В това мащабно интервю Патриарх Даниил и Явор Дачков излизат далеч извън рамките на празничното пожелание. Разговорът е дълбок прочит на българската съдба, историческите ни травми и духовната криза, в която се намира съвременният свят.

От тайната на боговъплъщението до реалната политика, Патриархът отговаря директно на въпросите, които вълнуват обществото ни днес.

Основни акценти в разговора:

• Христос като история, а не мит: Защо имаме повече доказателства за живота на Христос, отколкото за Юлий Цезар, и защо науката не може да обясни появата на живота.

• Протестите и поколението „Z“: Защо социалните промени остават временни, ако липсва вътрешен мир, и как православието се превръща в пристан за младите хора на Запад.

• Народният съд и националните рани: Трябва ли да поискаш прошка, за да ти бъде простено? Патриархът за проклятието на реваншизма и нуждата да спрем да живеем с обвинения към другите.

• Църковната дипломация: Позицията на БПЦ за Украйна и отношенията с Вселенския патриарх Вартоломей – как се пази канонът в свят на разделения.

• Премълчаните трагедии: Защо светът мълчи за десетките хиляди убити християни в Нигерия и къде е границата на политическото лицемерие.

Интервю за смисъла на това да бъдеш човек, за силата на смирението и за пътя, по който можем да заживеем в истински мир.

Интервю на Явор Дачков с българския патриарх Даниил

Явор Дачков: Честито Рождество Христово, Ваше Светейшество, и благодаря, че приехте поканата ни за този разговор. (00:00:04)

Патриарх Даниил: Честито Рождество Христово и на вас, и аз ви благодаря.

Явор Дачков: Свети Атанасий Велики, около 300 години след Рождество Христово, казва една прочута формула, която се учи май в първи курс на богословските факултети: „Синът Божий стана човек, за да може човекът да стане Бог“. Мисля, че тогава, по онова време, тези думи може би не са се нуждали от толкова голямо разяснение, но днес, когато консуматорският коледен дух е завзел този празник, като че ли тайната на боговъплъщението остава все по-скрита за нас. Как бихте ни я обяснили? (00:00:44)

Патриарх Даниил: Ако някой може да обясни тази тайна, тя не би била тайна. И ние не можем да обясним много неща от нашия земен свят. Ние не можем да обясним как сме се появили на тоя свят, как са написани тези команди, тази информация в молекулата, молекулите на първата клетчица, от която всеки един от нас се ражда. Няма такъв пример — учените го казват това нещо в света, който познаваме — няма такъв случай материята, неживата материя, неразумната материя да е създала един бит информация, а да не говорим за живите организми, за дори за най-елементарния жив организъм, а да не говорим за човека — каква бездна от удивление е, когато съзерцаваме, когато изучаваме човека. (00:01:36)

Така че ние за земните неща нямаме отговор за всичко, което е. А как да обясним как Бог Слово става човек? Как Бог се въплъщава? Неизследима тайна, но в същото време ясно засвидетелствана тайна. Защото, когато ангелите възвестили на пастирите: „Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци, защото днес в града Давидов ви се роди Спасител, Който е Христос Господ“. (00:02:40)

Когато Свети Архангел Гавриил девет месеца преди това благовестил на Света Богородица, тя попитала: „Как ще стане това? Как ще родя, когато аз мъж не познавам?“. „Дух Свети ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. И по-късно, когато апостолите са вече три години с Господ Иисус Христос, Той ги пита: „За кого Ме мислят човеците?“. Свети апостол Петър Му казва: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. (00:03:25) „Не плът и кръв ти откри това — казва Господ — а Моят Отец, Който е на небесата“.

И след Възкресението, Свети апостол Тома, който се съмнява във Възкресението — когато Господ му се явява една седмица по-късно и Тома е с апостолите — когато Го вижда, когато Го пипа, казва: „Господ мой и Бог мой!“. Така че тайна, която е необяснима за ума, неизследима, но ясно засвидетелствана. (00:04:13)

И някой ще каже: „Това е новозаветно учение“. Тази тайна е разкрита и в Стария завет, защото никой не би приел Месия за Син Божий, за Богочовек, ако това не беше ясно изразено в Стария завет.

Явор Дачков: Да. Много пророчества в продължение на много стотици години.

Патриарх Даниил: Стотици години. Ето, сам Господ Иисус Христос задава този въпрос на книжниците и фарисеите: „Как казват за Христос, че е Син Давидов, потомък на Давид, а сам Давид в псалмите Го нарича Господ?“. Цитира този стих от псалмите: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря враговете Ти подножие на нозете Ти“. (00:04:54) И казва: „Как Той Му е Син, ако Давид Го нарича Господ?“. Това Давид го пише 1000 години преди това — като пророк е съзерцавал и се е удивлявал на тази тайна и е възкликнал: „Ти няма да оставиш Твоя Светия да види тление“.

