Ямболският окръжен съд потвърди решението на Районния, че посдиматата е невиновна да е нанесла обида на кмета/кметския наместник на Търнава...

"Към личността на кмета е изразена негативна критика, която всеки български гражданин може да отправи към управляващите - депутати, кметове, общински съветници, ако не е съгласен с провежданата от тях политика на управление...."
Бел. Яс а към превителството и председателя му, какво не може ли?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63 02.08.2018 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд I-ви Наказателен състав

На 04 юли 2018 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

И.И.

Секретар:Ив.Златева
Като разгледа докладваното от съдия И.Иванов
ВНЧХД № 136 по описа за 2018 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на адвокат В.С. *** ,като пълномощник на А.Д.М. , против Присъда № 58/05.04.2018г., постановена по НЧХД № 1293/2016г. по описа на ЯРС с която е признал подсъдимата Н.Й.А. -родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********,

ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА на 14.09.2016 г. около 14.00 ч., в гр. Ямбол, на ул. Жорж Папазов № 1, в съдебна зала № 2 на ЯРС, публично да е казала на длъжностно лице - А.Д.М., в качеството му на кмет на с. Търнава, обл. Ямбол, при изпълнение на службата му, в негово присъствие думи, унизителни за честта и достойнството на А.М.: „мошеник", „като кмет си пълен боклук", поради което и на основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така предявеното й обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.З, вр. чл.146 ал.1 от НК.

ПРИЗНАЛ е подсъдимата Н.Й.А., със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВНА И В ТОВА на 14.09.2016 г. около 14.00 ч„ в гр. Ямбол, на ул. Жорж Папазов № 1, в съдебна зала № 2 на ЯРС, да е разгласила публично за длъжностно лице -А.Д.М., в качеството му на кмет на с. Търнава, обл. Ямбол, при изпълнение на службата му, позорни обстоятелства - „за нищо не ставаш", „и щеше да бъдеш по-добър като тракторист", „живееш в колиба на кабата, сам не можеш да оправиш собственото си семейство, а си тръгнал да оправяш селото" и да му е приписала престъпление - „биеш хората", „избран си по мошенически начин с купени гласове, като ходиш по полето да регистрираш хора и на изборите бяха извършени фалшификации", поради което и на основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така предявеното й обвинение по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1 и т.З, вр. чл.147 ал.1 от НК.

ОТХВЪРЛИЛ е предявения граждански иск за неимуществени вреди от А.Д.М. ***, против подсъдимата Н.Й.А. ***, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., касаещи посочените в тъжбата обидни думи и изрази, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е предявения граждански иск за неимуществени вреди от А.Д.М. ***, против подсъдимата Н.Й.А. ***, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., касаещи посочените в тъжбата клеветнически изрази, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

ОСЪДИЛ е тъжителя с установена по делото самоличност да заплати на подсъдимата Н.Й.А. направените по делото разноски в размер на 803 лв.

ОСЪДИЛ е тьжителя с установена по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 508.04 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

Във въззивната жалба се сочи ,че атакуваната присъда е постановена в противоречие с процесуалния закон , необоснована е и е явно несправедлива.Присъдата е постановена в противоречие с чл.303 ал.2 от НПК , тъй като обвиненията бяха доказани по несъмнен начин и подсъдимата следваше да понесе наказателна отговорност.Настоява се да бъде отменена атакуваната присъда на ЯРС и бъде постановена нова с която А. да бъде призната за виновна по повдигнатите и с тъжбата обвинения и и бъдат наложени съответни наказания , като се уважат и предявените граждански искове в пълен размер.

В съдебно заседание въззивникът М. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник. - адвокат С..Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата.Настоява се атакуваната присъда на ЯРС да бъде отменена и бъде постановена нова присъда с която подсъдимата А. да бъде призната за виновна и и се наложи съответно наказание по предявеното и обвинение , да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер и да бъдат присъдени направените по делото разноски на двете инстанции.

Въззиваемата Н.Й.А. редовно призована , участва лично.Оспорва се жалбата.Настоява се потвърждаване на обжалваната присъда.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от лице имащо право, а и интерес от това е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи.

