Спят бунтовните алеи.Революцията тъжно ги отмина.Зимата брои децата си,непокълналата горест е ранима.За народът времето изтичавъв удавените лъскави надежди.А Вапцаров още чакана душите светлите копнежи.Във смутените възторзи Ботев крачки,свободата е така незрима,в този век на хиляди писачи,нямаме един със име.Есента на патриарха чукапо оголените порти на безкрая,и еничари са тъмните косачи...Ще ни има, ще ни има, ще ни има!