×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 42

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Името на книгата - като загадка, като вдъхновение, като ...

Сряда, 31 Октомври 2012 01:03

"Най-лесно се говори за книга, която не си чел", цитира Христо Карастоянов някой си голям автор, вечерта на представянето на книгата му "Името", вечерта на 30 октомври в Художествена галерия "Жорж Папазов".Така нареченото "специално участие"  на  Мария Донева - драматургът на Драматичен тетър "Гео Милев" в Стара Загора,  се изразяваше в това да представи книгата.  Ама иаче как звучи, а? Специално участие - като във филм на Холивуд :(

Естествено че я е чела. Обаче тя не е литературен критик, а поетеса. Добра поетеса. Награждавана! И представи "Името" именно :) така. Като вдъхновение. И, за да бъде все пак на нивото на критик, а не на "вдъхновен творец" си го беше написала и го чете. Три ситно изпечатани листа. Какво точно има в тях обеща, че ще можем днес да прочетем качено в блога й...
Това, което запомних беше, че  сравнявала героинята на Карастоянов със Султана от "Железният светилник" на Димитър Талев..

А в "Името" се разказвало за една възрастна жена от българско село, за която съселяните й мълвели, че е дъщерята на последния руски император Николай Втори, спасена от разстрела на 18 юли 1918 година край Екатеринбург на царското семейство...17-годишната Анастасия Николаевна Романова.

..
Защо точно се смята, че има спасен, и че именно това е Анастасия, защо за нея има толкова много книги и филми, попита  (попитал се) Христо Карастоянов И обясни - (цитирам по памет, смисъл и дух) защото на хората им се иска в този свиреп 20 век, с две страшни войни, които според мен не са свършили още да се спаси най-малката, най-нежната, най обичаната от баща си рожба..И продължи да говори, че името на човека е това, което остава от него. Но и че  имената са знамената на епохата....  
Не съм чел книгата. Но тази вечер една умна и красива жена я разтворила. За да я прелисти само. Да я прелисти, Ужа да е прелисти, ама..  Обади ми се по телефона удивена и започна да ми я чете..Не прилича на характерния стил на Христо Карастоянов ми каза. Друго е...Сетне затвори, за да си останат останат и поговорят насаме двете с  - Христовата Анастасия...



А може и да има по-простичко обяснение, а? Анастасия означава Възкръсналата
Възкръсващата...Вечно Възкръстващата ...
"Най-лесно се говори за книга, която не си чел", нали?

Тодор Памуков

И непремено благодарности на организаторите.  Не задължително. Непременно! 
Отправям ги!
Специалните за Невена Димитрова и Петко Йорданов...

Бел. Яс - .
Айде,бе Карастоянов да не е Карл Май?
Чуваме, че и той се опитвал да рисува, че и на китарка да свири.
Айде бе. Аман!

Read 2139 times
Rate this item
(3 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */