Калина Андролова: Употреба на инфантилизма
Признанието на президента Радев, че Кирил и Асен са една шарлатания, която трябва да надживеем, и че лансирането им е било грешка, е събитие от изключително значение за политическата ни архитектура. За съжаление телевизиите трансформираха този смъртоносен шамар за ПП в махленския въпрос: а Борисов и Радев заедно ли играят вече?! Честно казано, на Борисов и Радев им се налага (без да желаят това), да играят заедно ситуационно. Защото проваленият проект ПП заплашва да продължи безразсъдното си движение напълно неуправляемо, затлачвайки политическата ни система. ПП не са чували, че съществува архетип на компромиса при политическа загуба. Тоест, когато си втора политическа сила, трябва да свикнеш, че не контролираш парламента, а не да се опитваш да налагаш идеите си с уличен натиск.
ПП загубиха подкрепата на външния фактор, защото за САЩ стана неприемливо да се идентифицират с тяхната несъстоятелност. ПП доказаха, че не са стабилна сила, която може да подготви и да проведе трансформации в обществената и икономическата система, без това да взриви държавата. Затова оттук нататък те ще бъдат тласкани към клоунски задачи, определени малки поръчки, например скачане срещу Радев и улични масовки по някои казуси, разбъркване на лявото пространство чрез изземване на инициативата, затвърждаване на популистки профил....
...
Технологията за въвеждане на активен инфантилизъм, който без задръжки да прескача правилата в държавата, да чупи границите на разумността и да предприема бързи решения под външен натиск е най-новото в политическия конструкторски бранш. Цветните революции вече не са достъчен инструмент.
Не е достатъчно да инсталираш удобна власт в една прицелна държава. Защото дори удобната власт има съображения за националния интерес. Затова най-новата практика е вдигане към върха на хора със специфични дефицити, които нямат усещане за национална отговорност. Наблюдаваме явлението в някои части на Европа и света. Това е форма на поставяне под контрол на иначе субектни държави през психическата несъстоятелност и недоразвитост на водачите. Такива лидери имат съзнание за величие, без необходимата зрялост на ума, което ги освобождава от саморегулация. Те са способни на всичко, задвижвани от редица лесно възпламеними инфантилни стимули, в чията основа стои черно-белия свят, желанието за наслада и детската нужда от задължително отмъщение. Обществото е шокирано от прибързаните, резки и неприемливи решения на такива хора, но няма време за реакция, още повече, че технологията, както и предишните такива, върви задължително с безусловна подкрепа от базови медии, които дезорганизират умовете на електората....
Калина Андролова
Проф. Иво Христов:
Проектът ПП е бил "съшит с бели конци, много несръчно, от неудачни актьори", но е изпълнил основните си задачи - скъсване на отношенията с Русия, Македония и "окончателното затриване на българската енергетика"...
На снимката ямболски представители на онова, което Президентът нарече ШАРЛАТАНИЯ
и Лена Бориславова като началник на кабинета на Кирил Петков
Откъсите са от участието на Андролова и Христов в Политически некоректно на БНР днес