Бюджетен апокалипсис в България: Защо дефицитът расте и кой плаща сметката?

Сряда, 05 Ноември 2025 10:52

Автор: Nik Ray

Ключови думи (SEO): бюджетен дефицит, държавна администрация България, нов дълг България, частен сектор България, корупция, икономическа визия, фалит България, незаети щатове.

Икономическата ситуация в България продължава да предизвиква тревоги. С прогнозиран бюджетен дефицит между 7.1 и 10 милиарда лева за 2026 година и нов дълг от минимум 12 милиарда, финансовата стабилност на страната е под въпрос. Разходите за държавна администрация вече надхвърлят 22 милиарда лева, което представлява 12% от БВП.

За сравнение, Естония отделя едва 4% от БВП за административни разходи. Това означава, че България харчи три пъти повече средства за управление, докато постига три пъти по-лоши резултати. Вместо ефективност, наблюдаваме раздута бюрокрация, която задушава икономическия растеж.

Много анализатори предупреждават, че при запазване на сегашните тенденции, дефицитът може да достигне 15 милиарда лева до 2027 г., а до 2030 г. страната е изправена пред реален фалит на България.

Вечният кръговрат на обещания и разочарования

На всеки избори ни се обещава "истинска промяна", но реалността остава същата. Обвиненията за финансовите проблеми обикновено се насочват към "предишните", "Европа", "глобалната криза" или "войната", но рядко към истинските виновници – политиците и техните поддръжници. Това е като "матрица", в която "синьото хапче" на илюзиите е безплатно, докато "червеното хапче" на истината изисква всичко, което притежаваме.

Държавен срещу частен сектор: кой кого издържа?

Един от най-фрапиращите факти е разликата в заплащането:

Сектор	Средна заплата (лева)	Коментар
Държавна администрация	2,514	Създава регулации
Частен сектор	2,300	Създава стойност

Човекът, който създава стойност, получава по-малко от човека, който създава регулации за създаването на стойност. Когато държавата реши да вдигне осигуровките с 2 процентни пункта, познайте кой ги плаща? Пак вие, разбира се.

Демокрацията като илюзия: изборът, който не променя нищо

Мнозина вярват, че демокрацията ни позволява да избираме различно и да променяме нещата. Но какво показват фактите?

ГЕРБ: Влязоха с обещания за борба с корупцията. След три правителства, индексът на корупция остава между 41 и 45 точки – същият като при "лошите" социалисти. Пътищата струват три пъти повече от европейската норма.
БСП: Четири правителства, четири икономически катастрофи. Луканов, Виденов, Станишев, Орешарски – като четирите конника на финансовия апокалипсис.
ПП-ДБ: Обещанието за "промяна" продължи 6 месеца. Администрацията не само не се сви, а нарасна. Промяната беше само в лицата, които режат баклавата.

Общото между всички тях е липсата на икономическа визия.

Слона в стаята: защо политиците мълчат за числата?

Защо предизборните дебати избягват конкретни цифри? Защо никой не казва: "Ще свием администрацията с 30% за 4 години"?

Защото:

676 хиляди души са на държавна ясла.
Техните семейства добавят над 1.5 милиона гласа.
2.1 милиона пенсионери също зависят от държавния бюджет.

Общо това прави 3.6 милиона души, чийто основен интерес е бюджетът да расте.

Българската ментална шизофрения

Българинът живее в постоянно раздвоение: знае, че го крадат, но гласува за крадците; мрази корупцията, но би дал рушвет. Идеята за личната отговорност е чужда.

Избирателят гласува за емоция, а не за икономическа програма: ГЕРБ = стабилност, БСП = грижа, ПП-ДБ = надежда, Възраждане = гняв.

Какъв е изходът? Кръгова отбрана или колективно действие?

Срещу система, която еволюирала през години, никой няма да ви спаси – нито ЕС, нито НАТО, нито новата партия.

Докато вие четете, "експерт" в някое министерство пише поредната стратегия за развитие, струваща 2 милиона лева, която няма да донесе развитие. Друг "експерт" в Агенцията за устойчиво развитие на планинските райони пише пета година стратегия за овцевъдството в Странджа (овцете са 12, заплатата е 3500 лв.).

