Гражданин внася официално възражение до ИАОС срещу проекта за ново комплексно разрешително на Регионалното депо, обслужващо пет общини (Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа).

В едно обстойно възражение до Изпълнителната агенция по околна среда Димитър Димитров оспорва проекта за ново комплексно разрешително за Регионалното депо за неопасни отпадъци край Ямбол.

В документа се проследява хронология на допуснати нарушения при изграждането и разширяването на депото – от първоначалното му предназначение само за битови отпадъци на Ямбол до превръщането му в регионално съоръжение за пет общини без актуален ОВОС и без реална оценка на капацитета.

Гражданинът предупреждава за сериозни рискове за подпочвените води, здравето на населението и околната среда, както и за незаконна експлоатация на клетка 2, и настоява да не бъде издавано ново разрешително преди пълна екологична оценка и търсене на алтернативи.

Основни мотиви във възражението:

• Липса на актуални оценки: Процедурата се движи без актуален ОВОС и становище от РЗИ, въпреки мащабното увеличение на капацитета.

• Риск от екологична катастрофа: Депото е разположено в зона с високи подпочвени води и земетръсна активност. Претоварването на клетка 2 (с допълнителни 380 000 тона) създава риск от пробив на защитната мембрана и трайно замърсяване на водите.

• Системен тормоз над населението: Жителите на селата Дражево и Хаджидимитрово са подложени на постоянни миризми, запрашаване и разпиляване на отпадъци извън периметъра на обекта.

• Правна несъобразност: Историята на обекта е белязана от разрешения за строеж върху чужда територия и експлоатация на клетки без надлежни документи за ползване.

Настоява се за прекратяване на процедурата по издаване на ново КР и търсене на устойчива алтернатива за отпадъците на региона.

Пълен текст 

ДО:

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА

Към Министерството на околната среда и водите, Гр. София

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

КОПИЕ ДО:

КМЕТА НА ОБЩИНА ЯМБОЛ

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

КМЕТА НА ОБЩИНА ТУНДЖА

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ВЪЗРАЖЕНИЕ

От Димитър Вълев Димитров, адрес : ул. „Извън регулацията“ № 1, с. Дражево 8634, Община Тунджа, област Ямбол, тел.: +359 888 336 235, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Относно: Проект на комплексно разрешително с оператор Община Ямбол, ЕИК: 000970496, за експлоатация на „Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа“ извършващо дейност, съгласно т. 5.4 „Депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци“ от Приложение № 4 към ЗООС, обявен с Обявление на Изпълнителна агенция по околната среда от 29.01.2026 година

              През 1992 година Община Ямбол решава да изгради сметище на територията на Община Тунджа и изготвя проект на обект „Склад за контролирано хигиенно обезвреждане на ТБО гр. Ямбол“.

През 1993 г. Община Ямбол издава Разрешение за строеж № 55, с което се разрешава строителство на обект: „Сметище“ на територията на Община Тунджа, без нейното разрешение. /Неправомерно издадено от Община Ямбол на чужда територия на Община Тунджа/

През 2000 г. е изготвен проект „Актуализация на проекта за разширение на депо за твърди битови отпадъци /ТБО/ на гр. Ямбол“. /Само за твърди битови отпадъци, и само за отпадъците от гр. Ямбол/

С решение по ОВОС № 10-2/2002 г. на 28.10.2002 г. директора на РИОСВ-Стара Загора разрешава реализацията на инвестиционния проект за обект “Актуализация на проекта за разширение на депо за ТБО на гр. Ямбол”.   

През 2005 г. Община Тунджа продава терена на вече действащото сметище на Община Ямбол.

Същата година, 2005-та, областният управител разрешава изготвянето на ПУП на това място за „Депо за ТБО на гр. Ямбол“. Също така РИОСВ презаверява ОВОС от 2002 г.

През 2008 г. МОСВ издава комплексно разрешително, но вече не само за твърди битови отпадъци /ТБО/ на Община Ямбол, а за неопасни отпадъци на пет общини – Сливен, Ямбол, Нова Загора, Стралджа и Тунджа, както и за отпадъци от производството, за които няма никакъв морфологичен анализ и не е правен ОВОС.

Следват множество възражения, че капацитет на регионалното депо от 227357 тона за клетка 1 и 169000 тона за клетка 2 е крайно недостатъчен, за да реши проблема с отпадъците на петте общини за дълъг период от време.

Община Ямбол изготвя проект и ДОВОС вече за 4 клетки за неопасни отпадъци. След силна съпротива на местното население с изпратени негативни становища от неправителствени организации, кмета на община Тунджа, РЗИ Ямбол, Басейнова дирекция Пловдив и други, община  Ямбол беше принудена да оттегли Заявлението си за ДОВОС.

През 2015 г., след като в продължение на 45 дена бяха изпомпени с 4 помпи над 130 000 m³ вода от дъното на бъдещата клетка 1, впоследствие тя беше изградена, на база комплексно разрешение № 225-Н0/2008 г., но с разширена площ от първоначално предвидената при изтекло разрешение за строеж и неактуален ОВОС.

