Това е книга за добротата, каза в Синия салон, представяйки "Подранили носталгии" на Борислав Ненов редакторът на книгата Христо Карастоянов - Добротата, срещата на човек с човека е основното в тази книга. Книгата е за:
За добротата и за разтврящия се разширяващият се свят в очите на детството на Борислав Ненов... Радвам се, че частица от сърадването ви към автора, към неговата книга може да бъде отправено и към мен. Но най-обичам да редактирам книги, когато всъщност нямам много работа..."И акцентира обаче:
"Но частица от сърадването трябва да бъде отправена и с благодарности към Валентин Ревански, който спомогна да излезе тази книга. Лично аз ти благодаря Вальо" , каза Карастоянов И продължи: "Оплакват се, че държавата не подмогала книгоиздаването. И казвам аз и слава Богу, защото представяте ли си какви маршове щяха да излизат, ако днешната държаваго подмопамагаше ."
"Много тъжна и много светла, нарече книгата лит. домакин на вечерта - писателят-председател на Дружеството на писателите Тенко Тенев. И даде думата на Кроко да прочете "Престъпно хубава"...(ще го чуете...Или ще го прочетете като си вземете книгата има я по книжарниците вече. И в Яс сме го публикували...
За протокола, както съобщи водещият ТТ - от т.нар. ВИП-ове присъстваха заместник кметовете на "Тунджа" Мариета Сивкова и Станчо Ставрев (макар, че ако питате нас дойдоха по-скоро като представители на почитателите на литературното майсторство, отколкото на общината. Но имаше и поздрави от кмета и подарък - бутилка марково вино...В залата бяха и художници, и поети и фотографи, и печатари, и културтрегери, и учители, и инженери, и агрономи, актьори...
Изненада Борислав и поетът и издател на книгата, редакторът на "Пловдив Онлайн" Антон Баев.
Разказче от Ненов прочете и актрисата Полина Стоянова. Вълнуваше се момичето...И й личеше...
И Борислав странно защо удивен , удивен, зарадван, че ..."толкова много и толкова сте различни, а сме заедно...Рядко ви събирам, но може би е за добро..." И продължи:
"29 разказа, които някои мои приятели, завършили литература1 определят като един много странен жанр, който е като литературен хамелеон - непрекъснато, едва ли не, мени цвета си. Антон Баев, който е тук..., беше написал в своя електронен вестник, че книгата е биография на чувствата. И мисля, че е прав, книгата ми е нещо такова. Тя няма претенциите, и аз нямам претенциите, че съм намерил интелектуални дълбини или нещо мъдро. Просто, аз съм търсил чувствата, наистина, търсил съм и паметта...
Мисля си, че щом сме живи и се сещаме за мъртвите, значи има шанс и за нас, някой след десет, след двайсет, след трийсет години1 някой да запали цигари на гроба ни или да прелее от виното или пък да направи една трапеза по грузински, както в оня знаменит филм с Вахтанг Какабидзе..." "Не тъгувай", подсказа му Христо...
Другото в аудиофайла. Слушайте го на спокойствие. Препоръчително - да вали дъжд отвън...
И се надявам този 13 ноември да е частица от следващите носталгии на Ненов. И пак да са подранили
