Всички белези на лятото зарастнаха-есента ги излекува – тихата ръка на вятърапо извивките ми учи се да плува.И добър художник е-не го отричам,щом успява с мен да оцелеестихва в скулите, бедрата и ръката ми,лудва щом капризно се засмея.Тихо ме обича денем,с порив ме превзема нощем,спи ревниво под вратата ми-ще ме пази дълго още.Нови белези отваря зимата,но и тях ще преживеея,вече е различно, тримата сме...задължително е да успеем.И когато чуем нишкатана дошлия нов в живота ще е пролетно, ще е разлистване -кръговратът на доброто.