На 7 януари православната църква отбелязва Събор на Свети Йоан Предтеча и Кръстител - ден, посветен на паметта на един от най-почитаните светци в християнството. Този празник, известен в България като Ивановден, идва непосредствено след Богоявление (6 януари) и носи дълбоко духовно значение за вярващите.
Кой е Свети Йоан Кръстител
Свети Йоан Кръстител е пророк и предтеча на Исус Христос, роден от праведните Захария и Елисавета. Според Евангелието той проповядвал покаяние и кръщавал хора в река Йордан за изповядване на греховете. Най-важният момент от неговата мисия е кръщението на Иисус Христос в река Йордан, когато Святият Дух слязъл под вид на гълъб и се чул глас от небето: "Този е Моят възлюбен Син".
Йоан Кръстител е единственият светец, освен Богородица, на когото църквата отбелязва както рождението (24 юни - Еньовден), така и паметта след смъртта. На 7 януари се чества Събор на Свети Йоан Предтеча - ден, в който църквата събира вярващите да почетат неговия подвиг и мъченичество.
Кой празнува имен ден на Ивановден
На 7 януари имен ден празнуват всички, носещи имена, свързани със Свети Йоан Кръстител. Това са едни от най-разпространените български имена:
Мъжки имена: Иван, Йоан, Йоанес, Ивайло, Йовко, Йончо, Ванко, Ванчо, Йово, Йовчо
Женски имена: Ивана, Йоана, Йованка, Ванка, Ванчка, Ива, Йовка
Именниците получават поздравления, цветя и подаръци от близки и приятели. Празникът традиционно се чества с богата трапеза и семейни събирания, като домовете на Иван и Ивана са отворени за гости.
Ивановден в народния календар
В народната традиция Ивановден е познат и като Ивановица или Малък Ивановден (за разлика от Еньовден - 24 юни, който е Голям Ивановден). Денят е свързан с множество вярвания и обичаи, някои от които преплитат християнски и езически елементи.
Според народните вярвания, на Ивановден небето се отваря и Бог слуша молитвите на хората с особено внимание. Затова този ден е подходящ за искрени молитви за здраве, благополучие, прошка и божия милост. Хората вярват, че молитвите, отправени на Ивановден, имат особена сила.
Обичаи и ритуали
Един от характерните обичаи за Ивановден е свързан с неженените младежи. В много български села съществува традицията ергените да бъдат символично "наказвани" за това, че все още не са създали семейство. Селяните ги обвързват с въже и ги теглят до чешмата или реката, където младежите трябва да се облеят с вода. Този шеговит ритуал е форма на общностен натиск младите хора да се женят и да продължат рода.
В някои райони на България на Ивановден се извършва курбан - коли се агне или петел в чест на светеца. Месото се дели между всички присъстващи на празника, като този обичай е израз на благодарност към Бога и молба за здраве и берекет през новата година.
Важен момент е, че след Богоявление (6 януари) коледният пост приключва за повечето вярващи, затова на Ивановден трапезата вече е богата и разнообразна.
Гадания и магии
Ивановден еден от дните в народния календар, подходящи за гадания. Моми хвърлят пръстени, гривни и други лични вещи в стомна с вода, която се оставя през нощта навън под звездното небе. На сутринта, при извличането на бижутата, се изпълняват специални песни-гадания, които предричат съдбата на девойките - кога ще се омъжат, какъв съпруг ще имат и какъв живот ги очаква.
Вярва се също, че водата, взета на Ивановден сутринта (особено след освещаването на предходния ден - Богоявление), има особени свойства и се пази за лечение и закрила от зло.
Празнична трапеза и ястия
На масата на Ивановден в миналото задължително е присъствала риба - символ на християнската вяра и припомняне за Христовото кръщение във водите на Йордан. Тъй като обаче коледният пост вече е приключил, трапезата може да включва и месо, сарми, пълнено зеле, печена пуйка или прасенце - остатъци от новогодишните и коледните празници.
Според традицията задължителни са и питки, баница и вино, като семейството и гостите благославят трапезата с молитва към Свети Йоан Кръстител за здраве и благоденствие.
Връзката с Богоявление
Важно е да се отбележи, че Ивановден (7 януари) идва непосредствено след Богоявление - Йордановден (6 януари), когато църквата отбелязва кръщението на Христос в Йордан. На Богоявление се извършва великото водосвещение и хвърлянето на кръста във водите - ритуал, който символизира кръщението на Исус от ръката на Йоан Кръстител.
Ивановден е своеобразно продължение на празненствата - Събор в чест на самия Йоан Предтеча, който е изиграл ключова роля в този евангелски момент. Двата празника са тясно свързани и заедноформират важен период в църковния календар.
Духовното значение на празника
Ивановден напомня на вярващите за подвига на Свети Йоан Кръстител - човек, който посветил живота си на подготовката на пътя за Христос. Неговата смелост да говори истината, дори пред царе, неговото смирение пред Божията воля и готовността му да постави мисията си над личната безопасност правят Йоан Кръстител образец на вярност и жертвеност.
За българите Ивановден е ден на семейно единение, радост и духовно обновление. Празникът обединява вярата, традицията и любовта към близките, като напомня за вечните ценности на покаянието, очистването и подготовката за нов живот.