Свети апостол Петър цитира тези думи на Петдесетница и казва: „Много добре знаем, че цар Давид умря, но това говори за Месия, за Христос, Когото Господ възкреси от мъртвите“. Така че тази истина за Боговъплъщението я има и на много други места. Свети пророк Исаия — старозаветният евангелист — говори за раждането от Дева: „Ето, Господ ще ви даде личба: Девицата ще зачене и ще роди Син“. (00:05:36) Малко по-късно казва: „Младенец ни се роди, Син ни се даде“ и Го нарича: „Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността“. Към кого другиго можем да отнесем такова определение — „Отец на вечността“? Свети пророк Михей Го нарича Този, „Чийто произход е открай време“, когато говори за раждането на Христос във Витлеем. Казва: „От тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израил, и Чийто произход е открай време“. (00:06:13) Към кой човек могат да се отнесат тези определения?

Свети Йоан Златоуст, когато разсъждава за празника, казва: „Тези, които трябваше да учат народа на закон Божий, да са вещи, да са проникнали и да знаят тези тайни — те се заблудиха и можем да кажем, че са отпаднали от закона, защото законът ясно свидетелства Кой ще бъде Христос“. И когато не се приема това свидетелство...

Но по повод на това, което казахте — тогава, когато Свети Атанасий пише своите слова за въплъщението на Бог Слово, той ги пише по повод на това, че ерестта на Арий смущава Църквата по това време. (00:07:04) И Арий със своя човешки ум не е разбирал как може Бог да стане човек. Това, което и юдеите тогава отхвърлят — те осъждат Господ Иисус Христос именно заради това, защото казва: „Той Се прави равен на Бога“. Те Го съдят за богохулство, защото казва: „Аз и Отец едно сме“. Затова е осъден. И Арий по същия начин мъдрува: „Как може Бог да стане човек?“. По човешки това е необяснимо, пак ще кажем, но ясно е възвестена тази истина в Свещеното Писание. (00:07:54)

Свети Атанасий обяснява защо: казва, че човек, който бе предназначен за нетление, за безсмъртие и за вечен живот с Бога, когато отпадна чрез грехопадението, кой можеше да го изцели? Кой може да го върне?

Явор Дачков: Само сам Бог.

Патриарх Даниил: Само сам Бог. И казва: „Ако беше достатъчно само покаянието, всичко би било наред“. Но след грехопадението последва изменение в природата. Казва, че за да се изцели природата, не е нужно само покаяние, а е нужна нова природа. И затова Свети апостол Павел нарича Господ Иисус Христос „новият Адам“ и казва: „Както чрез един човек смъртта влезе в света и както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят“. (00:08:34)

Така че Божият промисъл за спасението на света е именно чрез Боговъплъщението. И ако имаше друг начин за спасението на човека, защо Господ да страда? Ако беше достатъчно само пророческото слово, само законът, Господ да ни яви каква е волята Му и какво да правим... Но виждаме — Свети апостол Павел казва: „Аз се съгласявам с ума онова, което е правилно да го правя, но не намирам сили. (00:09:17) Съгласявам се, че Божият закон е праведен и искам да върша добро, но в себе си сили не намирам. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тази смърт?“.

И затова дойде Господ Иисус Христос да възроди човешката природа. И когато Дух Свети слиза на Света Богородица, тя казва: „Ето рабинята Господня“ — тоест участието на човека, съгласието на волята. „Ето рабинята Господня, нека ми бъде според словото ти“. Тогава Дух Свети слиза над нея и Силата на Всевишния — тоест Словото Божие — приготвя за Себе Си плът от тази чиста утроба и се въплъщава. (00:10:01) Така го тълкуват Светите отци и така е.

Този чуден начин Господ е предвидял за нашето спасение. Така че слава Богу, че дойде, стана човек за нашето спасение и даде възможност да бъдем с Бога. Първата среща с Него е като Дете — безпомощно пеленаче, в ясла, в пещера. Какъв урок е това за нас? На първо място, като става човек, Господ приема всички условия на човешката природа. (00:11:01) Светите отци казват: „Освещава всяка една възраст с това, че е станал човек“. И след това — не е призрачно, не е в един момент да се яви по някакъв чуден начин, а напротив — възприема всички условия на човешката природа, за да я освети, за да я излекува.

И показва се изключителното смирение. Защото ние често като деца не сме слушали своите родители, мислим, че повече знаем от тях. Кое дете не се е сърдило на родителите си? Но това показва изключителното смирение на Този, Който е създал света и вселената, и човека, Който управлява и е Вседържител — се е предоставил в послушание на Своята майка. (00:11:52)

Явор Дачков: А не както са Го очаквали — като могъщ владетел да слезе на земята и да въздаде справедливост.

Патриарх Даниил: Показал е действително това снизхождение, което ни говори за Неговото велико човеколюбие към нас. Ние често нямаме търпение за това или онова, а Той до 30 години е живял и се е покорявал на Своите родители. Възприема всички условия. Свети апостол Павел казва: „Стана подобен на нас във всичко, освен греха“. Тоест чрез очистването на Света Богородица от Светия Дух, тя е очистена от последиците от първородния грях и вече от тази чиста плът Бог Слово приготвя за Себе Си плът и се въплъщава без грях. (00:12:33)

Явор Дачков: Това е и по някакъв начин урок за това как трябва самият човек да възприема живота си. Свети Йоан Кръстител, когато кръщава Христос, казва: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам“. Тоест човешкото его да се смалява, за да даде място на Божието Слово да расте вътре в него.

Патриарх Даниил: Човешкото его да се намалява, а при нас е обратното... (00:13:15)

Явор Дачков: Точно така. И всъщност това показва смирението като че ли — как трябва да живеем ние всички. Аз съм последният, който трябва да го казва това нещо, но наистина тази люлка и самото Рождество Христово показват на хората как трябва да живеят оттук нататък.

