Ямболският окръжен съд отсъди 7 000 лева за, както се оказва, несправедливо обвинения жител  на Бояджик. Той искал 50 хиляди за нанесени му неимуществени вреди. Апелативният съд в Бургас, където е обжалвано оправдаването  напълно се съгласява с констатацията на Ямболския окръжен съд, че разследването по делото не е пълно и обективно проведено и че са събирани доказателства само и единствено в посока обвинение спрямо подсъдимия С. . Имало е данни за влошени отношения между фамилията на двамата братя С. с друг род в селото, но доказателства за това не са събирани.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№  ……                                                                   01.04.2014г.                                гр.Ямбол
                                                               В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                               гражданска колегия,

в открито съдебно  заседание на 27.03.2014година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Д.С.

Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Тагарева
Гр. дело № 447 по описа за 2013г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на С.Б.С. ***, с която против Прокуратурата на Република България е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ - за присъждане на сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато спрямо него незаконно обвинение за престъпление по чл.115 НК, вр. с чл.18, ал.1 НК, включително в резултат на взетите мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, за което престъпление ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Ищецът излага, че на 20.09.2010г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №224/2010г. по описа на РУП”Тунджа” – Ямбол за извършено от него престъпление по чл.128,ал.1 НК, за което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. По-късно обвинението спрямо него било изменено в такова за осъществено тежко умишлено престъпление по чл.115 НК, вр. чл.18,ал.1 НК за това, че е направил опит умишлено да умъртви брат си, за което ново обвинение отново му е била определена най-тежката мярка за неотклонение, изменена на 06.06.2011г. в „домашен арест”, която мярка продължила до 30.11.2011г. За престъплението по чл.115 НК, вр. с чл.18,ал.1 НК ЯОП внесла обвинителен акт, като по образуваното въз основа на него НОХД №193/2012г. ЯОС постановил оправдателна присъда, влязла в сила на 03.04.2013г.

Твърденията на ищеца са, че повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение в извършване на най-тежкото престъпление срещу личността, е продължило в период от 3 години, през който той е претърпял вътрешно-личностни травми, болки и страдания, довели до крайни промени в живота му. Ищецът станал затворен, изнервен, изпитващ срам и неудобство от обществото, от близки и познати, преустановил контактите си с хората, изпаднал в тежка депресия, придружена с желание за самоубийство. На следващо място, продължилото 9 месеца задържане под стража довело до влошаване физическото и психическото здраве на ищеца, лишило го от възможността да вижда семейството си, отразило се неблагоприятно на личния и социалния му живот, а по време на ареста претърпял хирургическа операция, след която не му било проведено адекватно лечение и възстановяване. По-леката мярка за неотклонение „домашен арест” също имала отрицателни последици, тъй като през 5- месечния й период дъщерята на ищеца претърпяла тежка катастрофа в Гърция и ищецът не могъл да положи необходимите грижи за нея.

За всички тези негативни изживявания ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 50 000лв., като моли за присъждане и на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото.

В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощниците на ищеца - адв.К. и адв.И..

Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор от ЯОП, в писмения отговор и в с.з. е оспорил изцяло предявения иск по основание и размер, по съображения, че ищецът не е приложил с исковата молба влязла в сила оправдателна присъда; не е представил доказателства за твърдените неимуществени вреди и пряката им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и взетите мерки за неотклонение; че липсват доказателства за размера на вредите. Ответникът е възразил и срещу размера на неимуществените вреди, като несъответстващ на принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. Позовал се е на трайните престъпни навици на ищеца, установени със свидетелството му за съдимост, което обстоятелство е настоял да бъде взето предвид при репариране на неимуществените вреди, а също и обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок. Навел е и доводи, че не може да носи отговорност за условията в следствения  арест и е оспорил изцяло вредите, твърдени да са настъпили през време на взетата мярка за неотклонение „домашен арест”, които да са в причинна връзка с действията на прокуратурата.

ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД №193/2012г. по описа на ЯОС, съдържащо и ДП №224/ 2010г. на РУП „Тунджа”–Ямбол, се установява, че по посоченото досъдебно производство, с Постановление от 20.09.2010г. на прокурор от ЯРП ищецът С.С.  първоначално е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.128, ал.1, вр. с ал.2 НК за това, че на 19.09.2010г. в с.Бояджик, обл.Ямбол, е причинил тежка телесна повреда на И.Б.С. ***. За така повдигнатото му обвинение, с влязлото в сила определение на ЯРС по ЧНД №1320/2010г., на 23.09.2010г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. След извършен доклад пред прокурор от ЯОП, с Постановление от 17.03.2011г. разследващият полицай по досъдебното производство е изменил обвинението против ищеца в по-тежко такова, за осъществено престъпление по чл.115, вр. с чл.18,ал.1 от НК – за това, че на 19.09.2012г. С.С. е направил опит умишлено да умъртви И.С. (негов брат). За измененото обвинение взетата спрямо ищеца най-тежка мярка за неотклонение е била потвърдена от ЯОС с определение по ЧНД №160/2011г. Ищецът е бил задържан под стража през период от осем месеца и половина – до 08.06.2011г., когато с определение на БАС по ЧНД №130/2011г. той е бил освободен, поради взета мярка за неотклонение „домашен арест.”