Безспорно установено от първоинстанционният съд е , че въззиникът А.Д.М. и подсъдимата Н.Й.А. ***. Въззиникът е действащ кмет/кметски наместник/ на с.Търнава, обл. Ямбол втори мандат.

По време на първия му мандат подсъдимата Н.А. изпращала различни сигнали и оплаквания от М. ***, Областния управител на област Ямбол, ДСП при Община-Тунджа и други институции. Били извършвани проверки, при които въззинвикът е следвало да дава обяснения. Подсъдимата влизала й в кабинета на въззивника и при водените разговори се стигало до размяната на остри реплики между двамата съселяни. Отношенията между подсъдимата и кмета се влошили и М. през 2014г. подал сигнал в ЯРП за извършване на проверка на дейността на подсъдимата и ако същата има нужда от специализирана психиатрична помощ да й се окаже такава. При извършената проверка било отказано образуването на производство с Постановление от 07.08.2014г. по пр.№1714/2014г. Постановлението на прокуратурата дало повод на подсъдимата да предяви тъжба до ЯРС, в която посочила, че тъжителят е осъществил престъплението клевета по отношение личността на Н.А.,*** образувал НЧХД №439/2015г.

По време на съдебните заседания по делото отношенията между въззивника и подсъдимата се влошили още, след като свидетелите Р.П. и Е.К.дали заключение като вещи лица по назначената Комплексна съдебно-психологично-психиатрична експертиза, че при подсъдимата Н.А. е налице „Кверулантно личностово разстройство".

На 14.09.2016г., около 14.00 ч., в поредното съдебно заседание пред ЯРС по НЧХД№ 439/2015г., в зала №2 на районния съд, в присъствието на съдебния състав - св.Н Н.съдебния секретар - св.Ж. Ч., повереника-адвокат на подс.Н.А. - св.И. К., въззивника А.М., тогава подсъдим по делото, защитника на тъжителя - адв.В.С., нейния колега адвокат - св.М.Х. и вещите лица по делото - свидетелите Р.П. и Е К, в съдебната зала, подсъдимата ядосана на въззивника, отправила към него отново остри думи и изразила своето негативно мнение за М., че не е подходящ за кмет на селото. В този момент в коридора до съдебната зала се намирали свидетелите Д.С., Д.М. - съпруга на М., И.И., Т.С., А.Т. и И.А. - майка на подсъдимата.

С Присъда № 75/16.05.2017г. по НЧХД№439/2015г. въззивникът бил оправдан от ЯРС по предявеното му от подсъдимата обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.2,вр.чл.147,ал.1 от НК.

С Решение № 125/20.11.2017г. по ВИЧХД№ 207/2017г. ЯОС потвърдил оправдателната присъда на ЯРС.

Подсъдимата не е осъждана за извършени престъпления от общ и частен характер или наказвана административно по чл.78а от НК.

