минутки? [00:18:58]

Недялко Йорданов: Да, последни две имаме.

Басня за поета

Любенов: Последни две. Има една басня, която понякога казвам и която е много важна за мен като поет и за човека изобщо. Една мечка се катери по едно дърво. Жега, пека. Тя се катери, стига до половината. Хлъзна надолу. Пак обаче се катери упорито. Пак надолу. Цялата вече... козината ѝ издраскана, ноктите счупени, но тя се катери упорито нагоре по дървото.

Най-отгоре гарванът казва: "Бабо Мецо, защо се катериш по това дърво?" Мечката казва: "Искам да стигна върха, да си ям круши." А той: "Това не е круша, това е топола." [00:19:47] – "Аз крушите си ги нося."

Ей, това сме ние, поетите. Носим си крушите и да стигнем върха. А стигнеш ли върха – какво? Човешкият живот. Стигнеш ли върха – какво? Аз казвам – продължавай нагоре. Все едно какво е това "нагоре"? Защото тялото отива долу, а душата отива горе.

Е, това е...

Любенов: За нагоре и надолу в живота. Недялко Йорданов при нас.

Край на интервюто