Патриарх Даниил: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“. Казал ни го е и ни го е показал.

Явор Дачков: Вие казахте, че тази тайна е велика. Разбира се, кой би могъл да я артикулира и обясни, но от друга страна Господ се явява в плът. Вие сам казахте за цялото възприемане на човешката природа, която Той е приел. (00:13:52) Трябва да сме точни в терминологията — Той се съединява...

Патриарх Даниил: Съединява се и обожва природата, но в Неговото Лице, в Неговата Личност, и човешката, и божествената природа остават в пълнота и неизменени. (00:14:28)

Явор Дачков: Неизменени. Така е. Но това означава, че Той е историческа личност — нещо, което винаги ми се е струвало много важно. Защото и днес в светските училища християнството се преподава в много случаи като някакъв красив мит. Христос може би е историческа личност, но по-често го преподават като някаква митология. Защо е важно да се знае, че Бог влезе в историята и я промени? Защо е важно да се знае, че Христос е историческа личност и какви последствия дава това за хората? (00:14:28)

Патриарх Даниил: Съмненията в историчността на Христос — дали е живял такъв човек — се пораждат много късно, след европейското Просвещение. За съжаление в нашето общество продължава да битува тази инерция от атеистичното време, но няма сериозен учен историк, който да оспорва историчността на Христос. (00:15:13) Още от I век има свидетелства, и то извънхристиянски свидетелства. Имаме повече свидетелства за живота на Христос, отколкото за император Юлий Цезар.

От една страна, като погледнем външните свидетелства на римските историци — Тацит, Светоний, държавни мъже като Плиний Млади — те са имали досег с християните, но не са се впечатлили много от това. (00:15:56) Споменават, че Христос е Този, от Когото водят началото си християните, че по Неговото име се именуват, и че е осъден на смърт при император Тиберий чрез Понтий Пилат, прокуратора на Юдея.

Свидетелството за Неговото съществуване е едно, но по-важно е какво мислят онези, които са Го познавали. Защото външният свят е регистрирал фактите, както са регистрирани актовете на толкова мъченици, които са пострадали — тези свидетелства ги има, безспорни са. Но да се разбере смисълът защо са търпели тези мъчения — това вече външният свят не може да го разбере. (00:17:05)

И ако човек малко по-сериозно подходи, ще си даде сметка — над 2 милиарда и 300 милиона са християните в съвременния технологичен свят. Хора, които са променили своя начин на живот, след като са стигнали до вярата. Свидетелствата на толкова съвременни човеци, които казват защо са минали от неверие към вяра — когато човек се постарае да изгони злобата от себе си, когато се смири, когато поеме отговорността за делата си и приеме вярата в Христос, животът му се променя. (00:17:57)

Това са 2000 години, откакто Господ Иисус Христос е живял. Време е тази инерция да се отнасяме със съмнение и пренебрежение дали въобще е живял Иисус Христос, да спре. Пак ще кажа — няма сериозен историк, който да отрича историчността Му. Важно е обаче как са мислили Неговите непосредствени свидетели — апостолите. Още в пророците се казва, Свети пророк Исаия казва: „Ще поставя в Сион камък за препъване“. (00:18:48)

И Господ казва: „Не дойдох да донеса мир, а огън и меч. Отсега нататък бащи ще бъдат против децата си“. И действително — какъв предмет на противоречие още за Неговите съвременници. „Това ли е Христос, или не е?“. Онези, които казват „не е“, преследват другите. Другите са в гонение, преследвани, измъчвани, убивани — и това е до ден днешен. (00:19:37)

Но от дванадесетте ученици на Иисус Христос единадесет от тях свидетелстват за Него до самата им смърт. Кой отива на смърт за една лъжа? Когато знае, че това е измама, кой ще отиде на смърт? А те отиват на смърт с радост. Не само промениха живота си, но те видяха какво означават думите: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“. (00:20:24) Те не само ядоха и пиха с Него след Възкресението, но заживяха Неговия живот — може да кажем, че не те живееха, а Христос живееше в тях. Те предпочетоха да страдат и да умрат, но не отстъпиха от онова, което са видели.

И съвременният човек е добре да се замисли и да прояви интерес, защото колкото и да сме прогресивни днес, каквито и технологии да имаме, въпросът за смъртта и за възкресението стои пред всеки един от нас. (00:21:10) Какво ще стане, ако Христос действително е възкръснал от мъртвите, както е възкръснал? Какво ще направим тогава?

Явор Дачков: Точно това ми беше въпросът. След като е историческа личност и е възкръснала от мъртвите, това е новината за всички нас. Няма друга.

Патриарх Даниил: Да. Когато човек осъзнае това и Божията благодат се докосне до него, той разбира, че днес имаме възможност да общуваме със същия този Човек, Който се е родил тогава, Който е живял, Който е пострадал за нас и е възкръснал. (00:21:50) Това е сърцевината на нашата вяра. И е важно да уточним, че гръцката дума за тези първи мъченици е именно „свидетел“ — „мартир“.

