Огледалце, огледалце на стената,
разкажи ми пак за моя принц!
Как с ръце в зори улавя вятъра,
а пък вечер прави ми звезди.
Как препуска с коня еднорог,
как не носи меч, само усмивка.
Как сърцето му е толкова добро,
че от обич цялата притихвам.
Как за мен измисля светове.
Как на сън ме измечтава. И ме има.
Как се сгушвам в двете му ръце.
Как му ставам най-най-най-любима!
Как от слънце прави ми букет.
Как са лесни с него чудесата.
Разкажи ми пак за моя принц,
Огледалце, Огледалце на стената...
Радосвета Аврамова (caribiana)