Фактическата обстановка се установява и от заключението и показанията на вещите лица/в.л./ по КСШТЕ, което правилно ЯРС е приел за обективно и точно, дадено по знание и съвест. От посоченото заключение е видно, че въпреки констатираното разстройство подсъдимата е вменяема и може да участва в наказателния процес, да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Интелектът у подсъдимата е в средната степен на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. В случая се касае за личност, която е силно ориентирана към търсене на справедливост, подвижна, без особено изразено чувство за дистантност. Самоуверена, със самочувствие. Интересите й определено са фокусирани в отношенията с кмета, самокритичността на моменти е принизена, поради овладяване на психичния живот от чувството за сериозен и важен житейски проблем, изискващ мобилизация на силите. В случая насочеността на личността е в отстояване на честта в спора с кмета и семейството му, и всичко се фокусира именно в ситуацията, когато всяко зло е от т.нар. „враг и всичко добро е против него". Подсъдимата желае справедливостта да победи и мобилизира възможностите си за решаване на проблема, сякаш липсват ежедневни задачи. Извън конфликта между нея и кмета, който е твърде наситен емоционално, липсват способности и желание за реализация в социалния живот, в трудовата и интимната сфера. Девиантност и крайни прояви, които могат да се интерпретират в психиатричен план като наркомания, алкохолизъм, скитничество при изследването на подсъдимата не са установени. Отношението на подсъдимата към тъжителя е крайно негативно. Всяка дума и жест от негова страна е интерпретирана от подсъдимата себеотносно, заредено с много отрицателни емоции и водещо до вземане па защитни мерки под формата на нови жалби и дела. Към момента на провеждане на съдебното заседание на 14.09.2016г., подсъдимата е била в състояние на ситуативно активирано и емоционално катализирано поведение, изразяващо се в силен негативизъм спрямо кмета и семейството му, провокиращо афиширана от нея вербална изява пред аудиторията от присъстващи в съдебната зала. Въпреки емоционалното си състояние на негативизъм към тъжителя, подсъдимата е могла да предприеме и друга линия на поведение, тъй като липсват данни за психотично мотивирано състояние на душевния статус в този момент. Психологичните преживявания и механизми на подсъдимата, свързани с провеждането на това съдебно заседание, биха могли да се определят като състояние на активиране на свръхценностни изживявания на негативизъм към тъжителя и тяхната изява под формата на вербална агресивност при съхранена самокритичност.

Изложената и възприета и от настоящия състав на ЯОС фактическа обстановка се подкрепя от отчасти от обясненията на подсъдимата А., отчасти от показанията на свидетелите М.Х. ¸Д.М., И. К.,А Т, И.А. и И.И. както и от показанията на свидетелите Ж. Ч., Р.П. и Е.К., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Правилно и законосъобразно съдът не е приел за достоверни онази част от обясненията на подс.Н.А. от с.з., в които се сочи, че св.М.Х.не е била в съдебната зала, че подсъдимата не е говорила нищо на тъжителя и не е нарушавала реда в залата. В тази част обясненията на подсъдимата се оборват от свидетелите М.Х., Д.М., И.И., Р.П. и Е К. Всички свидетели са чули, че подсъдимата говори доста високо в съдебната зала, като свидетелите М.Х, Р.П и Е.К са били и очевидци на поведението на подсъдимата спрямо тъжителя. От посочените показания на тези свидетели, които в кредитираната им част си кореспондират, се установи, че подсъдимата е разговаряла с тъжителя на висок тон, като се е наложило св.Н.Н да напомня на подсъдимата какъв е реда в съдебната зала, а от показанията на свидетелите Д. М и И. И, че и св.М.Х.е била в съдебната зала. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите И. К., А Т, И.А., че не е имало нарушаване на реда в залата и подсъдимата не е разговаряла с тъжителя, т.к. тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото - св.И.К. е била адвокат на тъжителката по приключилото дело, а А.Т и И.А са били свидетели на подсъдимата, като св.И.А е майка на подсъдимата и е пряко заинтересована от изхода на настоящото дело. Показанията на тези трима свидетели се оборват от показанията на незаинтересованите по делото свидетели Р.П и Е.К, които заявиха пред съда, че подсъдимата е отправяла реплики по адрес на тъжителя и е нарушавала реда в залата. В тази насока са и кредитираните от съда показания на св.Ив.Иванов, за когото не е известно да е в приятелски отношения с тъжителя и неговото семейство.