Две реалности и цинизъм като мъдрост

Българинът съществува в две паралелни реалности: в едната плаща данъци и спазва закони, в другата знае, че всичко е схема. Когато цинизмът стане мъдрост, смелостта става глупост.

Разпределение на заетостта:

Общ брой наети в обществен сектор: 676,300 души (26.3%)
Общ брой наети в частен сектор: 1,891 милиона души (73.7%)

676 хиляди на държавна хранилка плюс техните семейства и 2.1 милиона пенсионери формират огромно мнозинство от 3.5-4 милиона гласа, чийто интерес е бюджетът да расте. Срещу тях са около 1-2 милиона от частния сектор, повечето от които не гласуват, защото "няма смисъл".

Парадоксът: как 20% хранят 80%

Излиза, че всеки работещ в реалната икономика издържа по един пенсионер и по една трета държавен служител. От тези 2 милиона в частния сектор, реално данъци плащат може би милион.

Един милион Атласи държат на гърба си цялата пирамида, докато отгоре им обясняват, че трябва да са "социално отговорни".

Схемата "незаети щатове" – гениално и законно

Една от най-елегантните схеми в българската администрация е тази с "незаетите щатове". Бюджетът за незаетите щата се разпределя като бонуси на "отличниците" – приближените на шефа. Това позволява двойни или тройни заплати за същата нулева продуктивност, напълно законно.

Когато 680 хиляди души, които живеят от данъците, имат същото право на глас като 680 хиляди, които ги плащат, това не е „равенство", а конфликт на интереси, превърнат в конституционен принцип. Както е казал Фредерик Бастиа през 1850 г.: "Държавата е велика фикция, чрез която всеки се опитва да живее за сметка на всички останали."

Трите стратегии за действие: изход от системата

Няма партия, която ще реформира държавата срещу интереса на 676 хиляди хрантутници. Математиката е проста: организираното малцинство побеждава дезорганизираното мнозинство.

Има само три стратегии:

Напускане на системата: Физически (емиграция) или икономически (работиш за чужди фирми, минимизираш данъчния отпечатък).
Икономическо откъсване: Работиш дистанционно, не разчиташ на държавна пенсия, здравеопазване или правосъдие. Строиш паралелна система за себе си.
Колективно действие (Най-трудният път): Изисква колективна организация, а не протести. Говорим за икономически стачки и масов отказ от плащане на данъци. Водене на информационна война с въпроса: "Откъде? Кой ще плати?"

Мълчанието не е неутралност, а съгласие

Ти си част от системата. Мълчанието не е неутралитет, а съгласие, бездействието е позиция. Ако ти приемаш това мълчаливо, ти си част от грабежа, но като доброволна жертва.

Когнитивният дисонанс и "полезните идиоти"

Защо хората не виждат това? Защото не искат. Признаването на истината означава да приемеш, че партията те е излъгала, системата те ограбва и няма спасител. По-лесно е да се каже: "ГЕРБ крадат, но поне строят пътища" или "ПП-ДБ са млади, дайте им шанс."

Медийният шум и скритата цена

Новините са пълни с личностни скандали: "Делян каза това за Кирил", "Скандал в парламента!". Часове анализ на това кой кого е обидил.

Въпросите, които никой не задава:

Каква е стратегията ви за намаляване на дълга?
Как ще свиете администрацията?
Каква е визията ви за частния сектор?

Отговорът на всички партии е един: НЯМАМЕ. Медиите не питат, защото скандалът продава, а фактите са скучни. 22 милиарда за хрантутници, 12 милиарда нов дълг, и нито една минута ефир.

Заключение

Промяната изисква да рискуваш работата си, репутацията си, спокойствието си. Хората предпочитат познатата агония пред непознатата промяна. Предпочитат да се оплакват, отколкото да действат, да питат "кой и как", отколкото да станат този "кой".

Ако желаете, мога да ви генерирам и мета описание (meta description) за този текст, което е важно за SEO и кликаемостта в Google.