На 28 май 2025 в читалнята на Регионална библиотека „Георги Раковски“ се проведе творческа вечер с поета Йордан Пеев. Тя бе организирана от регионалната библиотека и Дружество на писателите в Ямбол. В срещата взеха участие членове на ямболското писателско дружество, учители, читалищни дейци, журналисти, художници, общественици, приятели и почитатели на твореца.В началото на вечерта поетът Тенко Тенев, председател на дружеството на писателите, представи творчеството на госта от Стара Загора. Йордан Пеев е автор на стихосбирките:„Когато смъртта ми прогледне“, „Стъклена кожа“, „Любовни вертикали“, „Детонатор за глухарчета“, „Филантропията на един варварин“, „Рими на зарчета“. Негови са и романите „Пощальонът“, „Последният Адам“ и „Аквариум за китове“ и драмата в стихове и проза „Костилки от ягоди“Участниците в литературната вечер изслушаха с вълнение и съпричастност моноспектакълa на Йордан Пеев „Пастирът на светулките“.Поетът Стойчо Станев изрази общото възхищение на присъстващите от таланта на Йордан Пеев, а младата литературна надежда Елиф Есен, ученичка от четвърти клас на НУ "Св. св. Кирил и Методий" го поздрави със своя лирична творба. Последва сърдечен и непринуден разговор, след което развълнуваният автор раздаде множество автографи. СЪРЦЕ В стоманените обръчи на довода, че Щастието идва все за кратко, подобно кон изгубил си подковата, Надеждата е куца вероятност. И сигурно подмамени от Нуждата, сме слепи за бодливите си Истини, които като гвоздеи по кръста ни забиват в дланите ни скръбни мисли! И колкото след туй да се стараем, да бъдем със сърцето на Мечтател, ний знаем от Началото до Края ни, че То е приковано към Разпятие! 26.05.2025 Йордан Пеев ПЕЕВ ВЪВ ФБТъй както в ямба, така и в Ямбол...Беше... Още се опитвам да открия по-силен синоним от земетръсен...И не откривам, защото чувството след "Пастирът на Светулките" беше ...Неповторимо!Благодаря на Тенко Тенев и домакините от Регионална Библиотека"Г.С.Раковски" за поканата...Препълнена зала...и един час, в който очите на присъстващите от всякаква възраст преливаха от емоция!!!Незабравимо...Благодаря Ви! С мъжка прегръдка за всеки присъствал и с безкрайно уважение за отделеното и споделено с Пастирът време! За Йордан Пеев в Уикипедия Роден е през 1968 г. в Стара Загора. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб.[2] През 1990 г., в съавторство с Пламен Дойнов, публикува поетичния сборник „Сълзите на гнева“, в който неговите стихове са обединени в раздела „Каруцата на ветровете“. Известно време като журналист в радио „Веселина“, а след това и в Радио Стара Загора.[3] През 2014 г. е издаден сборникът му „Когато смъртта ми прогледне“, а през 2016 г. сборникът „Стъклена кожа“. През 2015 г. са публикувани книгите му „Пощальонът“ и „Последният Адам“.През 2022 излиза и романа му "Аквариум за китове". През 2022 излиза и пиесата му в стихове и проза "Костилки от ягоди" Автор е на стихосбирките: "Ръце за даване", "Рими на зарчета", "Пастирът на Светулките", "Любовни вертикали", "Детонатор за глухарчета", "Филантропията на един варварин*. Автор на поетичния превод и либрето на мюзикъла "Есмералда" на Старозагорската Опера. Удостоен е с награди от различни конкурси – втора награда от конкурса „Веселин Ханчев“[4], награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ 2014 г.[5], награда от поетичния конкурс „Срещу вятъра“[6], единодушен носител на приза както на публиката, така и според оценката на авторитетното жури на наградата за поезия на четвъртото издание на националния конкурс „Усин Керим“ (2016)[7][8]. През юни 2017 г. поделя с Иван Тенев и Александър Петров втора награда в конкурса Славейкова награда (първа награда не се присъжда)[9][10]. Носител на литературни награди от национални конкурси на името на Никола Вапцаров, Добромир Тонев и редица други. Член е на Съюза на българските писатели. Йордан Пеев живее в Стара Загора. Библиография [редактиране | редактиране на кода] Самостоятелни романи [редактиране | редактиране на кода] Пощальонът (2015) Последният Адам (2015) театрални пиеси: Криле за таралежи - комедия (2018), Костилки от ягоди (2019) и моноспектакъла Посрещането на Поета (2019) Сборници [редактиране | редактиране на кода] Сълзите на гнева (1990) – поезия, с Пламен Дойнов Когато смъртта ми прогледне (2014) – поезия Стъклена кожа (2016) – поезия Любовни вертикали (2017) – поезия Детонатор за глухарчета (2017) – поезия Филантропията на един варварин (2019) - поезия