В останалата част правилно и законосъобразно ЯРС е приел за достоверни обясненията на подсъдимата, защото кореспондират с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства и заключение на в.л. по КСППЕ.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал онази част от показанията на св.М.Х.от с.з., в които се сочи, че при всяко с.з. по приключилото НЧХД подсъдимата е обиждала тъжителя, че в с.з. на 14.09.2016г. подсъдимата е обиждала и клеветяла тъжителя. В тази част показанията й се оборват от показанията на свидетелите Р.П и Е.К, които не заявиха пред съда да е имало отправяне на думи и жестове към кмета, които могат да бъдат квалифицирани като обиди и клевети, освен това, че подсъдимата нарушавала реда в залата и имала негативно отношение към тъжителя, като според думите на подсъдимата той не бил подходящ за кмет. Св.Ж.Ч. също не помни да са отправяни обиди към тъжителя от подсъдимата. По делото няма събрани доказателства, от които да е видно, че подсъдимата е обиждала тъжителя всяко с.з. Има представен само един протокол от с.з. по приключилото дело между подсъдимата и тъжителя - протокол от с.з., проведено на 25.11.2015г., от който се установи, че в края на с.з. подсъдимата е критикувала тъжителя и изразила своето неодобрение, че е кмет на селото. От представения по делото протокол от с.з. на 14.09.2016г. не се установява подсъдимата да е обиждала или клеветяла тъжителя. Следва също да се отбележи, че св.М.Х.е в близки професионални отношения с повереника на тъжителя.

Правилно и законосъобразно ЯРС не е приел за достоверни онази част от показанията на св.Д.М от с.з., в които се сочи, че е чула какви думи подсъдимата е отправила към тъжителя в съдебната зала, защото ако това беше вярно тя щеше да посочи повечето от изразите и думите, описани в тъжбата, още повече, че наблизо до нея е бил и св.И.И, който заяви пред съда, че не е чул подсъдимата да обижда тъжителя, макар да е чул, че подсъдимата говори доста високо. Следва също да се отбележи, че тази свидетелка е съпруга на тъжителя и е пряко заинтересована от изхода на делото, а нейните показания във визираната им част не са подкрепени от показанията на незаинтересованите свидетели Р.П и Е.К, които не са чули обиди и клевети по адрес на тъжителя, макар поведението на подсъдимата да е било неконструктивно. В тази насока са и показанията на свидетелите А.Т и И.А, които също не са чули такива обидни изрази.

Правилно и законосъобразно решаващият съд не е приел за достоверни онези показания на св.И. К. от с.з., в които се сочи, че подсъдимата е разговаряла само със свидетелката и не е нарушавала реда в залата. В тази част, показанията на този заинтересован от изхода на делото свидетел, който е бил й адвокат на подсъдимата по приключилото НЧХД, се оборват от показанията на незаинтересованите свидетели Р.П, Е.К, както и от показанията на св.М.Х, в кредитираната им част. От показанията на тези трима свидетели, били в съдебната зала на 14.09.2016г., се установи, че подсъдимата е отправила остри думи към тъжителя и е изразила своята негативна оценка за това, че не следва да бъде кмет на селото, нарушавайки реда в залата. В тази насока са и показанията на свидетелите Д.М и И.И, които чули, че подсъдимата говорила доста високо в съдебната зала.

Правилно и законосъобразно първонстанционният съд не е приел за достоверни й онази част от показанията на свидетелите А.Т и И.А от с.з., в които се сочи, че подсъдимата не е нарушавала реда в залата, че никой не е ходил в близост до вратата на залата, защото са заинтересовани от изхода на делото - и двете лица са били свидетели на подсъдимата по приключилото НЧХД, а св.И.А е и майка на подсъдимата. Макар да е била затворена вратата на съдебната зала, отвън се е чувало, че подсъдимата е говорила доста високо и не е било трудно да бъде разпознат гласа на Н.А. от нейната майка и св.А.Т. Тези две свидетелки не са заявили, да са имали проблеми със слуха, а техните показания се опровергават от кредитираните показания на свидетелите М.Х, Р.П, Е.К, Д.М и И.И, като свидетелите Р.П и Е.К не познават страните и не са заинтересовани от изхода на делото, а за св.И.И няма данни да е в близки отношения с тъжителя.

Правилно ЯРС не е приел за достоверни само онези показания на св.И.И от с.з., в които се сочи, че тъжителят е бил обиждан от подсъдимата, защото той не е възприел лично отправянето на такива обиди към тъжителя от Н.А., а тази информацията му е била предоставена от съпругата на тъжителя и от тъжителя след приключване на с.з. В тази насока са и показанията на свидетелите Р.П и Е.К, които като очевидци не са чули отправянето на обидни думи и клеветнически твърдения по адрес на тъжителя.

