30 наември - Свети Андрей Първозвани Андреевден в България – празник на прехода На 30 ноември България празнува Андреевден. Ден на светец, на мечката, на зърното. Ден, в който денят започва да расте – макар и с едно зърно наведнъж. Празник на прехода – от есента към зимата, от топлото към студеното, от светлото към тъмното. Но не само преход. Той е и обещание за завръщане. Първозваният – светец на риболова и мечките Свети Андрей Първозвани е брат на апостол Петър и е първият от дванадесетте апостоли, повикан да тръгне след Исус Христос. Името му значи "смел", "мъжествен", "доблестен" на гръцки. Бил е рибар от Галилейското езеро. След разпятието Андрей започнал да разпространява и проповядва християнството на север, пресичайки Гърция, Мала Азия, българските брегове на Черно море и стигайки чак до страната на скитите. Затова е покровител на рибарите и моряците. Но в България той е много повече от покровител на рибарите. Той е свързан с мечката – най-силното животно в планината, пазител на стадата и символ на здравето. Денят расте с едно зърно Според народните вярвания, от Андреевден денят започва да нараства с едно зрънце ежедневно. И не случайно – в навечерието на празника се варят различни зърна: царевица, жито, боб, леща, булгур, грах или други култури от нивата. Казват: "Както наедрява зърното във варивото, така да едреят посевите в нивата." Вечерта – или още в ранната утрин на 30-то – в къщата мирише на вариво. Варено жито, боб, царевица, просо. Всичко, което се е сяло и берало през годината. От варивото ядат всички в къщата – деца, възрастни, дори домашните животни. Защото хубавият приплод иска общ ритуал, общ жест на вяра. Има обичай варената царевица да се хвърля "из комина" – за мечката: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!" Мечката – господар на празника Според предание, свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон." Оттогава Андреевден е свързан с умилостивяване на мечката, за която нашите деди са вярвали, че им носи здраве. Мечката била на висока почит – не защото е мила, а защото е враг на вълците. Тя е защитник на стадата, пазител на планините, символ на силата. Мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Мечкарите и здравето Мечкарите обикаляли селата с дресирани мечки до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря "да ги погази мечката за здраве". Мечката минавала през стадото, топкала с лапите си, "благославяла" добитъка. Вярвали, че това носи сила и закрила. Затова в определени региони празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън. Името "Едрей" идва от представата, че денят едрее – расте, набъбва като зърното във варивото. Какво не бива да се прави на Андреевден? Според народните обичаи, на този ден не бива да се шие, плете, бродира и прави други ръкоделия – смята се, че по този начин може да се оплетат мрежите на свети Андрей Първозвани и светецът да изпадне в немилост. Защото Андрей е покровител на рибарите и моряците. Според легендата, той веднъж със силата на молитвата възкресил четиридесет удавници, свои бъдещи ученици, които се отправили към него. Жените не работят тежка работа. Не се копае, не се бърка в земята. Ден е на почивка – за да може земята сама да си поеме дъх преди зимата. На трапезата На Андреевден масата е постна, защото е начало на Коледния пост. Но е богата на зърнени култури: Варива от боб, леща, булгур Варена царевица, просо, жито Пита със зърна Всичко, което е растяло в нивата Хубаво е на масата да има от всичко, което е растяло през годината – за да има берекет. Ядат всички заедно – семейство, роднини, дори животните получават от варивото. Какво да направим на Андреевден? Свари зърнени култури – жито, боб, леща, царевица. Опитай ги и дай на всички в къщата. Не работи тежка работа. Не шии, не плетеш, не бродираш. Ако видиш мечкар – дай мечката да те "погази за здраве". Помисли за прехода – от есента към зимата, от старото към новото. Запали свещ – за светеца, за здравето, за реколтата. Постни – защото започва Коледния пост. Кои празнуват имен ден? На 30 ноември имен ден празнуват: Мъжки имена: Андрей – основното име на светеца Андреас – гръцкият вариант Андриян – вариант на Андрей Андро – съкратена форма Първан – от "Първозвани" Храбър, Храбрин – от значението на гръцкото име (смел, доблестен) Женски имена: Андреа – женски вариант Андреяна, Андриана – женски форми Светецът, който обединява народи Свети Андрей Първозвани е почитан не само в България. Той е покровител на Шотландия, където X-образният кръст на неговото разпятие е станал национално знаме – Салтайрът, белият кръст на синьо поле. В Шотландия 30 ноември е национален празник с факелни шествия, танци кейли и фойерверки. Той е почитан и в Русия, която го смята за свой покровител, защото според преданието е донесъл християнството на руските земи. Там празникът е на 13 декември (по новия календар) и се отбелязва в Рождественския пост с постни ястия, молитви и гадания на девойките за женитба. Но в България Андреевден е нещо свое, особено – празник на мечката и зърното, на земята и прехода, на вярата, че денят ще расте и зимата ще отмине. Епилог: Зърното, което едрее Андреевден е празник на търпението. На вярата, че след всеки залез има изгрев. Че след всяка зима идва пролет. Че след всеки мрак – светлина. Че денят ще расте с едно зърно. Че зърното ще едрее във варивото и в нивата. Че пролетта ще дойде. Честит Андреевден на всички Андреи, Андреа, Андриян, Андриана, Първан, Храбър, Храбрин!