Преди точно една година претърпяхме тежка автомобилна катастрофа и се озовахме в МБАЛ “Св. Пантелеймон” в Ямбол. Думите не стигат, за да изразя дълбокото преклонение, което изпитвам пред целия персонал работещ в спешно, интензивно и хирургично отделения.
Повярвайте ми там работят хора с “огромни” сърца. Както обичах да казвам на всички тях - “вие сте последния пристан в България на човеколюбие”.

Престоят ми в болницата продължи 15 дни. Станах свидетел на тежките смени - дневни, нощни, понякога безспирни. Бях свидетел на човешките разговори помежду им, в които споделяха колко трудна смяна са имали, как са “прехвърчали” до вкъщи, за да дремнат за малко и обратно в нова смяна, поради липса на персонал. Много от тях не са излизали в нормален отпуск с години. За професионализма им мога да говоря много - той е безспорен, за отношението към пациента - преклонение, за грижите, вниманието, топлината, която ти дават в труден момент - едно коленопреклонно благодаря!

Благодаря от дъното на душата си на един безспорен професионалист - доц. Добромир Сотиров! Човек, отдаден да изгради модерна и работеща хирургия, въпреки липсата на финанси, на консумативи, на хора и въпреки системата. На доктор Петър Филев- аспирант хирург, на анестезиолозите доктор Веселин Цонев, Георги Манчев, Янка Димитрова, на медицинските сестри Бойчева и семейство Венка, Ванина и Силвия Димитрови, санитарката Боби Митева - всички те от отделението по реанимация, мед. сестра Здравка Качакова, Мария Иванова, Светослава Боева, Елена Иванова, Янка Ангелова от отделение по хирургия и цялото медицинско войнство, имената на които пропускам.

Само когато човек се потопи в тежкото им и напрегнато ежедневие, може да разбере колко големи са тези хора. Условията , в които са оставени, буквално “зарязани”, да работят са отчайващи, задушаващи, подтискащи. Слушаме за нова болница в Ямбол десетилетия наред. Снимат се пред нея като на парад всякакви политически и министерски представители - и все още едно голямо нищо. Както казваше една прекрасна и млада мед. сестра - “не очаквам да бъде в този живот”.

Мили хора, добри човеци, свеждам глава пред вас и ви прегръщам с безгранична обич и признателност! Искрено вярвам, че един ден държавата ни ще се отнесе към вас с подобаващото за тази велика професия внимание. Вие го заслужавате, а ние ще ви подкрепяме в устояването на бурни ветрове! Бъдете благословени вие и семействата ви!

Kalinka Nedyalkova

от ръководството на здравното заведение:
Благодарим на Kalinka Nedyalkova за думите на признателност! Благата дума е онова, което те кара да влагаш сърце и душа в работата си, да вярваш, че въпреки трудностите, има смисъл! Публикуваме без редакция писмото й от 30.08