Явор Дачков: Едно изречение на Гамалиил в „Деяния апостолски“ винаги ми е правило впечатление: „Оставете се от тези човеци и не ги закачайте. Ако това дело е от човеци, то ще се разруши само. Ако е от Бога, пазете се да не станете богоборци“. (00:22:31)

Патриарх Даниил: Точно така. Разсъдлив и разумен човек.

Явор Дачков: В тези дни много често звучат думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение“, което се превежда сега и като „добра воля“, нали така? Какво ни носи този смисъл днес, защото тези думи се повтарят, цитират ги и по телевизията, но като че ли не разбираме в дълбочина силата на това послание? (00:23:09)

Патриарх Даниил: Всеки ден в богослужението на Светата православна църква се споменава тази ангелска песен. Тя възвестява това велико чудо. Свети Йоан Златоуст казва: „Как да не прославим Бога за тази Негова велика милост?“.

„На земята мир“ не в смисъл, че са прекратили войните и раздорите, а това, че Господ Се е помирил с човеците. (00:23:56) Защото най-голямата война в живота на човека е бунтът против Бога. И от тази война кой ще го избави сам, ако е оставен на себе си? Пак ще повторя думите на Свети апостол Павел: „Желая да върша добро, но не намирам сили“.

И ето този велик мир, за който Господ каза на апостолите: „Моят мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“. (00:24:41) Този мир, който надвишава всеки ум. Когато човек стои във вярата и се предпазва от това, което раздира мира между човека и Бога — а това са греховете — тогава и в най-трудните обстоятелства Христовият благодатен мир опазва ума и душевността на човека да не се смути.

Вижте апостолите — след залавянето на Господа от тях не остана никакъв мир. Страх ги обзе, смут. (00:25:42) Но когато видяха Господа възкръснал, когато им каза „Мир вам!“ и приеха Духа Светаго, те усетиха този благодатен мир. Какво означава да се помири човек с Бога? Да усети Божията милувка? Тогава вече нищо не беше в състояние да поклати този мир — бити, гонени, в тъмница хвърляни, убивани — нищо не наруши този вътрешен мир, който се поражда от живата връзка с Бога. (00:26:27)

Бог Се е помирил с човеците и е дал Своя мир. Светът какъв мир може да даде? Виждаме и днес — какво може да послужи за сигурност? Човек се разболее — няма лек. Какъв мир? Кризи, инфлации, парите се обезценяват. Този свят, след бунта на човека към Бога, е в състояние на война. В членовете на всеки човек грехът действа, кара го да се противи, да търси своето, да настоява на своето. (00:27:18) В човешката история настъпвал ли е траен мир? Не е, защото го няма в душите на хората. Защото свойството на греха е да не престане да действа, докато не получи пълен контрол над човека — със завистта, с омразата, с братоубийството. (00:28:01)

Но когато видим как Господ е преодолял всичко, как е опазил послушанието Си към Бога и дори в най-тежките моменти се моли за Своите мъчители — тогава разбираме какво означава този мир. И с Неговата помощ и ние можем да проявяваме блага воля един към друг. (00:28:44)

Явор Дачков: Тази година се навършиха 1700 години от Първия вселенски събор, на който започва да се формулира Символът на вярата. Думата „догмат“ или „догматично“ днес в българския език има по-скоро отрицателно звучене. Много хора казват: „На мен не ми трябва църква или свещеници, аз си вярвам вътрешно, имам си мои правила и мой начин да общувам с Бога“. Защо е важно да се каже как учителите на Църквата са се борили с всяко грешно учение и са формулирали много точно вярата си? Какво означава Православие? (00:29:24)

Патриарх Даниил: Православие означава да славим Бога по правилния начин. Човек трябва да подхожда критично към собствените си мисли. Много хора казват: „Аз знам как да вярвам, нямам нужда някой да ме учи“. Но ако подложим на критика това съждение — ние колко време посветихме да изследваме Бога, та да стигнем до правилно съждение? (00:30:05) Кой потвърди нашето мислене за Бога?

Да мислиш, че можеш от само себе си да познаеш Непознаваемото, е заблуда. Бих попитал такива хора: като разсъждавате за Бога от само себе си, помисляте ли, че ще има Възкресение? Защото това е богооткровена истина. (00:31:37) За Възкресението никой не говори, освен в Стария завет — в пророчеството на Свети пророк Езекиил, който вижда как сухите кости се обличат в плът и оживяват. (00:32:24)

И ако ние от само себе си не стигаме до тези истини, знаем ли пътя към Възкресението? От коя страна искаме да бъдем — с Бога или с Неговите противници? Свойствено е за повредата от греха да ни склонява към себеугаждане — „днес ще си поспим, утре ще помислим за Бога, ще отложим покаянието“. (00:33:07) Човек е горделив и не иска да признае, че се нуждае от учител.