Клетка 1 на депото беше изградена за около 2 месеца след източването на водата от терена и за 24 часа беше организирана държавна приемателна комисия, която го прие и узакони в същия ден, въпреки некачественото строителство, за което сигнализирах.

Веднага започнаха проблемите: силно замърсени подпочвени и повърхностни води; шум и прах от стотиците камиони и булдозерите на депото; разпилени боклуци на стотици метри от клетка 1, включително в имота ми; миризми на стотици метри около депото; диви птици и други животни, разнасящи зараза навсякъде. Депозирах множество жалби до институциите, но без видим резултат. Затова се принудих да разчитам само на съдилищата.

И както се очакваше, клетка 1 на регионалното депо с капацитет 227357 тона, беше запълнена само за 2 години и половина, въпреки че дигата беше повдигната с 5 метра, за да увеличи капацитета. Това само по себе си е грубо нарушаване на европейските правила за финансиране и устойчивост на проекта.

За да се намали обема на отпадъците, беше закупен компактор тежък клас.

Вместо отпадъците да се отчитат в тонове, както е по неправомерно издаденото комплексно разрешително, беше започнато изчисляване на депонираните отпадъци в клетка 1 в м³ и по този начин доказаха, че благодарение на уплътняването и повдигнатата дига, в клетка 1 може да се депонират 538 366 м³ или 663 190 тона.

На тази база от Община Ямбол беше подадено допълнено заявление за ново комплексно разрешително и ИАОС издаде КР № 225-Н1/2021 г.

И тъй като от м. август 2018 г. депото беше изчерпило своя капацитет и работеше незаконно, г-н Атанас Каймакчиев, за изп.директор на ИАОС, издаде новото КР № 225-Н1/2021 г. с разпореждане: „Допускам предварително изпълнение на настоящото разрешение“.

Разбира се, че обжалвахме това КР като закононесъобразно, но как да се преборим с дузина администратори от МОСВ, плеяда от юристи, няколко кметства, като се има предвид, че в боклуците има огромни финансови интереси?

Още на това дело бяхме предупредили, че ще следва същата процедура за клетка 2, защото площа и тонажа са минимални и капацитетът ще бъде изчерпан за кратко време.

През 2025 г. клетка 2 беше изградена. И въпреки, че няма разрешение за ползването й, започна да се експлоатира. Тези 169 000 тона, които имат по КР ще бъдат изчерпани за около година и 2-3 месеца и затова в момента общината иска увеличение на капацитета й с допълнителни още 380 424 тона отпадъци и запръстителен материал.

Както на едно от делата ни във ВАС преди години, главният прокурор попита: „Къде ще го правите това депо? Няма място, няма ПУП, няма ОВОС.“

Докато се разиграва тази сага с документи с невярно съдържание и неправомерно издадени разрешителни, за да се изгради сметище, впоследствие регионално депо за отпадъци на това място, аз бях закупил в същата местност къща, построена 1985 година, която и до днес е семейното ми жилище. Но след толкова години на постоянен тормоз, миризми, подаване на жалби, възражения с опити да докажем, че проектът за регионалното депо е незаконосъобразен и нецелесъобразен, разпилени отпадъци в двора ни, включително в басейна, нервите, които хабя от години, въпреки че на мястото имам две къщи, които остават необитаеми, децата ми отидоха да живеят в града.

Не само моето семейно жилище е в близост до депото. Има и много други обекти, подлежащи на здравна защита и описани в наши предишни жалби, както и две села – Дражево и Хаджидимитрово, които са подложени постоянно на огромна запрашаемост, зловонни миризми и шум от камиони и булдозери, както от самите депонирани отпадъци, така и довеждащия път към депото.

Има също извори под клетка 2 и в близост до нея, високи подпочвени води и затова винаги съм твърдял, че на това място не трябва да има депо за отпадъци, а да не говорим, че тук става въпрос за такова голямо количество, образно равняващо се на натоварени 60 големи кораба.

Не е отчетен и фактът, че това е силно земетръсна зона с регистрирани няколко земетресения през последните години в непосредствена близост до депото.

Ако мембраната в долния слой на депото се натовари с толкова голямо количество отпадък от 549 424 тона плюс над 100 000 тона земна маса за запръстяване, при едно земетресение или вследствие постоянните вибрации, тази мембрана може да пропусне инфилтрата, който ще замърси подпочвените води за поколения напред.

Ето защо е необходимо да се изготви ОВОС, да се направят изчисления и да се вземат предвид всички тези аргументи. В случая дори не е поискано становище от РЗИ Ямбол.

С настоящето моля, предвид гореизложеното, да не се издава ново комплексно разрешително на „Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа“, да се запълни клетка 2 до предвидените 169000 тона, като едновременно с това да се търсят други алтернативи.

С уважение,

Димитър Вълев Димитров

10.02.2026 г.