В средата на 2024 г. една от най-старите професионални гимназии в Ямбол – Гимназията по строителство, архитектура, графика и дизайн (ГСАГД) „Кольо Фичето“, се превърна в арена на безпрецедентен антикорупционен десант. Директорката на учебното заведение, М. С. Т., се оказа обект на мащабно разследване от страна на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Обвинението: системно назначаване на роднини и упражняване на влияние в частен интерес. Месеци по-късно обаче, Административният съд в Ямбол произнесе решение, което не само отмени рекордните глоби, но и разкри сериозни пробойни в работата на проверяващите органи.

Предисторията: Гимназията като „семеен бизнес“?

Всичко започва със сигнал, според който в гимназията цари шуробаджанащина. Проверката на КПК установява, че в периода 2021–2024 г. директорката е подписала десетки документи, облагодетелстващи нейния брат К. Х. и неговата съпруга (снаха ѝ) Й. Х.

Списъкът с нарушения изглеждаше внушителен:

• Братът: Назначен като лектор, снабдител, учител по практическо обучение и дори майстор за спешен ремонт на тоалетните.

• Снахата: Назначена на граждански договори за почистване и поддръжка.

• Механизмът: Общо 39 заповеди, уведомителни писма и обосновки, чрез които директорката е насочвала назначенията към своите роднини.

Хватката на влиянието: Когато „самоотводът“ е само параван

Основният аргумент на КПК бе, че М. Т. е използвала хитра административна хватка. Тя официално си е правила „самоотвод“ от подписването на договорите, но го е адресирала до своята пряка подчинена – заместник-директорката. Заедно с това обаче, тя е изпращала „уведомителни писма“ с инструкции кой точно да бъде нает. Според Комисията, това е класическо „упражняване на влияние“, при което подчиненият служител просто изпълнява волята на началника си, облечена в законова форма.

Равносметката на КПК бе тежка: Установен конфликт на интереси, конфискация на дневните възнаграждения и глоби в общ размер на 20 000 лева.

Обратът в съдебната зала: Къде сгрешиха проверяващите?

Когато случаят стигна до Административния съд в Ямбол, Темида погледна на фактите през друга лупа. В детайлно решение съдът буквално разглоби обвинителния акт на КПК.

1. Юридическият гаф със закона

Оказа се, че КПК е допуснала фундаментална грешка – приложила е стария закон за нарушения, за които проверката е започнала твърде късно. Съдът беше категоричен: не можеш да наказваш по отменен закон, нито да „миксираш“ текстове от стария и новия режим. Това автоматично зачеркна голяма част от претенциите за периода 2021–2023 г.

2. Прозрачността не е натиск

Най-интересният момент в решението касае т.нар. „влияние“. Съдът прие, че директорката е действала добросъвестно.

„Отводът не е пасивно състояние, а активно правно действие“, мотивираха се магистратите. Според тях фактът, че тя е декларирала роднинската си връзка в официални писма, е доказателство за липса на скритост.

Заместник-директорката М. Т. свидетелства пред съда, че е вземала решенията напълно самостоятелно. Тя подчерта нещо ключово: за позициите „учител по практическо обучение“ просто не е имало други кандидати. Назначаването на брата на директорката е било „авариен изход“, за да не останат учениците без преподавател в началото на учебната година.

3. Реалността на трудовия пазар

Съдът призна, че в сектора на образованието има сериозен кадрови дефицит. Липсата на други кандидати превръща назначението на роднината в „обективна необходимост“, а не в „корупционна схема“. След като процедурата по обявяване на свободните места е спазена, фактът, че се е явил само братът на директорката, е „случайно събитие“, а не нарушение.

Финалното решение: Сметката плаща държавата

С тези мотиви съдът ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО глобите и отнемането на суми от М. С. Т. Вместо директорката да плаща на държавата, държавата (в лицето на антикорупционните органи) бе осъдена да заплати на нея 1 010 лева за съдебни разноски.

Единствената „загуба“ за директорката бе символична сума от 130 лева за юрисконсулт, свързана с неуспешното оспорване на една техническа поправка в документацията, която обаче нямаше отношение към същността на победата ѝ.

Епилог

Случаят от Ямбол е знаков. Той показва, че границата между „конфликт на интереси“ и „административна необходимост“ понякога е много тънка. Когато законът се сблъсква с реалността на липсващите кадри и сложните процедури, съдът е този, който трябва да отсече: корупция ли е това, или просто опит едно училище да започне учебната година навреме? За М. С. Т. отговорът вече е ясен – тя излиза от битката напълно реабилитирана.

Делото подлежи на обжалване пред ВАС
На 28 януари Народното събрание закри Комисията за противодействие на Корупцията
функциите й правомощията бяха прехвърлени на  Сметната палата и ГДБОП, част от досиетата прехвърлени на ДАНС