Негово Величество Човекът

Кой казва, че мойта Родина е

бедна

на крепости,

зали,

разкошни дворци?

Кой казва, че тя е

на място последно,

без владетел велик,

без велики творци?

Кой?

Вие ли, господа бизнесмени,

заробили алчно

на човека труда?

Елате сега

в тази земя обновена,

елате и вижте

добре,

господа!

Вий техника имате —

модерна, голяма!

С какво ли не

вашият свят е прочут!

Но нямате!

Нашите хора вий нямате —

свободните хора

на свободния труд!

Елате и вижте! —

Ето владетеля,

на трон от упорство,

мечти

и бетон,

могъщо изправен,

хванал в ръцете си

не жезъл,

а кирка,

чук

и трион!

Той

цехове има —

зали просторни,

с послушни лакеи —

машини и дни.

Тук

всяка трудност е

негов затворник

зад крепости яки —

заводски стени.

На труда по закона

под свое владичество

събрал всички радости,

безсмъртен навеки,

бди

и твори

той —

Негово Величество

Човекът!

Аз, един от народа
Не мечтая

безсмъртие

и пътища леки,

а ватенка топла

за зимния ден. —

Безсмъртно

нека остане

навеки

построеното

тук

от мен!