Колкото и да настъпваш тревата, да я мачкаш и косиш, тя се изправя. И един ден те поглъща. Един ден тревата поглъща и тебе, и къщите ти, и богатствата ти, и мръсотиите ти, и гадостите ти, защото е трева.
На пръв поглед тревата едва ли има кой знае каква памет. Просто гледа слънцето и скача нагоре.

На пръв поглед човек би трябвало да има памет. Но богатството, къщите, парите, постовете, мръсотиите и гадостите правят паметта невидима, правят я да изчезне.
Не знам какъв човек трябва да бъдеш и колко трябва да си си въобразил, че си неподвластен на тревата, за да се правиш, че няма 9 май. Да се правиш, че 9 май не съществува.

Други години кръв ми е капело на корема и свят ми се е завивало от мъка и яд, че официална България сбутва този празник встрани и го замита под килима.
Спомням си времена, когато този ден беше едва ли не най-отгоре на празниците.
Доживях и да се правим, че го няма. Аз живял ли съм, не съм ли живял, къде съм се раждал изобщо?

След разчленяването на Паметника на Съветската армия трябваше да има въстание и бунт. И не въстание и бунт с факли и пушки, а въстание и бунт на кръвта, на гените. Нищо такова не стана. Пред очите ни подивели свине ядяха една торта със захарни късове от човешко тяло и този канибализъм не доведе до нищо.

Никой ли не знае, че това е ритуал, че е жертвоприношение и десакрализация на гробове? Знаем. Но ни е страх да не настинем от демократични ветрове и тайно стискаме палци тези, които изядоха тортата, да минат на инсулин.
Позор и срамота – да се огънем пред стотина ренегати и майкопродавци, които от сутрин до вечер палят свещи на далечния презокеански Бог.

И смешни, и жалки, и сополиви, ако щете, ми изглеждат лицата на всички, които като навити механични играчки денонощно бълват змии и гущери срещу Съветския съюз, срещу Русия, срещу руския народ и срещу Путин.
Угасиха ни лампите, оставиха ни в тъмна стая и се надяват утре, когато излезем на слънце (ако излезем изобщо), да мигаме като къртици и да не знаем на кой свят сме.
Партизаните са терористи, Червената армия е престъпна завоевателка, Русия ни е враг, всички руснаци по света са шпиони – на такова издевателство аз му казвам фашизъм.

Ако не му кажа фашизъм, трябва да призная, че концлагерите са били оазиси, че хитлеристка Германия, Италия и Япония са били ангели на милосърдието, че моят дядо не е убит като куче при Страцин 1944 година и че аз съм едно нищожество, което като уплашен заек тича през стърнището и гледа да оцелее.
Халал да са ви постовете и парите, наградите и медийните образи! Халал да са ви хамелеонщините и метаморфозите! Халал да ви е безгръбначието и дъна на блато, който излъчвате.

Само не си мислете, че ви вярваме – през ум да не ви минава да се надявате да си затворим очите и да чакаме да изгрее слънце по ваше разпореждане.
Трийсет и пет години ви стигат – много са ви, прекалено много.

И да си знаете, че времето не е на никого и че никой не е абониран за страници в историята.
България не е свободна и демократична държава – тя е периферна колония, за която 9 май не съществува.
Но нова няма да е за дълго. Нищо, че много няма да го доживеем.

Слава на кръвта за 9 май! И слава на кръвта, която още ни държи живи!
Поклон пред героите, колкото и да са ни сърдити и да не искат да ни гледат сега.

p.s.Снимката е на моя дядо - Никола Милчев Нешев, убит при Страцин. Един от "забранения" безсмъртен полк.

Николай Милчев