Основните тези, политически цели и стратегически виждания на президента Румен Радев и политическия проект „Прогресивна България“, представени в рамките на задълбочен диало между Радев и журналиста Карбовски

Основният фокус е върху критичен анализ на настоящата политическа класа, дефинирана като „шайка“ и „олигархия“, която е похитила Конституцията и националния интерес. Ключовите приоритети включват възстановяване на енергийната независимост чрез балансиран подход (включително ядрена енергетика и ресурси от Русия), икономическа подкрепа за малкия и средния бизнес, реформи в сектора на отбраната и националната сигурност, и защита на свободата на словото срещу опитите за цензура. Документът очертава необходимостта от суверенна външна политика, която поставя националния интерес пред идеологическите догми на Европейския съюз.

--------------------------------------------------------------------------------

1. 1. Политическа визия и критика на държавното управление

Централната теза на представените позиции е, че България се намира в критичен момент, в който политическата система е доминирана от олигархични структури, обслужващи чужди и лични интереси.

• Критика на „Сглобката“: Управляващите (ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ) са описани като формирования, които „похитиха Конституцията“ и се опитват да подменят изборните правила и демократичните принципи. Те се възприемат като „комисионери“ и „криптокрация“, а не като държавници.
• Борба с олигархията: Олигархията е дефинирана като безскрупулна симбиоза между финансова мощ и политически контрол, която използва „черен ПР“, контролира медиите и съдебната система, за да гарантира своята безнаказаност.
• „Прогресивна България“ като алтернатива: Проектът се позиционира като инструмент за освобождаване на държавата от „политическия рекет“. Целта е мобилизиране на обществената енергия за разграждане на корупционния управленски модел.

2. 2. Енергийна стратегия и икономическа политика

Енергетиката се разглежда като фундамент на националната сигурност и икономическата конкурентоспособност.

Ключови енергийни приоритети:

Икономически мерки:

• Подкрепа за семейния и малкия бизнес: Прекратяване на административния и олигархичен рекет.
• Трансформация на икономиката: Преход от износ на суровини към продукти с висока добавена стойност.
• Данъчна политика: Запазване на плоския данък като единствено предимство за привличане на инвестиции, но с по-сериозна политика по отношение на свръхпечалбите на банките.
• Критика към въвеждането на еврото: Оценява се като „абсолютно прибързано“ и без необходимата подготовка, което води до инфлация, усещана най-силно от най-бедните слоеве на населението.

3. 3. Национална сигурност и отбрана

Отбранителната политика трябва да се базира на военна експертиза, а не на политически сделки за „купуване на влияние“.

• Състояние на армията: Армията е системно недофинансирана и неокомплектована (над 20% некомплект), което застрашава функциите ѝ.
• Модернизация: Акцент върху българската отбранителна индустрия (дронове, антидрон системи, оптически системи). Критика към закупуването на скъпи чужди платформи без индустриално сътрудничество.
• Възстановяване на наборната служба: Предлага се широк обществен дебат за връщане на форми на военна подготовка или начално военно обучение в училищата с цел патриотично възпитание и придобиване на умения за реакция при кризи.
• Технологичен фокус: Развитие на кадри за управление на дронове като водещ елемент в съвременната война.

4. 4. Геополитика и външна политика

България трябва да води суверенна политика, основана на националния интерес, а не на „сляпо послушание“.

• Отношения с Русия: Необходимост от възстановяване на диалога и прагматичните икономически отношения. България, като славянска и православна държава, може да бъде важно звено в бъдещото нормализиране на отношенията в Европа.
• Отношения със САЩ и НАТО: Подкрепа за партньорството, но при условие на взаимно уважение. Критика към липсата на американски посланик в критичен момент и призив за по-активно индустриално сътрудничество в рамките на НАТО.
• Северна Македония: Твърда позиция за спазване на Копенхагенските критерии и вписване на българите в конституцията на РСМ като задължително условие за преговори.
• Критика към ЕС: Европейските лидери са обвинени в подчиняване на рационалността на идеологията, което отслабва съюза спрямо другите глобални играчи.

5. 5. Демокрация, медии и социални въпроси

• Свобода на словото: Изразена е сериозна загриженост от опитите за цензура и закриване на опозиционни сайтове. Това се определя като „хибридна операция“ на управляващите за дискредитиране на изборите.
• Демографска криза: Проблемът се разглежда комплексно – не само като раждаемост, но и като нужда от справедливост, сигурност и върховенство на правото, за да останат младите хора в страната.
• Патриотично възпитание: Необходимост от инвестиции в масов спорт и ранно родолюбиво обучение за преодоляване на „националния комплекс“.
• COVID-19: Оценка на пандемията като реална, но с критика към политически наложените ваксини, които са възприети от обществото като агресия срещу личната свобода.

6. 6. Държавно устройство и реформи

• Конституционна реформа: Критика към последните промени в Конституцията, направени от „сглобката“.
• Президентска република: Макар да се признава, че парламентарната система в момента е „черна кутия“ (поради липсата на яснота кой носи отговорност), преминаването към президентска република се счита за дълъг процес, изискващ Велико народно събрание, докато страната има нужда от „неотложни мерки“.
• Политическа отговорност: Акцент върху необходимостта от система, в която хората знаят за кого гласуват и кой ще ги управлява.

--------------------------------------------------------------------------------

Ключов цитат:

„Европа стана заложник на собствената си амбиция да бъде морален лидер в свят без правила. Вече няма правила, има интереси и Европа трябва бързо да се преориентира.“

ИЗБОРИ 2024
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