Не се завръщат пощенските гълъби...Мълчи безцветно цялото небе.Една разплакана любов стои на ъгълана нашите различни светове.Не я храни със думи - обещания,щом после предпочиташ да мълчиш.Тя вярва в теб съвсем до бездихание.И после ...просто я боли.Но ти не знаеш...няма как да знаеш.За теб е просто...някаква любов.Една от многото, разхвърляни в безкрая.Една от многото, не питащи "Защо".Не можеш да я пипнеш, да я имаш.Но знаеш ли, най-ценните нещане се държат в ръце. И са невидими.Едно от тях е точно любовта.Но ти мълчи...А пощенските гълъбище губят пътя си сред есенни мъгли.И любовта ще плаче тихичко на ъгълаи няма да признае, че боли. КарибианаИзбрано от Алис/не е на снимката, не се казва Алис и не е една от многото/