Полицаите  глобили водача за несъобразена скорост..ОБАЧЕ

Р Е Ш Е Н И Е  № 124/4.4.2014 г.

 

гр.Ямбол, 04.04.2014 г.

 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:           

                                                         Председател: П. Панайотова

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Панайотова НАХД № 167 по описа на ЯРС за 2014 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

Подадена е жалба от Л.Н.К. от гр. София против Наказателно постановление № 576/02.09.2013 г., издадено от Началника на РУП „Тунджа” – Ямбол, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва изводът на АНО, че именно несъобразената скорост на движение е била причина за настъпване на ПТП, като се счита, че този извод е необоснован и е направен при непълнота на доказателствата, без да се изследва въпросът за наличието на други причини за това, в т.ч. и изключително лошото състояние на пътя. Навеждат се оплаквания, че в разрез с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП липсвало описание на обстоятелствата на нарушението, тъй като не били посочени скоростта на движение на автомобила и състоянието на пътя. Изложени са и доводи за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока е застъпено становище, че деянието не покрива обективните и субективни признаци на административно нарушението по чл.179, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което се иска НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят участва лично и с редовно упълномощен защитник – адвокат, който поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.08.2013г. около 15,00 часа свидетелите П. и Р. К. били изпратени от дежурния по сигнал за настъпило ПТП на път ІV-53065, км 6, между селата Жельо Войвода и Кабиле, на територията на Община Тунджа, Ямболска област. На място свидетелите установили лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № СА 9520 СА, чийто предни гуми били изцяло разположени в необозначена дупка на пътя. До автомобила свидетелите установили жалбоподателя и разбрали, че той е водач на автомобила. След като разговаряли с жалбоподателя и огледали района, свидетелите счели, че попадането на автомобила в дупката е резултат на несъобразена със състоянието на пътя скорост на движение. Затова, св. П. съставил на жалбоподателя АУАН № 576/11.08.2013г. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. От фактическа страна нарушението е описано по следния начин: „На 11.08.2013г. около 15.00 часа по път 4-53065 км.6 в посока към с. Кабиле, обл. Ямбол, на територията на Община Тунджа”, управлява лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № СА 9520 СА, със скорост несъобразена със състоянието на пътя преминава през необозначена дупка на пътя и нанася щети по автомобила”.

Впоследствие, на 02.09.2013г., при идентично на посоченото в АУАН фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П., Р. К. и Н. К., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.      

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва, а разгледана по същество се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът счита, че НП следва да се отмени, тъй като не са описани според изискванията на закона обстоятелствата на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай, описанието е непълно и от него не става ясно по какъв начин актосъставителят е установил движението с несъобразена скорост от страна на жалбоподателя. Попадането на управлявания от последния автомобил в необозначена дупка на пътя не означава непременно, че същият се е движел с несъобразена скорост. Следвало е да се опише по-обстойно фактическата обстановка, като се посочи конкретното състоянието на пътя, по който се е движел жалбоподателя, параметрите и разположението на препятствието на пътното платно, наличието или липсата на следи и спирачен път и т.н., за да се прецени дали избраната от жалбоподателя скорост на движение е била съобразена с тези обстоятелства, както и дали настъпването на ПТП се дължи единствено и само на движението с несъобразена скорост.  

Отделно от горното, санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП изисква, освен движение с несъобразена скорост, да е налице и ПТП. Констатациите в АУАН и в НП обаче, не съдържат и факти, от които да се направи извод, че е настъпило ПТП. В параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Т.е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е настъпила някоя от изброените вредни последици - повреда на ППС или други материални щети. Както в АУАН, така и в НП обаче, не е посочено дали се касае за повреда на автомобила или за други материални щети, като не са описани конкретните повреди по превозното средство и в какво се изразяват другите материални щети. Едва в показанията си по време на съдебното следствие свидетелите внасят конкретика по отношение на тези обстоятелства, което е недопустимо. Това са съставомерни обстоятелства и е следвало да бъдат посочени в АУАН и в НП, и не може липсата им да се санира по време на съдебното следствие със свидетелски показания.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП № 576/02.09.2013г., издадено от Началника на РУП „Тунджа” – Ямбол, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на Л.Н.К. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: