Имам седем тона умора по себе си.И едно недоверие, на всичко отгоре.Продължавам да пиша по звездните дневници,а така да не ми се говори…Да си хвана багажа и тръгна на някъде…Май на никъде по – е за мене.Стига вече търпене и чакане.Имам нужда от свое си време.Тази седемтонна умора – нахалницами тежи по клепачите вечер.И сама се почувствах на себе си странна.А пък тя ми лежи във ръцете.Ще ми писне на шапката, още малко остава.И тогава ще хукна на някъде.Като стана пак себе си, ще се върна навярно.Ако има кой да ме чака.[17:18:41] eliа: Седем тона умора