Но кой днес подхожда по този начин, когато иска да се обучи в хай-тек технологиите? (00:33:44) Сами ли го правите, или отивате да учите години наред? Някой може ли да усвои медицината от само себе си? Всяка една сфера на науката изисква години усвояване на опита на онези преди теб. А някой казва: „Аз от само себе си мога да позная Бога“. Това е наивно и несериозно. (00:34:21)

Господ не ни е оставил в неизвестност — Той ни Се е открил. Пророците са говорели, вдъхновявани от Светия Дух. Апостолите не са си измислили Христос и Неговото Възкресение — те Го видяха възкръснал. (00:34:57) Те бяха три години покрай Него и накрая Той им отвори ума да разбират Писанията. А ние, без да сме прочели една страница от Писанието или житията на светиите, си приписваме свръхпознания. (00:35:33)

Господ казва: „Възлюби Господа, твоя Бог, с целия си ум, сърце и душа, и ближния като себе си“. Това е по силите на всеки с Божията помощ. Христовите заповеди не са тежки. Мнозина не пристъпват към вярата, защото се страхуват, че това ще натовари живота им. Не. Господ казва: „Игото Ми е благо и бремето Ми е леко“. Това е лекота и радост. (00:36:07)

Явор Дачков: И всъщност Символът на вярата и Божиите заповеди са доста кратки. Тук е важно да подчертаем Свещеното Предание, което предава човешкия опит от поколение на поколение. (00:36:46)

Патриарх Даниил: Така е. Има неразривна връзка между Свещеното Писание и Свещеното Предание. На базата на Писанието, опита на Църквата и действието на Светия Дух са формулирани тези истини в най-синтезиран вид. (00:37:25)

Явор Дачков: Споменахме Първия вселенски събор. Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей отпразнува тази годишнина заедно с папата и двамата отправиха призив за единение между двете църкви. Какво мислите за това? (00:38:05)

Патриарх Даниил: Няма християнин, който да не желае единение, защото това е Христова заповед — „да бъдат едно“. Въпросът е, че най-напред трябва да има единство в изповядването на вярата и в разбирането на истината. (00:38:53) Води се десетилетия наред диалог, но все още нямаме еднакво разбиране за важни и съществени неща.

Направиха ми впечатление коментарите след съобщението за съвместното честване в град Изник (Никея). От католическа страна имаше упрек: „Защо православните се противят, кога най-накрая ще стане единението?“. (00:39:51) Но има достатъчно добре обяснени причини по какъв начин може да се случи това. В днешния англоговорящ свят, в Америка и Западна Европа, има вече критична маса православни, които са местни хора и си дават сметка, че разделението не е по нечие хрумване, а заради съществени разлики в изповядването на вярата. (00:40:41) Другото би било един механичен сбор, който би бил по-скоро политика, а не дълбочина.

Явор Дачков: Сега ми хрумна — наскоро четох в „Ню Йорк Таймс“ репортаж за големия ръст на млади хора, приемащи православието в САЩ. Вие бяхте там до 2018 година. Имате ли лични наблюдения? (00:41:34)

Патриарх Даниил: Да. До 2018 година бях там. И действително — и в нашите енории, и в другите български общини, има американци, които се подготвят да приемат Кръщение. Наскоро ми попадна изследване, което казва, че със 17% са се увеличили хората, подготвящи се за Православие в сравнение с годините преди ковид. (00:42:16) Може би това предизвикателство накара хората да се замислят по-дълбоко за живота, за смъртта и за смисъла.

А крайностите в тези идеологии, които са за равнопоставеност между половете — където едва ли не се заличава това, което Бог е създал — карат много хора да се замислят. (00:43:03) Мисля, че този процент е дори по-голям. Ще дам пример: в църквата „Свето Възкресение“ в Бостън по мое време имаше около 5-6 човека, които се подготвяха по една-две години (катехизация). Сега са 17 човека само в тази църква. Това са три пъти повече. (00:43:45) Бог е жив, действа и просвещава ума.

Явор Дачков: Колегите от „Ню Йорк Таймс“ са забелязали, че става дума за дълбочина — те намират православието за по-дълбоко и отговарящо на големите въпроси...

До кога ще живеем с обвинение?

00:43:45 подготвят. Сега са 17 само в една тази църква. Това са три пъти повече. Три пъти повече. Затова казвам, че мисля, че този процент не е 17% увеличение, а много по-голям. И това прави впечатление. И да кажем слава на Бога. Бог Бог е жив, действа, обръща внимание към себе си, дава на човека разбиране, просвещава ума.

Явор Дачков: Това ми направи впечатление, че дори и колегите от New York Times са забелязали, че става дума за дълбочина. Те намират православието за по-дълбоко. отговаря им на по-големи въпроси. В тази връзка а много често опрекват 00:44:25 православната църква, че не говори на съвременния език, а не говори на младите, не се обръща към тях. А в момента в България има протести, които в голяма степен участва и поколението джензи. Ще употребя англо-американски израз. Той няма много общо с нашата така нашата памет тука и нашите класификации, но понеже е популярно. А и да ви питам какво мислите за за това, какво мислите за протеста на младите хора за за това поколение, което расте по различен начин от от нас. Ще допълня въпроси. По-малко се чете книга, повече се прекарва пред екран с 00:45:06 много кратки видеоклипове. въобще друга, не казвам дали това е добро или лошо, съвсем друго световъзприятие като че ли от това, което ние сме свикнали нашето поколение. Правото на свободно изразяване на мисълта и така изразяване на себе си е право на всеки един човек в съвременния свят и всеки има право, разбира, изключително да протестира. Но аз помня от моите така студентски години 96 година, 97 година също имаше протести. въпроса след протестите настъпва ли промяна, защото несъгласието, недоволството с едно нещо е така, но да се осъществи 00:45:51 промяна, да да настъпи а подобрение, това е вече нещо друго. И може би, може би донякъде, донякъде всичките тези събития отново те са важно, това, което се случва е важно, причините за протести важни, но някак си отклоняват вниманието от главното нещо. Сега сме в рождественските празници. И пак ще насоча мисълта към това, което казахте на земята мир

Патриарх Даниил: и да си да си така дадем сметка ние търсим ли го този мир най-напред душите ни, защото а през 20 век ние бяхме свидетели няколко пъти да се сменя държавния строй 00:46:51 в нашата страна.

