Повече от скандално е! РИО на МОН Ямбол да отговори и обясни на обществеността
Четвъртък, 04 Юни 2026 09:32
Отворено писмо
От г-жа Надежда Начева-Колева, родител на зрелостника Пресияна Колева, учаща се в училище Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов” гр. Ямбол, паралелка „кетъринг и ресторантьорство”
Уважаеми учители г-жа Диана Николова, г-жа Елица Главчева, г-жа Таня Стоянова, г-жо директор Цветанка Николова, родители и ученици,
пиша тези редове с болка и разочарование. Утре дъщеря ми има практически изпит по готварство (втората матура по професионалния предмет). За него се подготвяме цяла година. Поставеното й задание е „Подготовка на 50-годишен юбилей за 26 човека”, в гр. Пловдив ще е юбилея, ресторант „Валере”.
Дипломният проект мина, защити го пред учителската комисия от преподавателки. Сега остава утре тя и другите деца да сготвят менюто – в нашия случай за юбилея, в пловдивския ресторант. Разбира се, ще готви в училище, в тяхната база по готварство. Отварям една скоба, за да спомена, че когато мислехме да кандидатстваме и посещавахме училищата, именно материалната база много ми хареса, самата г-жа Николова, директора на училището, ме разведе, беше много мила. Буквално думите й бяха: „ имаме всичко необходимо”. Да, мисля че е така.
В дипломния й проект ястията, които трябва да сготви Пресияня са меко казано странни, по моему. Ще ви ги цитирам: глазирана сьомга с черен ориз, салата с прошуто и праскови и бурата. Ако имам правописна грешка, извинявам се, нови ми са като имена, като ястия – също. Не знаех, че има черен ориз, съжалявам, прошуто не съм сигурна какво е, ? сирене някакво, не е нашенско, признавам че бурата не зная въобще какво е.
Попитах я защо е такова менюто, и аз правих преди 3 години 50-годишен юбилей, в Ямбол, в кварталното ресторантче „Амадеус”. Не си спомням вече храната, мина време, общо-взето обичайни неща – салата, пилешки хапки, панирани сиренца ли бяха кашкавалчета ли, някаква пържола с нещо , и десерт някакъв. Горе-долу.
Та тя ми отговаря, че менюто трябва да е по-специално, не бива да е обикновено, госпожите така казали, а и избраният ресторант в Плодвив ( защо в Пловдив? ) явно е как да кажа, ами и той специален. Та така.
Тук е моментът да кажа, че в курса си на обучение децата са учили традиционни ястия – госби, палачинки, десерти… И според мен е много хубаво.
И сега стигаме до реалната подготовка. Училището не осигурява продуктите, не осигурява дори и обикновени съставки – примерно олио, зехтин… Това всичко си купува всеки ученик, разбирай семейството му. Посудата също си я носиш от вкъщи – Пресияна още зимата ходи да търси подходящи чинии за случая, красиви.
А нали беше всичко осигурено за децата? Благодаря, че не се налага утре с кашоните с продукти, чинии и т.н. да носим вилици, лъжици, покривки, салфетки, чаши, вино ( и вино има в рецептите й, и то сигурно ще е „специално”, слава богу, ще минем с някакви празни шишета, на ужким. Благодаря много за което, сериозна съм, няма ирония.). Разбира се, цялото семейство ще помагаме с носенето, изключено да минем без превоз с колата.
Сега питам:
1. Какво се случва, ако семейството просто не може да си позволи разходите? За справка нашите по храните са 47,34 евро. Някои неща ние си ги осигуряваме – мед примерно, чесън и не си спомням другите вече. Честно казвам, че изглежда нашата рецептура е по-щадяща финансово, вярвайте ми, има деца с да кажа още 50% повече финансова тежест.
2. Какво се случва, ако нямаш личен автомобил да извозиш всичкото това нещо, не можеш да намериш някой да ти услужи, нямаш финанси за такси (да кажем, че си от съседен град или село на Ямбол ) – не всички деца са от Ямбол.
3. Защо тези учители по професионална подготовка, директорката и въобще това училище не събраха по някакви парички от децата, поне да не се налага да мъкнем шишета със зехтин, шише с балсамов оцет, соеви сосове, подправки (мента и розмарин са при нас), хранителни бои за оцветяване на храната (ако искате вярвайте, но във двете големи хранителни вериги в Ямбол няма черен ориз, та сме взели 2 вида бои след съветване с друго дете от класа – лилава и синя, да оцветява утре ориза, да е черен, или нещо подобно. Ще й простят ли? Има и трета голяма хр. верига, но ми писна. В кварталните магазинчета не съм търсила, ама и не съм виждала такъв ориз) и въобще обикновени консумативи, че да не ги мъкнем от вкъщи, а и да бяха комбинирали децата, поне да снижим разходите? И е имало такова предложение от децата, между другото.
4. Последно: някой знае ли как е в другите готварски училища, все така ли е?
На мен не ми харесва това чуждопоклоничество ли е, „изхвърляне” чисто по нашенски ли е, какво е. Тези учителки не бива да одобряват дипломни проекти със твърде „изискани” ястия. За бога, това е средно училище, не е състезание за „Мастър шеф”! Изискванията за рецепти не трябва да са скъпи, сложни, странни. И не е била идеята на Пресияна за такова меню, по-обикновеничко е искала. А какво й е на нашата месна, ямболска кухня? Да кажем боб чорба и мусака? И трябвало ли е и тя да реагира как да кажа – силно ли, остро ли, че да й разрешат на нея такова меню? Защото така е станало с едно от децата, и много хубаво е направило детето, жалко че и моята Пресияна не е настоявала за по-евтино меню, по-нормално като храна за ядене ако щете. Ама такива сме си ние в къщи, много слушаме…… Затова утре ще готви странности, дето никой никога не им ги е преподавал.
За край: не разрешават да присъстваш на изпита, нито теоретичния, нито практичния. За тия усилия, където положихме цялата фамилия, много съжаляваме, че не можем да го видим това чудо.