Много мъртъвци има в тая книга, прекалено много -  и бай Недялко Динев, и Заека, и Петьо Пирата, и толкова още. Все образи, без които Ямбол някак пустее. А напук на смъртта, духът на тази книга е много млад, а  смъртта е победена от спомена. Той, споменът, побеждава и тленността, и сивия битовизъм на нашенския живот, и лошите работи. А в книгата на Борислав Ненов „лоши работи” няма, за тях просто няма място. Място има за детските дихания, за мириса на рохките яйца на баба, за топлината на печката и звездите над нас. Все прости неща, които вече ужасно ни липсват – загубени сред  безумието на поредната ни битка с някой, за нещо.

   „Подранили носталгии” на Борко затова са и толкоз уютни – тези късчета спомени приютяват изтерзаната изнервена душа на днешния българин, все гонещ парчето хляб, все натискан от високопоставени идиоти. Тази книга ни дава втори шанс – не да избягаме по следите на изгубеното време, а да се опазим като човеци, да позволим на детето от Бъта, бягащо из прашните ямболски улици, на детето бягало по нечии други сокаци, да ни спре в инфарктното ни „днес” и да ни напомни, че е имало вчера. Това „вчера” и „някога”, полегнало на дъното на прашните сандъци на бабите, си е  само наше, да. И никой не може да ни го вземе. То е в най-чистите  ни помисли, без да е докосвано от върлуващата идиотщина на оцеляването и суровата зима със заплашителните сметки за плащане. Защото кой ще ни спаси от прозата на битието, ако не точно нашата млада душа, помнеща миналото, ако не споменът за топлия хляб от хлебарницата на Величка, за едновремешните тулумбички и резливата боза...Ще кажете, че се умилявам от соц-романтиката  и че Борислав Ненов май рони сълзи за времената, когато властта дънеше петилетка след петилетка. Ама не е така, защото той, за разлика от мнозина,  никак не се облажи от тая история. И не е е ли по-здравословно именно така да предвъккваме миналото – не с горчивия хап на соц-а, а с незабравимия вкус на прочутото ямболско „ледено”.  Едно е сигурно – Борко ни подарява най-милото си – споменът. Отворете широко вратите, за да мине през тях едно рошаво хлапе, бързащо за поредния махленски мач!

   Гергана Кръстева

Борислав Ненов
ПОДРАНИЛИ НОСТАЛГИИ
проза
българска
Редактор: Христо Карастоянов
Снимка на корицата Денислав Стойчев
Издателство ЦУМ - Център за универсални медии
Предпечат и печат ИПК "Светлина" АД -  Ямбол
Книгата е издадена с любезното съдействие на Валентин Ревански