Правилно ¸законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел за достоверни показанията на свидетелите Ж.Ч, Р.П и Е.К, т.к. същите добросъвестно са разказали пред съда какво точно лично са възприели в с.з. От показанията на свидетелите Р.П и Е.К се установява, че подсъдимата не е спазвала реда в залата, което е довело до намесата на св.Н.Н.че подсъдимата е имала негативно отношение към тъжителя и е изразила вербално агресивно своето виждане, че не следва да бъде кмет на с.Търнава, но и двете свидетелки не сочат да е имало отправяне на обидни думи и клеветнически изрази по отношение на тъжителя, макар адвоката на тъжителя да е предупреждавал подсъдимата, че ще заведат дело срещу нея. Св.Е.К заявява, че не е приела поведението на подсъдимата за твърде скандално, а като начин тя да се изразява в обществото, имайки предвид какво заключение като в.л. е дала по приключилото дело. Св.Ж.Ч посочва пред съда, че не си спомня да е имало размяна на обиди между страните. Показанията на тези свидетели, доколкото си спомнят подробности от процесния случай, взаимно се допълват и кореспондират помежду си, като следва да се отбележи, че няма данни тримата свидетели да са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът правилно е приел техните показания за достоверни.

При така изложената и установена фактическа обстановка , след извършения обективен и подробен анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и законосъобразно решаващият съд е приел ,че подсъдимата Н.Й.А. от обективна и субективна страна не е осъществил състава на чл.148 ал.1 т.1 вр. с „чл.146 ал.1 от НК и по чл.148ал.2 вр. с ал.1 т.1 и т.3 вр. с чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдал същата по предявеното и обвинения.

При анализа на гласните и писмените доказателства, както и заключението иа в.л. по КСППЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, може да се направи окончателен извод, че подсъдимата не е извършила нито едно от двете инкриминирани деяния. По делото не се установява и какви точно думи е казала подсъдимата на подсъдимия, давайки своята оценка за неговата работа като кмет на селото. Единствено свидетелите М.Х.и Д.М сочат, че спрямо тъжителя са били отправени обидни думи и клеветнически изрази, като св.М.Х.сочи, че са изречени и двата обидни израза и почти всички клеветнически думи, а св.Д.М сочи само думите:"боклук" и „лъжец". правилно и законосъобразно съдът, по изложени вече съображения, не е приел за достоверни показанията на св.М.Х.и св.Д.М, че е имало нанасяне на обида и клевета от подсъдимата по отношение личността на тъжителя, защото показанията на тези свидетелки се оборват от показанията на свидетелите Р.П и Е.К. Тези свидетели, които не са заинтересовани от изхода на делото, не са заявили пред съда да е имало отправяне на посочените в тъжбата обиди и клевети спрямо тъжителя от подсъдимата, освен че подсъдимата нарушавала реда в залата и имала негативно отношение към тъжителя, като според думите на Н.А. той не бил подходящ за кмет. Към личността на кмета е изразена негативна критика, която всеки български гражданин може да отправи към управляващите - депутати, кметове, общински съветници, ако не е съгласен с провежданата от тях политика на управление. Св.Ж.Ч. не си спомня да са отправяни обиди и клевети към тъжителя от подсъдимата. От показанията на останалите свидетели, в кредитираната им част по изложени вече съображения, също не се установява по отношение на личността на тъжителя да са били изричани обидни думи и клеветнически изрази. По делото няма събрани други доказателства, от които да се установява, че подсъдимата е обиждала и клеветяла тъжителя в процесното с.з. на 14.09.2016г. не хипотетично, а конкретно. От представения по делото протокол от с.з. на 14.09.2016г., който е официален документ също не се установява подсъдимата да е обиждала и клеветяла тъжителя.

При горния изход на делото правилно и законосъобразно ЯРС е отхвърлил предявените граждански искове за неимуществени вреди от А.Д.М. срещу Н.Й.А..

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 58/05.04.2018г. , постановена по НЧХД № 1293/2016г. по описа на Ямболски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.