Вече свършиха всички любовни поеми.Под безцветните думи прозират тъги.Всеки знае - моретата стават солениот сълзи на русалки, обичащи принц.Ала никой не вярва в това.То е приказка.Романтична измислица с тъжен край.Но пък страшно боли.Боли като истинско.И човърка сърцата със остра игла.Само ние го знаем - бивши малки русалки,днес - съвсем обичайни жени.Но мълчим и заключваме във очите си тайнатана онези несбъднати полудетски мечти.Кой ни даде нозе... защо ни послуша?И защо премълча, че няма любов?Как се диша без обич?Как се диша на сушата?Кой открадна вълшебството? И защо?Тишината мълчи. Няма отговор.Самоза миг въздухът става ужасно соленот сълзите на бивши русалки,които си няматнито обич,ни дом,нито принц,ни море...