Света Варвара е една от най-почитаните светици в православния календар, особено в България. Тя е известна като закрилница на децата от шарка и други болести, а също така и на миньорите и артилеристите. Празникът й се отбелязва на 4 декември.

Животът на Света Варвара:

Варвара е живяла през III век в град Илиопол, Финикия (днешна Сирия), по времето на император Максимиан. Тя е била дъщеря на богат и знатен езичник на име Диоскор. Варвара била изключително красива и умна девойка, но баща й, за да я предпази от християнско влияние и да я скрие от погледите на мъжете, я затворил във висока кула.

Въпреки изолацията си, Варвара успяла да се запознае с християнската вяра чрез своя учител и се покръстила тайно. Когато баща й научил за това, той се разгневил и се опитал да я убеди да се отрече от Христос. Варвара обаче останала твърда във вярата си. Диоскор я предал на управителя на града, Мартиан, който я подложил на жестоки мъчения. Варвара била бичувана, драна с железни нокти, а гърдите й били отрязани. Въпреки всичко тя не се отрекла от вярата си.

В крайна сметка Света Варвара била обезглавена от собствения си баща. Веднага след това Диоскор и Мартиан били поразени от мълния и загинали. Тялото на Варвара било погребано от вярващи християни. Мощите й са пренесени в Константинопол, а по-късно част от тях – във Венеция и Киев.

Традиции и обичаи на деня на Света Варвара в България:

На 4 декември, деня на Света Варвара, българите спазват редица традиции и обичаи, свързани със здравето, плодородието и предпазването от болести, особено детски:

• Приготвяне на "варварски" хляб и сладкиши: Една от най-характерните традиции е приготвянето на обредни хлябове, питки и сладкиши, наречени "варварски питки", "варварчета" или "меденици". Те често са кръгли, намазани с мед и орехи, и символизират здраве и плодородие.

• Раздаване за здраве: Приготвените питки се раздават на съседи, роднини и най-вече на деца, за да са здрави през цялата година. Вярва се, че така Света Варвара ще пази децата от шарка и други болести.

• Пост и празнична трапеза: Въпреки че празникът е по време на Коледните пости, на този ден се разрешава консумацията на риба. Трапезата включва още боб, царевица, тиква, ошав и други постни ястия.

• Посещение на църква: Вярващите посещават църковни служби и се молят на Света Варвара за здраве и закрила на децата си.

• Прогонване на болести: В някои райони на България съществуват обичаи за прогонване на болестите. Жените излизали рано сутрин, преди изгрев слънце, и "измитали" болестите от двора и къщата, като изхвърляли вода навън.

• Магически ритуали за здраве: В миналото са се извършвали и различни магически ритуали за предпазване от болести, като например измиване на децата с "мълчана вода" (вода, донесена от извор в пълно мълчание) или прекадяване с билки.

• Предсказания за бъдещето: На Варвара някои хора се опитват да правят предсказания за бъдещето, особено свързани с реколтата и плодородието през следващата година.

Денят на Света Варвара е важен празник в българския народен календар, който съчетава християнски традиции с древни езически вярвания, свързани с плодородието, здравето и закрилата от зли сили.