Конче мое Добре живяхме, конче мое, но живота за малко ни е даден - само да извикаш. И днес ще трябва да се разделим, защото очите ти се свършиха, нозете се изтриха. Летеше твоят шал - препускаше душата и подир тебе аз - едно сърце двуного... А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата, избягали от хората, забравени от бога. Но вятърът отново рог надува - не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е. Целувам черния ти белег... и белия целувам - нима ще ме оставиш, конче мое. Да можех, бих ти дал от моите години. Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана. Вземи балончето - сърцето му е синьо. Дори часовника ти давам, само да останеш. Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси. Прости ми, конче ненадминато! Как страшно ще се вее твоят алаброс и ще свети като слънце в гилотината.Борис Христов{vbox7}63833f72{/vbox7}