На 30.09.2011г. в ЯОС е внесен обвинителния акт на прокурор от ЯОП срещу   ищеца С. по обвинението в извършване на престъплението по чл.115, вр. с чл.18,ал.1 от НК – направения опит умишлено да умъртви И.С.. По образуваното НОХД №444/2011г. на 25.11.2011г. ЯОС е заменил наложената на ищеца мярка за неотклонение   „домашен арест” в „задържане под стража”, тъй като без основателна причина С.С. не се е явил в о.с.з., а на 07.02.2012г. съдът е взел по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „подписка”.

С постановената по НОХД №444/2011г. осъдителна присъда ЯОС е признал ищеца за виновен в извършване на престъплението по чл.115, вр. с чл.18,ал.1 от НК, като тази присъда е отменена с решение на БАС по ВНОХД №69/2012г. и делото е върнато на ЯОС за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото - под №193/2012г. ЯОС е произнесъл Присъда №121/09.11.2012г., с която е признал подсъдимия С. за невиновен в осъществяване на престъплението по чл.115, вр. с чл.18,ал.1 НК – в това да е направил опит умишлено да умъртви И.С., и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение. Присъдата на ЯОС е обжалвана и потвърдена от БАС с Решение от 03.04.2013г. по ВНОХД №265/2012г. Решението на апелативния съд не е обжалвано пред ВКС и оправдателната присъда на ЯОС е влязла в сила на 25.04.2013г.

По делото не е спорно и от материалите, съдържащи в досъдебното производство  се установява, че в периода, в който ищецът е бил задържан под „домашен арест”, дъщеря му Й.С. е претърпяла катастрофа в РГ. В тази връзка, по подадените от защитника на С. молби, с Постановления от 01.07.2011г. и от 14.07.2011г. прокурор от  ЯОП е разрешил на ищеца да напусне адреса, на който е бил осъществяван домашния арест.

Разпитаните по делото свидетели Е. Б. и П. П., съответно сестра и племенник на ищеца, са поддържали показания, според които обвинението спрямо С. за направения опит за убийство на брат му, както и задържането му под стража, са се отразили зле на ищеца. Същият станал изнервен, затворен, изпитвал срам пред хората, макар и двамата свидетели да са посочил, че близките и приятелите на С., както и хората в селото, не са променили по никакъв начин отношението си към него по повод обвинението и ареста му. Според св.Б., по време на задържането му под стража ищецът имал суицидни мисли, а според св.П. и след оправдаването му ищецът  се държал неадекватно - карал се на децата, ругаел ги, говорел им нередни думи. Свидетелите са потвърдили твърденията на ищеца в исковата молба, че по време на ареста С. е бил опериран от апендицит, като са изяснили, че операцията е била извършена в областната болница в гр.Ямбол, а според св.П. оздравителният процес е продължил нормално след връщането на ищеца в ареста. Също от показанията на свидетелите се установява, че дъщерята на ищеца е претърпяла катастрофа в Гърция, че същата е била лекувана първоначално в гръцка болница, а след това и в България. По време на домашния му арест С. посетил няколко пъти дъщеря си в Гърция, но не успял да я транспортира до България, поради липсата на финансови средства. За трудовата заетост преди и след обвинението му, свидетелите са посочили, че С. е работел епизодично - когато и където намери работа, а понастоящем се издържа със средства, давА.от неговата майка.

 От приложената по досъдебното производство справка за съдимост на ищеца се установява, че в периода 1994г.–2009г. той е осъждан три пъти за престъпления по чл.209, ал.1 НК, по чл.197,ал.1 НК, вр. с чл.195 НК, по чл.216 НК и по чл.195 НК, вр. с чл.18, ал.1 НК.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на  престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България. Ако във връзка с незаконното обвинение спрямо обвиняемия е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража”, от която са последвали вреди - имуществени или неимуществени, оправдаването на лицето е основание за него да претендира обезщетение за тези вреди, като част от общото обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съгласно т.13 от ТР №3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, респ. от задържането под стража - чл.4 от ЗОДОВ.

С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика, ЯОС намира предявения иск за доказан по своето основание.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че с актовете на разследващия полицай и на прокурори от ЯРП и ЯОП, срещу ищеца е повдигнато обвинение, първоначално за извършено по-леко, а с изменение на обвинението за по-тежко умишлено престъпление от общ характер по НК, за което се предвижда наказание от 10 до 20 години „лишаване от свобода”. По повод и на първоначалното, и на измененото обвинение,  на обвиняемия - ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Същата е търпяна от него в периода от 23.09.2010 г. до 08.06.2011г., т.е. осем месеца и половина, а наказателното производство спрямо ищеца е продължило от 20.09.2010г. до 25.04.2013г., когато е приключило с влязла в сила присъда. С присъдата на ЯОС по НОХД №193/2012г. С.С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. Оправдателната присъда обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на обвинението и на наложената по повод на него най-тежка мярка за неотклонение, и поражда в полза на ищеца право на обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение и свързаното с него  задържане под стража като мярка за процесуална принуда.

При определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно - настъпването на вредите в правната сфера на ищеца, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението и свързаното с него задържане под стража. Тъй като в случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, същото следва да се определи и в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ – по справедливост. За критерия „справедливост”, съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, на преценка подлежат следните обстоятелства - продължителността на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ.

По делото е установено по безспорен начин от писмените доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление против личността- опит за убийство на лице, което е негов брат, за което престъпление предвиденото от НК наказание е „лишаване от свобода” над 10 години. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило две години и седем месеца, като за период от осем месеца и половина Ст.С. е бил задържан под стража в изпълнение на наложената му по искане на прокуратурата  мярка за процесуална принуда по повод обвинението. Несъмнено е, съгласно житейската и човешка логика, че задържането под стража на С., което се явява незаконно поради незаконност на самото обвинение, както и обвинението, са се отразили негативно в правната сфера на ищеца и същият е претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение – отрицателни изживявания от неоснователното задържане, ограничаване възможността да води обичайния си начин на живот, страх от предстоящо осъждане. От показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, намирайки ги за логични и изградени в резултат на преки впечатления, по делото се установи, че обвинението срещу С. и задържането му под стража са се отразили негативно върху личността и психиката му – ищецът е станал изнервен, невъздържан, същевременно е изпаднал в депресия, мислел е за самоубийство, чувствал е срам пред хората. Отчитайки тези емоционални страдания на ищеца, които са пряка последица от незаконното обвинение, както и вида и тежестта на обвинението, и периода на задържането, настоящият състав на окръжния съд счита, че искът е основателен и доказан до размера на сумата 7 000 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на С.С. на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Обезщетението в така определения размер следва да бъде присъдено общо за вредите от незаконното обвинение  и от незаконното задържане под стража, в съответствие с т.13 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС. Сумата 7 000 лв. представлява справедливия еквивалент на понесените неимуществени вреди, която ще допринесе за преодоляване на неблагоприятните последици в правната сфера на ищеца от незаконното обвинение. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на ЯОС,  от който момент възниква правото на обезщетение и същото става изискуемо - 25.04.2013г. (т.4 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС).

За разликата над 7 000лв. до предявения размер от 50 000лв. искът е неоснователен и следва да е отхвърли. При условията на пълно главно доказване – чл.154, ал.1 ГПК  ищецът не установи по-големи  като степен и интензитет емоционални страдания от посочените по-горе, включително проблеми в личен план. Не се събраха доказателства и разпитаните свидетели не установиха обвинението срещу ищеца и задържането му под стража да са довели до крайни промени в живота му - в личен и професионален план, и до дълбоки и непоправими страдания, както се твърди в исковата молба. Няма данни за това депресията у ищеца да е била тежка, той да е търсил професионална помощ и тази депресия да продължава и понастоящем. Свидетелите установиха, че въпреки изпитваното чувство на срам от обвинението и ареста му, няма настъпило отчуждение на ищеца от близки и приятели. Отношението на последните, както и на хората от селото е останало непроменено към Ст.С. и той не е бил поставен в състояние на социална изолация или дискомфорт. Задържането под стража не е предизвикало някакви здравословни проблеми у ищеца, а от показанията на св.Павлов се установи, че оперативното лечение от апендицит е извършено в лечебно заведение, като възстановителният процес след операцията е протекъл нормално в условията на следствения арест. Също от показанията на свидетелите се установи, че задържането под стража не е предизвикало промяна в материалното положение на ищеца, тъй като същият и преди, и след ареста, и понастоящем няма постоянна работа и доходи. Именно липсата на доходи и средства, а не действията на прокуратурата е причината ищецът да не може да транспортира дъщеря си в България и да се грижи за нея след претърпяната катастрофа в РГ. Този факт се установи по несъмнен начин от показанията на двамата свидетели, а писмените доказателства сочат, че при подаваните от него молби, ищецът е бил освобождаван от прокурора от домашния арест, за да посети болната си дъщеря в Гърция. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че преди това обвинение ищецът е бил осъждан неколкократно за други престъпления и интензитетът на страданията му не бил могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение. От значение е и обстоятелството, че наказателното преследване – в досъдебната и съдебната му фаза, е приключило в разумен срок. Всичко това налага извод, че обезщетение за разликата над сумата от 7 000лв. до предявения размер от 50 000лв. не би послужило за справедливо репариране на вреди, понесени от ищеца от незаконното обвинение.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска – в размер на 421.40лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                    Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул.”Витоша” №2,  да заплати на С.Б.С. ***, с ЕГН **********, съдебен адресат: адвокат А. К.,***-, на основание чл.2,ал.1,т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ сумата 7 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК, вр. с чл.18,ал.1 НК, за което ищецът С.С. е оправдан с влязла в сила присъда на ЯОС по НОХД №193/2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2013г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата  над сумата 7 000лв. до предявения размер от 50 000лв. отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,с посочен адрес, да заплати на С.Б.С. ***, с посочени данни за адрес, ЕГН ****и съд.адресат****, на основание чл.78,ал.1 ГПК направените от него разноски пред първата инстанция в размер на 421.40лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.