А Денислав Стойчев е написал рецензия за "Ямбол по Архангелова задушница". И я публикуваме..
Ако не сте чели произведението тук е ЗАСЛУЖАВА СИ
http://www.yambolnews.net/index.php/novini/tvorchestvo/item/3279
Най-великолепното е, че този разказ е писан не в друг век, а сега, тези дни. Не мога да скрия щастието си от това, че има хора като Борко Ненов, които обожават пощадените от клопката на глобализацията малки светове. Но любовта към естествените неща в живота не е достатъчна. Литературният талант и човешките качества на Борислав Ненов са онова, което подрежда наблюденията и чувствата му в толкова сладките думи, които четем с удоволствие.
А и толкова рядко се появява изкуство без капчица претенциозност и фалшиви (неумели а от там и жалки) ексцентричности. Кой, освен арт спекулантите и превзетите, има нужда от синьото на Клайн, романи от една дума или театрални постановки, в които нищо не се случва? Храна за надути балони, отказали се от живота си на човеци.
Напротив, гробището на Ямбол е повече от живо, гъмжи от хора, които се избиват, за да видят своите приятели и роднини - над и под земята. Цветари се тюхкат защо са донесли прекалено много цвет
А и толкова рядко се появява изкуство без капчица претенциозност и фалшиви (неумели а от там и жалки) ексцентричности. Кой, освен арт спекулантите и превзетите, има нужда от синьото на Клайн, романи от една дума или театрални постановки, в които нищо не се случва? Храна за надути балони, отказали се от живота си на човеци.
Напротив, гробището на Ямбол е повече от живо, гъмжи от хора, които се избиват, за да видят своите приятели и роднини - над и под земята. Цветари се тюхкат защо са донесли прекалено много цвет
я, като поклонниците намаляват на всяка задушница. Днес си поклонник, а утре... Изкушението от русия водопад също си е на мястото край гробовете.
В града на автора и лирическия герой кварталите все още са махали, а бабите все още са си баби - класически баби, които нищят темите си на улицата по свечеряване. Калта си е кал, зимното слънце си е като юнско, велосипедите са още "по времето, когато Иван Тенев-Абисинеца е командвал БКП в града и окръга". И тук Борко Ненов, ако не пишеше, а разказваше на глас, задължително щеше да вметне: "Това в никакъв случай не е носталгия по соца."
Това, бих казал, е щастието от настоящето, което не е толкова по-различно от миналото, а носталгията е някак си предварителна и подранила, идва от постоянния страх, че един ден в близкото бъдеще всичко това ще изчезне, ще се осъвремени до безкрайност и ще загуби душата си. Или ще приеме нова, която няма да сме способни да усетим и заобичаме. И така носталгията е по-лека, когато е по нещо, което все още съществува.
И липсват автобуси, които да върнат хората от гробищата обратно в града. Защото на Архангелова задушница няма жив човек в опустелия град.
А пък за близките, които посещаваме в събота, изобщо няма автобуси.
http://www.yambolnews.net/index.php/novini/tvorchestvo/item/3279
Утре Борислав Ненов представя (не, Христо Карастоянов ще го представи) третата си книга, сборникът (с) "Подранили носталгии", които носталгии в този случай са наистина по загубени моменти, хора и места. Истински мехлем! 18 часа в небесносиния салон на читалище "Съгласие" в Ямбол.
В града на автора и лирическия герой кварталите все още са махали, а бабите все още са си баби - класически баби, които нищят темите си на улицата по свечеряване. Калта си е кал, зимното слънце си е като юнско, велосипедите са още "по времето, когато Иван Тенев-Абисинеца е командвал БКП в града и окръга". И тук Борко Ненов, ако не пишеше, а разказваше на глас, задължително щеше да вметне: "Това в никакъв случай не е носталгия по соца."
Това, бих казал, е щастието от настоящето, което не е толкова по-различно от миналото, а носталгията е някак си предварителна и подранила, идва от постоянния страх, че един ден в близкото бъдеще всичко това ще изчезне, ще се осъвремени до безкрайност и ще загуби душата си. Или ще приеме нова, която няма да сме способни да усетим и заобичаме. И така носталгията е по-лека, когато е по нещо, което все още съществува.
И липсват автобуси, които да върнат хората от гробищата обратно в града. Защото на Архангелова задушница няма жив човек в опустелия град.
А пък за близките, които посещаваме в събота, изобщо няма автобуси.
http://www.yambolnews.net/index.php/novini/tvorchestvo/item/3279
Утре Борислав Ненов представя (не, Христо Карастоянов ще го представи) третата си книга, сборникът (с) "Подранили носталгии", които носталгии в този случай са наистина по загубени моменти, хора и места. Истински мехлем! 18 часа в небесносиния салон на читалище "Съгласие" в Ямбол.
