Автор: Елица Хаджиколева Оператор: Румен Колев
В забързаното ежедневие на ямболските квартали много хора подминават бездомните животни, без дори да ги забележат. За Ивелина обаче те отдавна не са невидими. От две години тя е посветила голяма част от времето и сърцето си на една тиха мисия – да осигури шанс за оцеляване на уличните котки в своя район.
От емпатията до конкретното действие
Историята на Ивелина започва с един неочакван гост пред вратата ѝ в полунощ. Първото коте, което тя прибира и осиновява, се появява внезапно, превръщайки се в катализатор за по-активната ѝ грижа. „Важно е да кажа, че винаги съм била емпатична към животните. Това не е нещо, с което се събуждаш една сутрин – за мен е избор, направен някъде назад във времето“, споделя тя.
Днес нейните питомци разполагат с внимателно проектирани укрития, които ги предпазват от суровите условия на времето. Къщичките се поддържат чисти, подплатени са със слама и се подменят редовно. Но грижата на Ивелина далеч не спира до храната и подслона.
Предизвикателството да дадеш глас на безгласните
Най-трудната част от работата на терен е медицинската грижа. Ивелина следи за кастрацията на животните и ги води на ветеринар при нужда. „Понякога представлява голямо предизвикателство да уловиш едно животно, да го заведеш на лекар и да проведеш адекватна и последователна грижа“, обяснява тя.
Статистиката е неумолима – средната продължителност на живота на една котка на улицата е едва около две години. В домашна среда тя може да живее десетилетие повече. Именно това прави усилията на доброволци като Ивелина толкова значими – те буквално „купуват“ време и достойно съществуване за тези същества.
Между безразличието и подкрепата
Обществените нагласи към бездомните животни остават полярни. Докато едни подкрепят усилията ѝ, други виждат в уличните котки единствено проблем, който общината трябва да реши. Ивелина обаче не се фокусира върху критиката, а върху избора. „Не е казано, че всеки трябва да полага такива грижи, но да правим добро е въпрос на избор. Те нямат глас, но могат да бъдат чути, когато някой избере да ги види.“
Грижата за бездомните животни в Ямбол често остава скрита от очите на мнозинството. Тя се случва в ранните часове или късно вечер, без показност, водена единствено от убеждението, че малките действия водят до големи промени. За Ивелина и за животните, на които помага, тези действия не са просто жест – те са границата между живота и смъртта.