Здравейте на всички българи, които сте будни не само физически, но и ментално. Вие сте с предаването „Вариант“. Аз съм Павел Иванов, а днес е 26 май 2026 година. Време е да свалим лъскавите маски на глобалния театър и да погледнем към грозната сурова реалност, която ни заобикаля. Нека започнем направо и без заобикалки, така както винаги сме го правили тук. Светът днес прилича на огромен зловещ конвейер, където човешкият живот вече не се измерва с неговата ценност, а с неговата себестойност на борсата за ценни книжа. Намираме се в повратна точка. Всички онези захаросени приказки за дипломация, за пролетни размразявания на преговорите и за мирни инициативи, които ни сервираха по телевизора през последните месеци, се оказаха точно това – празни приказки. Една огромна раздута илюзия, предназначена да приспи бдителността на обикновения работещ човек, докато зад кулисите се подготвя следващото действие на драмата. Вместо диалог днес отвсякъде чуваме само рев на мотори, свистене на дронове и овълчен вой за окончателна победа. Страните в конфликта са се окопали в позиции на абсолютна чугунена непримиримост. Дипломатическите куфари са оставени в гардероба, а на масата са извадени картите на чистата, брутална сила. Всеки чака другия да падне пръв. Всеки вдига залозите в тази безумна хазартна игра, където чиповете са направени от човешка плът и кръв. Наблюдаваме как ескалацията се разгръща пред очите ни с младежка скорост, увличайки в центрофугата си нови и нови територии, нови и нови съдби. Това не е просто криза. Това е съзнателно подклаждан пожар, в който пламъците се подхранват от цинизма на онези, които стоят на топло и безопасно разстояние. Погледнете как работи пропагандната машина на върховете на властта. Когато един режим усети, че почвата под краката му се клати, когато вътрешните корупционни скандали започнат да миришат твърде силно, а милиардите помощи странно изчезват в джобовете на шепа богоизбрани, веднага се изважда старата изпитана карта – плашилото на новата външна заплаха. Схемата е стара колкото света, но работи безотказно. Измислят се сценарии за нападение от съседни флангове, чертаят се апокалиптични карти, пренасочват се войски, а медиите започват да бият тревога. Защо се прави това ли? Отговорът е прост и ясен за всеки, който има малко останал здрав разум. Първо, трябва да държиш собствения си народ в състояние на постоянен, парализиращ страх. Уплашеният човек не задава неудобни въпроси за хляба, за свободата или за откраднатите милиони. Второ, това е перфектният параван, зад който можеш да скриеш поредния грандиозен грабеж. И трето, най-сладкото за управляващата клика: под претекст за извънредни военни разходи се отваря нова бездънна яма за разграбване на държавни и чужди средства. Ако нямаше война в Украйна, някои лидери трябваше отдавна да са забравени, изхвърлени на бунището на историята или изправени пред импийчмънт заради тоталната си некомпетентност и сринатия рейтинг. Сега обаче те скачат от щастие в своите защитени бункери, защото конфликтът е техният спасителен пояс. Те не се страхуват от ракети, те се страхуват от мира, защото мирът означава край на тяхното политическо и дори физическо оцеляване. Но нека разширим фокуса и да погледнем към нашата изнежена, разглезена и либерална Европа. Чуват се гласове, че европейското общество, възпитано в пашкулен следвоенен комфорт и в консуматорския култ, не представлява нищо от военна гледна точка и никога няма да тръгне да воюва. Казват ни, че приказките за подготовка на Европейския съюз за директен сблъсък са просто празна риторика, защото хората там не са подготвени психически, не са тичали по площадите да крещят шовинистични лозунги. Каква грандиозна наивност! Нима историята не ни е научила на противното? Кой би повярвал допреди няколко години, че два братски, близки по кръв и култура народи ще се впуснат в жестока самоизтребителна касапница заради измамите на НАТО и на Европейския съюз? Никой. Но ето, че се случи. И никой не е искал съгласието на обикновения украинец, на обикновения човек от улицата. Никой не го е питал дали иска да умира в калта, когато колелата на голямата история се задвижат – задвижвани от безмилостната логика на капитала. Мнението на тълпата няма никакво значение. Ако утре господарите на глобалния дневен ред решат, че е дошло времето на изнежените европейци, те просто ще бъдат подкарани с тояги към фронтовата линия, и европейците ще тръгнат. Ще тръгнат, защото капиталистическата държава