Ямболският административен съд сложи край на инвестицията за закрит манеж, конюшни, заведение и басейн в землището на село Кабиле. С решение № 401 от 12 март 2026 г. съдът отменя заповедта на кмета на община Тунджа от октомври 2025 г., с която беше одобрен подробният устройствен план за имота.

Собственикът А. Х. Х. искаше да превърне 30-декаровата нива в модерна конна база. Общинският съвет-Тунджа даде зелена светлина още през септември 2024 г., а след няколко преработки и съгласуване с ВиК, електроразпределение и телекоми кметът одобри плана. Всичко изглеждаше наред – до момента, в който Сухопътните войски подадоха жалба.

Военните се оплакаха, че имотът граничи с техен войскови район и че новото строителство може да попречи на отбраната. Съдът обаче не се спря на сигурността. Отмени заповедта по съвсем друга причина: закритият манеж е спортно съоръжение, а не производствен обект. Според Общия устройствен план и Наредба №7 зоната е „чисто производствена“ (Пч) – там не се допускат спортни зали. Басейнът бил  описан  мъгляво, и не ставало ясно дали е спортен, или  декоративен – а това било задължителна конкретика по закон.

Две независими архитектурни експертизи, назначени от съда, потвърдиха несъответствието. Едната – по искане на военните, другата – по искане на инвеститора, който зададе цели 16 въпроса.

Общината плаща 526,63 евро разноски на Сухопътните войски.

Решението подлежи на касация пред ВАС.

Сега проектът е спрян. Ако нямаше жалба от армията, никой нямаше да обърне внимание на тези детайли и строителството вероятно щеше да продължи. Въпросът остава: кой всъщност проверява дали решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете отговарят на закона, преди да се стигне до съд? По-скоро - каква заплата вземат тези щатни юристи, които отговарят за това.