АМЕРИКАНСКАТА МОДЕРНА ЕМАНЦИПАЦИЯ И ТРОХИЧКАТА БЪЛГАРСКА ПАТРИАРХАЛНОСТ

Галерия „Стойчев” представи пред ямболската публика поредната си изложба. Тя бе на младата художничка Силвия Йорданова, която от няколко /6-7/ години живее, работи и твори в САЩ. Най-общо казано една изложба която показва женското тяло в различни състояния. Тя обаче е   характерна с няколко неща, върху които искам да акцентувам.

  Контраст                                                    Жена с цвете

Първото което ме изненада е, че художничка рисува женско тяло. По традиция с това се занимават повече мъжете и историята на изобразителното изкуство е достатъчно красноречива в това.

Не е сензация една такава изложба, но не е и нещо обичайно поне за нас в България и в частност за Ямбол – град с все повече затихващи социално-икономически функции.

Впечатли ме, а то е видно от пръв поглед,  че женското тяло в повечето картини е без глава или ясно очертани лице, усмивка и очи. С една дума Силвия Йорданова ни показва женската красота, желания и сексапил основно чрез тази част от тялото наречена торс.

 

                              

Танц                                                                Импресия

Третата констатация която е видна и няма как да се пропусне е това, че картините поне тези на които е изобразено женско тяло са в контур. Или другояче казано липсва конкретиката като детайл. И това според мен е съвсем съзнателно.
Посочвам тези три елемента в картините на художничката, защото тяхното съчетание прави силата или магията на картините u, а така внушението или посланието им е по-силно.
До преди така наречената “демокрация” красотата на жената в изобразителното изкуство можехме да я открием в жената като: героиня, патриотка, майка, труженичка, домакиня и каквото там друго си пожелаем. При новите условия или тотална еманципация на преден план излязоха други ценности и критерии. Женската красота е преди всичко фигура, модел и най-вече сексапил. С други думи казано на преден план излезе физическата красота.

                                                       
Цветен сън

Всичко това, когато е заявено в картини от мъж е ясно, но когато това желание и сексапил е показано от жена е съвсем друго. Все пак се изисква доста смелост да покажеш такава изложба, която освен това ме покори със своята семплост и чистота. Това говори най-малко за модерна еманципация. Да, тя си пробива път и у нас. Но с картините си Силвия Йорданова определено ни изненада. Личи си, че е почувствала, приела и “уловила” американския начин на живот и в частност женската еманципация. В което в крайна сметка няма нищо

Laid back (Лежерната)

лошо, защото жената освен всичко друго е и сексапил. А колкото е по секси толкова по-добре. Нали? Но дори и в най “разгорещената” и картина Laid back (Лежерната) липсва пошлото, вулгарното, просташкото за сексапила у жената, тъй характерен за ежедневието у нас днес. Всичко е поднесено изтънчено, елегантно, с мяра.
Само че според мен нещата не опират само до това в картините u. Често зад показното, това което стои на първи план, могат да се видят и почувствуват други не по-малко важни неща. Колкото и да се радвах на тази женска красота, нещо ми убягваше. Все търсех лицето и най-вече... очите. Ето тук Силвия Йорданова оставя зрителя сам, с неговите преживявания, представи, мечта, или идеал. Да, тялото говори, но очите потвърждават. Ако не усетиш в очите на жената кокетството, топлината, нещо светло което иде отвътре, дали сексапила ще е толкова значим? Отговора на този въпрос художничката оставя на зрителя.
Още нещо почувствах в картините на Силвия Йорданова и колкото и абсурдно да звучи това беше - женският свян. Въпреки красотата и сексапила. Нали повечето от нас имат спомен за малкото момиченце, което прикрива лице с рокличката си от свян, но невинно показало голо коремче и гащички. Колкото и еманципирана да е жената днес, колкото и да е секси без това момиченце в нея за къде е?

 

                                                          
Ритми

Този текст уважаеми читателю няма претенция. Той е едно лично мнение, едно субективно интерпретиране на посланията на художничката. И като всичко субективно то може да не отразява обекта /картините/ пълно. Но се питах и на самата изложба, кое събра толкова много ценители, почитатели, любители, приятели и не дотам такива на едно място, та галерията се пукаше наистина по шевовете си? Събра ги една модерна изложба. Събра ги: магията на изкуството, силата на таланта, младостта и чара на Силвия Йорданова. Дано там в далечна и космополитна Америка, художничката да запази в някой скрит ъгъл на своята душа, това малко момиченце закрило с рокличка лице и невинно показало голо коремче и чисти гащички. От свян.


Жельо Учков – издател.