В ямболската арт галерия „Стойчев“ бе открита самостоятелната изложба живопис на Албена Палова, озаглавена по латинската сентенция Maniae infinitae sunt species („Безкрайни са проявите на глупостта“). Експозицията включва 21 маслени платна, обединени в концептуален цикъл, който поставя акцент върху човешките слабости, иронията и вечните теми на човешкото поведение.
Източник на вдъхновение ми е правото – там извират доста теми, които си заслужава после да бъдат нарисувани, сподели пред БТА Палова, която по професия е юрист, но по душа – художник и разказвач в багри. На въпрос кога идва изкуството в живота ѝ, отговаря, че то не е изчезвало никога и е дошло с появяването ѝ на бял свят. „Някак си от само себе си изригна и трябваше да намери проявление“, допълва с усмивка художничката.
Тя е родена в Ямбол, завършва местната гимназия „Васил Левски“. Работи като съдия в Окръжен съд – Пазарджик. Още от дете посещава уроци по рисуване и кръжоци. Първият ѝ учител е ямболският художник Йордан Гинев. Следват уроци при проф. Галилей Симеонов. Така любовта ѝ към живописта се превръща в постоянно духовно убежище, въпреки че професионалният ѝ път я отвежда в съдебната зала, споделя още Палова.
„Обичам ярки цветове, слънчево настроение. Трябва да има виц в картината. Трябва на мен да ми е забавно да рисувам, иначе не се захващам изобщо,“ казва Палова с усмивка. Обяснява, че „намира закачка“ в картините си предимно със старозаветни сюжети. „Например, това е моя прочит на Вавилонската кула. За това как хората не просто са загубили способността да общуват помежду си, а са загубили и човешкото“, показва тя.
Настоящата изложба е третата ѝ самостоятелна с живопис, но според самата авторка – най-личната. „Тази изложба е концептуална. Всяка една картина разказва история – самостоятелна история за това как се проявява човешката глупост по света. Някои са на библейски сюжети, но с различна гледна точка от общоприетите“, допълва Палова.
Сред тях е и творбата „Ваденето на камъка на глупостта“, вдъхновена от класическа тема сред художниците през XV век и интерпретирана от Йеронимус Бош, Рембранд и други холандски художници. „Тогава се е считало, че глупостта се дължи на камък, който се намира в главата на човека и ако се отстрани – той поумнява. И от един момент нататък, като че ли изчезва темата от полезрението на художниците. Попаднах на темата това лято, много ми хареса, реших да ѝ дам свой собствен прочит“, отбеляза художничката.
Палова признава, че понякога пренася образи от съдебната зала в платното: „Много често ми се случва, не буквално, разбира се, но ми се случва да вземам повод от съдебната зала и да намирам интерпретация в картина.“ По думите ѝ с изкуството си отправя послание да сме позитивни и усмихнати, защото по улиците много по-често се виждат мрачни и неприветливи хора.
„Рехуманизация на изкуството“
Съпругът на художничката Пламен Хаджийски подчертава, че проектът е явление в съвременното изкуство: „Рядко се срещат изложби, които са концептуални като тази. Всяка картина е подчинена на общото заглавие Maniae infinitae sunt species. Самото снабдяване и на всяка картина с латински наименования внася допълнителен ироничен елемент във възприемането.“
Хаджийски определя цикъла като „рехуманизация на изкуството“. Напоследък виждаме все повече дехуманизирано изкуство, което не е концентрирано върху човека, а по-скоро върху нещо друго – абстракция, безлюден пейзаж или натюрморт. Това, което прави Албена Палова, е точно обратното – връщане на човека в центъра на платното, посочи още той.
С усмивка той добавя и личен щрих – една от картините е озаглавена по Балзак – „Дребни несгоди в брачния живот“. Тя намигва към заглавието, но всъщност напомня, че не бива да се вземаме насериозно. Като не се вземаме насериозно, живеем чудесно заедно, посочи още Хаджийски.
Изложбата може да бъде разгледана в арт галерия „Стойчев“ в Ямбол до 16 декември.
БТА, Мира Безус
Материал на ИИ по произвадения на г-жа Палова и интернетн информация
„Безкрайни са проявите на глупостта“ – живописната вселена на Албена Палова в Ямбол
В ямболската арт сцена се случва нещо необичайно – не просто изложба, а интелектуално пиршество, което съчетава сюрреалистични образи, философска ирония и визуална поезия. Албена Палова, родена в Ямбол, представя концептуален цикъл от маслени платна, който не просто изобразява, а анализира съвременното състояние на човека чрез метафора, гротеска и цветова експлозия.
Произведенията, подредени с уважение към индивидуалността на всяко платно, се движат по ръба между сюрреалистичното и наивното. Това не е наивност като липса на техника – напротив, композициите са прецизно изградени, с богата пластика и цветови контрасти, които издават зрялост и контрол. Това е наивност като избор: да се говори с езика на детето, за да се достигне до душата на възрастния. Техниката е живописна, с наситени акрилни и маслени слоеве, понякога с подчертана текстура, която придава телесност на фантазията. Формите са закръглени, понякога гротескни, но винаги доброжелателни – дори когато изобразяват чудовищното, то е опитомено, почти домашно.
Централни мотиви като дървета, луни, животни и хибридни същества се повтарят в различни вариации, създавайки усещане за цикличност и вътрешна митология. В едно платно виждаме фигури с тиквени глави, които се грижат за дърво, израстващо от самата тиква – метафора за грижа към собственото въображение, за кръговрата между съзнание и съзидание. В друго – птицеглави персонажи обсъждат нещо сред яйца и архитектурни фрагменти, сякаш са съвременни философи, обсебени от потреблението и идентичността. Това е изкуство, което не поучава, а предлага – предлага да се замислим какво е потребление, какво е дом, какво е същество.
Заглавието на изложбата – „Maniae infinitae sunt species“ – е латинска сентенция, която превежда темата в универсален контекст: глупостта е безкрайна в проявленията си. Това не е морализаторство, а художествено наблюдение – как съвременният човек се изгубва в потребление, в ритуали без съдържание, в естетика без етика. Картините не обвиняват, а канят зрителя да се разпознае – с усмивка, с тъга, с разбиране.
Галерия „Стойчев“ е домакин на събитието, което събира не само ценители, но и активна публика – хора, които разговарят с картините, с авторката, с идеите. Откриването на 4 декември беше съпроводено от артистичен диалог, музика, цветя и присъствие – не просто формално, а съпричастно. Изложбата ще продължи до 16 декември, като всяко посещение е възможност за ново откритие.
Албена Палова рисува не просто с четка, а с вътрешен глас, който умее да превръща абстрактното в образ, а образа – в притча. Нейната живопис е покана към размисъл, но и към игра – играта на въображението, на асоциациите, на личната интерпретация. Това е изкуство, което не се затваря в рамка, а се разгръща в съзнанието на зрителя.