Явор Дачков: Да.

Патриарх Даниил: Не само протести, революции имаше. До какво? Докъде стигнахме? Докъде стигнахме днес? Доволни ли сме? Повече ли справедливост има в обществото? По-честни ли станахме? По-добри ли станахме? И аз не мисля. Аз не мисля. Разединението днес е много по-голямо, отколкото е било преди. И това е критерий така за а това кои сме, защото човешкото общество в крайна сметка Господ е предвидял да бъдем едно и затова се е моли, затова е дошъл да ни събере да бъдем едно. Това означа означава любовта, защото за каква любов 00:47:35 може да говори, когато събрали са се, не са не са в брак, живеят самостоятелно, на другия ден се разделят, защото не не намират съгласие. Това не е любов, това е egoизъм. И този egoизъм расте в обществото. И добре, недоволни сме от нещо, може би с право, разбира се, може би има основание за протест, обаче като че ли това измества центъра и фокуса. Между преди това имаме да разрешим друг много по-съществен въпрос самите нас. Намерихме ли мир с Бога? Защо не протестираме за това? Нямаме, нямаме мир с Бога. Не сме А дори мо 00:48:21 слава богу. Е преди малко попитайте, защото тези млади хора са от това поколение.

Явор Дачков: Мхм.

Патриарх Даниил: Също тези хора, които се обръщат в САЩ и нараства броят на приемащите православия са те са млади младо младо поколение от родени. А сега са 20, 25, 30-годишни от това от това поколение. Но ето проблемите в обществото, предизвикателствата в пред живота са ги довери до църквата. Това е основният начин да намерим разрешение на останалите въпроси, защото тези човеци, които са намерили мир най-напред with Бога и със себе си и знаят оттука нататъка 00:49:07 честен живот, честно живеят, честно ще служат и намират радост, удовлетворение себе си в молитвата, в добродетелния живот, в обществе дественото богослужение, в милосърдието и тогава вече а тяхното свидетелство пред света, не протест, да не го наричаме, тяхното свидетелство пред света, това е Господ каза, не може да се покрие град, който е на връх планина, защото когато се види честния живот на така достатъчно на брой млади хора, които в тези този свят, който дава много поводи за протести, но имат един достоен живот, 00:49:51 имат един честен живот. Кой няма да го признае това нещо? И това е път към разрешаване и на проблемите в живото. Пътят ни към Бога, помирението ни с Бога, да започнем да живеем християнски живот. Това е път за решение на проблемите в обществото.

Явор Дачков: Съвсем наскоро призовахте за справедлива оценка на дейността на Народния съд от 44 година. Да. И пета А по това време са освен виновни имало е разбира се такива, имало и много невинно пострадали хора. Имало гонение срещу свещеници. Аз съм правил м предавания за за такива случаи в във Видинско, в 00:50:38 Северна България. А вие също така призовавхте и за а прошка на на на виновните, които са издали несправедливи присъди. Това породи много остра реакция у потомците на пострадали от Народния съд и от народната власт след 44-та година. Бихте ли обяснили позицията? Те казаха така: "Не може да има прошка, преди тя да бъде поискана. От другата страна са левите, които казват: "А защо забравяте гоненията през 23та година и това, което предизвика този народен съд?" Да не говорим, че във всички европейски световни и в целия свят е 00:51:17 имало подобни съдилища след краха на нацист Германия след Втората световна война, но ми се иска, ако позволите, да обясните по по-дълбоко вашата позиция.