притежава целия апарат за принуда – от медийното зомбиране до съдебната и полицейската палка. Изнежеността изчезва за секунди, когато пред теб се изправя алтернативата на затвора или глада. Европа вече е ходила в този ад и ще отиде пак, ако не осъзнае кой всъщност дърпа конците. И докато ние тук умуваме, там на терен се случват чудовищни неща, които превръщат всякакви илюзии за хуманизъм в прах. Когато в тишината на нощта тежки бойни дронове ударят студентско общежитие в провинциално градче като Старобелск и отнемат живота на десетки невинни деца и младежи – това не е просто статистика. Това е зловещ, хладнокръвен терористичен акт. Това е преминаване на всякакви червени линии. Земята е напоена с траур. Ковчезите се редят един след друг, а майките плачат с еднакви кървави сълзи. Какъв е отговорът на това безумие? Още по-масирани, опустошителни удари върху големите градове в ответната нощ. Ракети срещу ракети, взривове срещу взривове. Кървавият домино ефект е в пълна сила. На всеки удар се отговаря с още по-яростен контраудар. Кървавата жътва няма да спре. Тя ще продължи да коси с все по-широк замах, ако машината не бъде блокирана из основи. Единственият изход, който здравият разум диктува, е незабавното спиране на огъня. Но този изход е блокиран от Запада, за който тази територия не е родина, а е полигон. Един гигантски безплатен полигон за изпробване на нови, все по-модерни и все по-смъртоносни оръжия. Там се тестват технологии. Измерва се радиусът на поражение. Анализира се ефективността на експлозивите върху жива сила. Човешките същества са превърнати в опитни зайчета за високо военно-технологичен прогрес, който бива продуциран от Запада. И тук стигаме до ядрото на пудинга, до голямата мръсна тайна, която обяснява цялото това планетарно безумие. Защо войната продължава въпреки очевидното изтощение? Защо американският лидер Доналд Тръмп, който обещаваше бързи решения, се оттегля от преките преговори, но без да спира военното кранче? Защото разузнавателната подкрепа и огромните програми за милиарди, гласувани преди, остават в пълна сила. И къде отиват тези пари? Мислите ли, че те ще стигнат някога изобщо до бедстващите хора или до разрушените градове? Нищо подобно. Статистиката е безпощадна и цинична. Цели 90% от средствата, отпуснати отвъд океана, изобщо не напускат пределите на САЩ. Те остават там, вътре в системата, трансформирани в тлъсти, апетитни държавни договори с гигантските отбранителни корпорации. Военнопромишленият комплекс потрива доволно ръце. Всеки изстрелян снаряд е чиста печалба. Всяка разрушена сграда е поръчка за нов радар, за нов дрон, за нова ракета. Този конфликт е златна мина. Той е жизненоважен за икономическото оцеляване на една паразитна финансова система, която не може да съществува, без да изсмуква ресурсите на периферията. Тази война е съвременната Аляска. И тя е изгодна. Изгодна е за твърде много хора с бели якички във Вашингтон, Лондон, Брюксел, Париж. А щом нещо носи такива колосални, умопомрачителни печалби на управляващата класа, то няма как да спре по волята на морала. Капиталът няма морал. Той има само норма на печалба. В края на краищата, скъпи сънародници, нека си кажем истината в очите, колкото и да е горчива тя. Ние, обикновените хора, работниците, които с труда си изграждаме този свят, сме поставени в ролята на неми свидетели на един глобален пазарен механизъм, в който стоката е смъртта. Кървавата жътва ще продължи да прибира своя данък не защото хората по света го искат, а защото оръжейните барони и техните политически марионетки имат нужда от този конвейер, за да пълнят банковите си сметки. Сметката обаче накрая винаги се плаща от бедните, от работещите, от тези, чиито деца умират в общежитията и в окопите. И докато Европа си бълнува в своята измамна либерална дрямка, вярвайки, че е недосегаема, чугунените зъбни колела на военната икономика вече скърцат застрашително близо до нашите граници. Ако не се събудим днес, ако не разберем, че зад кулисите на всеки висок патриотичен лозунг стоят прозаичните интереси на едрия капитал, утре може да се събудим с повиквателна в ръка. Нашата задача тук, във „Вариант“, е да ви покажем зъбните колела на тази машина, преди те да са ни смлели. Изборът винаги е бил и ще бъде между осъзната съпротива на масите и пълното им унищожение в името на чуждия джоб. Останете с „Вариант“, защото истината не чака, а ние нямаме намерение да мълчим. Пожелавам ви един усмихнат, ползотворен, устремен и революционен ден.