На 26 ноември 2024 г. в градския парк на Ямбол една обикновена вечерна разходка се превърна в кошмар за местна жена. Докато вървяла по главната пешеходна алея и разговаряла по телефона, тя била блъсната от електрическа тротинетка. Водачът не спрял да помогне, а напуснал мястото, оставяйки я в безсъзнание. Сега, година и половина по-късно, Районният съд в Ямбол с решение № 180 от 3 април 2026 г. сложи точка на делото – и то не в полза на водача.

Съдия Весела К. Спасова прие за доказано, че Т. Н. Д. е управлявал индивидуално електрическо превозно средство (тротинетка) в тъмната част на денонощието по алея, предназначена за пешеходци. Жената (Д. Д. Г.) получила комоцио церебри, хематом на левия лакът, силно главоболие, световъртеж и трайни нарушения на паметта. Била е в болница три дни, а след това три месеца неработоспособна. Свидетелите – нейни близки – описват как в болницата тя треперела, повтаряла „Къде съм?“ и не помнела какво се е случило минути по-рано. Месеци наред трябвало да стои на тъмно, със слънчеви очила, без телефон и телевизор. До днес изпитва страх, когато някой мине рязко покрай нея, и продължава да забравя елементарни неща.

Съдът не прие аргументите на ответника, че пострадалата е „изскочила внезапно“ с тъмни дрехи и е допринесла за инцидента. Видеозаписът от камерата на Община Ямбол, свидетелските показания и административната преписка показаха обратното: тротинетката се е движила по пешеходна алея, водачът не се е съобразил с околните и след удара просто си е тръгнал. Дори в обясненията си пред полицията той признава, че се е уплашил и предпочел да се прибере вкъщи, вместо да помогне.

Особено обезпокоително е, че Т. Н. Д. не е новак в нарушенията. Справка от МВР сочи десетки случаи на нарушения на Закона за движение по пътищата между 2008 и 2024 г. – от фишове до наказателни постановления и две съдебни производства. Въпреки това той е карал тротинетка в парк, където хората отиват да се разхождат, а не да се състезават със скорост.

Съдът присъди:

• 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, променен начин на живот);
• 290,90 лв. за доказани разходи за лечение и психологични консултации;
• 454,41 лв. за пропуснати трудови възнаграждения;
• плюс законната лихва от датата на инцидента и съразмерни съдебни разноски.

Общо над 5700 лева, които Т. Н. Д. трябва да плати на пострадалата.

От журналистическа гледна точка решението е логично и справедливо спрямо конкретния случай. Съдът е кредитирал медицинските документи, свидетелските показания и видеозаписа и е отхвърлил опитите за прехвърляне на вина върху жертвата. Това е ясен сигнал: правилата важат и за тротинетките, а бягството от мястото на произшествие не е „уплаха“, а противоправно поведение.

В същото време случаят поставя по-широки въпроси, на които обществото и институциите все още не са отговорили задоволително. Градските паркове в България продължават да бъдат „сива зона“ за електрическите превозни средства. Нормативно тротинетките се водят като индивидуални електрически превозни средства и би трябвало да се движат по велоалеи или пътища, а не по пешеходни алеи. На практика контролът е слаб, а рискът – реален. Когато един водач с богата „съдебна биография“ може спокойно да кара в парк и да напусне пострадал човек, това не е просто индивидуален инцидент – това е системен пропуск.

Обезщетението от 5000 лв. за трайни неврологични проблеми, загуба на памет и три месеца живот „на тъмно“ звучи скромно. Съдът е длъжен да преценява по справедливост (чл. 52 ЗЗД), но общественият дебат за реалната цена на подобни увреждания остава отворен.

Решението подлежи на обжалване
Изображението е илюстративно