Патриарх Даниил: Прошката е нещо съществено в живота на православния християнин. Сам Господ Исус Христос ни казва, "Ако не простите на човеците съгрешенията им, вашият небесен отец няма да прости вашите съгрешения, когато ни е казал: "Като останете на молитва, ако имаш нещо против брата си и се помири." Условието да имаме прошка към онези, които са ни а обидили е условие, без 00:52:04 което ние не може да пристъпим към свето причастие. Ние не може да задържаме да осъждаме сърцето си някой човек и да пристъпим към стата чаша. Тогава приемаме не за свето причастие, не за прошка на греховете ни. Не съдете, да не бъдете съдени. И мисля, че това беше малко така излишен шум и той породен от не основателно това, което се казва то. Ясно нещата мисля, че са ясни. по тези а възражения възникнаха вследствие на има други мотиви според мен, но да вземем пример Господ Исус Христос, онези човеци, които му забиваха гвозди, 00:52:56 онези, които спяха и се подсмиваха, онези, които бяха осъдили, никой от тях не казваше: "Прости ми". Обаче той худатайстваше. Отче, прости им, защото не знаят какво вършат. А пак ще кажа, прошката е условие ние да получим прошка. Условие пре да застанем на молитва, за да бъде чудна молитвата ни. Условие да се да пристъпим стата чаша. За какво говорим тогава? А и според мене в нашето общество е крайно време да настъпи едно помирение. Защото когато дойде атеистичният строй в България, той дойде с едно голямо отрицание. 00:53:40 Зачерпна миналото, всичко всичко онова, което добро беше направено, беше а преиначено, беше оплюто. И ако така размислим, ще видим, че това е до днес. Смени се една политическа партия, властта примина други. Пълно зачеркване. дойдат някои други пълно зачеркване. Този нихилизъм, който а не е случаен, защото значи петата Божия заповед те казва: "Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята." Тогава чедава възстанаха срещу родителите си, отрекаха вярата на родителите си. Това няма как да не носи проклятие. 00:54:28 Но докога ще продължаваме с това? Докога винаги ще търсим вината от другия, да не погледне в себе си? И след това толкова време мина. Време е и едните и други да кажат всички съгрешихме и преди това, когато са е проявявана жестокост. И след като след 9 септември, когато отново този реваншизъм, тази жестокост, дълги години доста хора пострадаха, но с това ли ще живеем, с обвинение ли ще живеем? Ние сме длъжни, а като християни, ние сме длъжни да намерим сили заради Бога да простим в сърцата си, да сме помирени. и като 00:55:17 сме се помирили в сърцата си, да не търсим и да не така натякваме и да не търсим отново повод за раздори, защото това е лицемерие. Това е лицемерие. Но в крайна сметка, за да настъпи помирение в народа ни, да можем да да се чувстваме комфортно, добре с човека, който да е той до нас. Християнинът няма врагове на земята. Между човеците няма враго. Нашата а борба не е против плът и кръв, а против пътбените духове на злото. Така че в лицето на на човека до нас, ние друго освен божия образ не трябва да виждаме. И това е човек, за който Господ 00:55:59 се е въплътил, пострадал е за спасението на всеки един човек и той не разбира. Той Той може да не разбира, може да си живее с а някоя несъстоятелна идеология, но ние няма право да го мразим. Ние нямаме право да значи идеологията можем да осъдим. Да не се повтаря този тази несправедливост, нали всички да без съд и присъдава да не се повтаря, нали, но човек да намерим сили да простим на човека. Това е да извлечем полука от това, което е страшно нещо, което е станало, защото ако продължаваме непрекъснато, едните обвиняват другите, 00:56:45 другите обвиняват и сме непрекъснат конфликт, непрекъснато отрицание един към други няма помирение. И това добре ли е? На кой му е добре? Така. Кой надделя през цялото това време? Нали едните се борят да наделеят, другите и всеки отрича това, което другият е постигнал до до него. Да. И до кога това това на за разумни прилича ли на неразумни хора? Мисля, че не прилича. И трябва да намерим сили да се прости, да се осъди несправедливостта. Да има такъв характерен израз в църквата: "Мразим греха, но обичаме грешника. 00:57:26 Така че несправедливостите трябва да се разграничим, стараем да не се допускат, но да намерим сили действително да простим на тези човеци и да живеем с най-накрая да заживеем с мир.

Явор Дачков: И в момента има войни. Аа много християни загиват, много християни биват гонени и в дните около Рождество Христово е добре да кажем няколко думи за тях и в Украйна, и в Палестина, и на други места по по земята. Разбира се, не само за всички човеци, но и за за за гоненията срещу християни. Какво Какво е вашето послание за това?

Патриарх Даниил: 00:58:06 Горненията не са преставали от раждането на Господ Исус Христос, който семейството му, неговият мним баща Стиосиф и Ста Богородиц, неговата майка, трябваше да избягат в Египет, за да избегнат гоненията, преследванията от цар Ирод.

Явор Дачков: Ирод.

Патриарх Даниил: Апостолите бяха гонени след тях до ден днешен. Значи от последните десетина 15 години в Нигерия над 50 000 християни са убити

Явор Дачков: в Нигерия.

Патриарх Даниил: В Нигерия.

Явор Дачков: Това затова почти не се пише и говори.

Патриарх Даниил: А е трагедия това. Това са 50 000 души. А така че гоненията не са преставали. 00:59:04 ми даде Бог малко съзнание на тези хора, които вършат това. И както църквата е така укрепнала и се е така за укрепнала в в обществото на базата на гоненията, това също има своя промисъл.

Явор Дачков: Мхм.

Патриарх Даниил: Защото а това човек да претърпява безропотно и беззлобно тези гонени, да се моли за мъчителите, това рано или късно започна да работи тука и тези човеци, които се настройват с озлобление, с аа защото за да правиш такова нещо, трябва да мразиш, трябва да м да да не си с всичкия си, да си да има нещо, което да ти да нямаш вътрешен мир, за да за да правиш такова 01:00:10 нещо. Рано или късно като така се опознаят тези хора, които страдат по този начин, това има своята, разбира се, полза. Но от страданията никой няма полза от тея страдания. [музика] да помогне Бог да се вразумят тези човеци, да даде своя мир, да излекува раните, да помири враждуващите. Има начин. Има начин. За Бога няма невъзможни неща и може би по-малко лицемерие от онези, от което от които зависи това да стане. Тези, които имат властта да направят това, да даде Бог разум.

