А основната разлика между тях е отношението към данъчната политика на държавата, и то към най- важния данък, чрез който директно се бърка в джоба на богатия и бедния- данъка върху доходите.
От 2008 г. у нас действа подоходно облагане, при което и на бедния и богатия държавата взема по 10 процента от доходите. Крайно несправедливо и облагодетелстващо богатите. Това данъчно облагане се защитава от десните партии, които не желаят то да бъде променено.
Левите партии поставят начело в програмите си промяна на облагането върху доходите като съществуващото подоходно облагане бъде заменено с прогресивното подоходно облагане. Това значи, че процентът, с който ще се облага дохода, расте с увеличение на самия доход. Т.е. богатите ще отделят повече средства, с които държавата ще финансира публични политики в полза на хората.
Такова е данъчното облагане в европейските държави, в които хората са най- щастливи, според Световният доклад за щастието.
Европейската практика е около 45 процента от брутния вътрешен продукт на страната да се отделя за социалната сфера - здравеопазване, социална политика. В България е под 40 процента! Това е политиката, която се формира от избраните правителства. Защо при нас не искат да отделят повече пари? Проблемът е в това, колко събират, а то зависи от данъчното облагане, което поддържат.
Прогресивното данъчно облагане е от основните инструменти за провеждане на прогресивни политики, насочени към увеличаване на публичните блага и общественото благосъстояние и намаляване на неравенствата.
По линията на това противопоставяне между леви и десни се води „идеологическа битка“ , която цели чрез
финансиране, от десните, на временни проекти в българската политика, да се раздроби лявото, за да не може то да обедини здрави сили и да постигне исканата промяна в данъчната политика.
Дърпащите конците вътрешни и външни субекти, стоящи зад десните партии, взели властта в България, подпомагат съществуването на такива проекти, които на пръв поглед изглеждат нови и прогресивни, а някои от тях се определят като леви или център, но те не са създадени да просъществуват дълго и нямат силата да обединят . Така изкуствено се поддържа една политическа среда, в която не се допуска да прогресират и вземат връх политиките, които са в полза на обществото- в здравеопазването, образованието и социалната сфера.
Обществото е „приспано“ от единични изблици на милост към него- добавки за пенсионерите, безплатни детски градини, нищожно увеличение на пенсиите, които не решават основния проблем- нацията е болна, образованието се срива, демографската крива върви надолу.
При тази фактическа ситуация изходът е обединено ляво, при което сегашните ръководители да загърбят егото си, да се обединят около промяна на данъчната политика и си стиснат ръце в името на хората и бъдещето, или нов ляв, силен субект, който да разтърси обществото и предизвика гнева на хората срещу несправедливата действителност, в която са поставени да живеят и който гняв да ги закара до урните и те да променят сами бъдещето си.