Явор Дачков: Първият християнски мъченик, архиддиян Стефан, първо мъченик архидиякон Стефан. 01:01:13 А на неговия ден вие ще служите в Истанбул заедно с а патриарх Вартоломей. Какъв знак е това и защо ще предприемете това посещение в Истанбул? Мисля, че на 26-ти и на 27-ми ще има с тържествени служби там.

Патриарх Даниил: Да. по предварителна такава договорност за да се състои такава среща, първото мирно посещение в първата по дип диптисите църква Констанулската патриарши с решение на Светия Синод от 25 декември след службата Свети Александър Невски а ще отпътуваме живот и здраве към Истанбул и на следващия Ден 26 декември ще се ще служим а съвместно с патриарх 01:02:09 Вартоломей в църквата Свети Георги, която е патриарческата църква. Това е традиционно, можем да кажем, мирните посещения са традиционни, които са в знак на единството ни във вярата и че църквата е действително една. Да съществуват различни противоречия. Когато така се срещнахме с патриарх Вартоломей в края на месец септември в Солун по повод

Явор Дачков: годишнина от началото на едно списание теология Гърция.

Патриарх Даниил: Там се договорихме, а, че такава среща може да се състои, но да няма архиереи и със служение присъствие архиереи от православна църква в 01:03:11 Украйна,

Явор Дачков: която българската православна църква не е признала.

Патриарх Даниил: И този ангажимент се пое от патриарх Бартоломей. И независимо, че те имат едно виждане по въпроса, Българската православна църква няма решение, не е признала а ПЦУ, не я поменаваме в диптисите. Ясно е това различие, това несъгласие. Ясно е, но както и сме в общение със Вселенската патриаршия, след когато дойдат архиереи при интронизацията тук беше

Явор Дачков: архиепископът на Великобритания Никита и много други

Патриарх Даниил: при много други поводи ние служим съвместно. Смятаме, че начинът за 01:04:09 изглаждане на разногласията това е да не се прекъсва общението. И така честното, ясно споделяне всеки на своята позиция. В крайна сметка гласът на църквата е съборен и той ще каже кое как е. И на това разчитаме. На това се надяваме и може би така да кажем няколко думи за успокоение тъй като има безпокойства сред някои вярващи. Да. [музика] Вселенската патриаршия поменава при богослужение а предстоятеля на тази църква, православна църква в Украйна, която не е призната, пак ще кажа, от българска православна църква, но сме наясно и и 01:05:04 двете църкви, и двата синода сме наясно, че а това различие съществува, но не бива да бъде пречка за както и не е пречката и пак ще кажа, ние служим с различни архереоти Но не извършваме със служение с архиерей от ПЦУ. Албавският архиепископ, него блаженство, архиепископът на тирана Йоан също след неговият избор, който беше през тази година, посети Истанбул на мирно посещение. Извършиха а съвместна служба, служиха заедно с патриарх Томей. Балбанската църква също не е признала Пецио, не поменала. а пред нейният така наречен предстоятел, 01:05:55 но общуването не е прекъснато и пак ще кажа, надяваме се по този начин църквата да даде своя съборен глас и отговор на тези предизвикателства.

Явор Дачков: И накрая от ще се изпълни година и половина, откакто станахте патриарх, не спирате да обикаляте България и да служите от малки селски храмове до големи катедрали. Каква православна България видяхте през тази година и половина?

Патриарх Даниил: Може би аз виждам такава православна България, която православният народ по принцип се събира там, където служи патриархът.

Явор Дачков: Мм.

Патриарх Даниил: Но не мога да дам така преценка доколко 01:06:47 това е поради нормално е при посещение патриарха дори в храмовете в епархия, дори в столицата рица хора присъстват почти на всяко едно богослужение, независимо в в кой храм е, защото искат да присъстват на патриаршеска служба, особено пък когато се отива други епархия, които посещени не са чести. Нормално е да се съберат повече хора. Дай Бог да си даваме сметка, че на всяко едно богослужение патриархът, Господ е там и да отиваме заради Бога, защото се нуждаем. От това се нуждаем и така да подкрепи Господ народа ни, да ни 01:07:33 просвети, да осъзнаем колко много се нуждаем от това да сме заедно в храмовете, заедно на богослужение, да почувстваме силата на това единение, да почувстваме и радостта и колко е хубаво това единение. Не само храмовете, разбира се, от това да се познават, да си помагат хората съвместния живот в християнски живот във вярата, да разберем колко е колко е хубаво това нещо, че се нуждаем от това и да положим сили да настояваме да преборваме в себе си, че всичко онова, което ни възпира да правим това и така да бъдем един и ние един такъв пример, че 01:08:23 поне със 17% са се увеличили хората, които посещават, нали на Запад са на запад са такива статистиките. Казахме дори мислим, че са по по а големи броят по-голям процент на на хората, които се обръщат към православната църква, но при нас поне със 17% от преди ковид да се увеличат хората, които посещават храмовете. Това ще бъде прекрасно.

Явор Дачков: Ваше светешество, благодаря ви за този разговор. Честито Рождество Христово и благословете.

Патриарх Даниил: Честито Рождество Христово. Нека Господ, който дойде и стана човек, да ни помогне 01:09:02 да намерим път към него и той да се роди в нашите сърца. Това е реално. Това е нещо истинско. Господ е направил начин това да се случи и така да ни укрепва във вярата и в любовта към него. и да живеем с тази радост, защото Христос е с нас. Бог е с нас.