В контекста на геополитическия сблъсък между атлантическия фактор в лицето на САЩ, които опитват да запазят глобалната доминация, която получиха през 90-те години, от една страна, и Русия и Китай, от друга страна, които се опитват да разколебаят американското глобално надмощие, цяла Европа е принудена да търпи щети, свързани с отказа от руски енергийни ресурси. Най-дълбоко страда Югоизточна Европа, която в най-голяма степен е свързана с доставките на газ и нефт от Русия.

Грубият натиск за изтласкването на „Лукойл“ от България следва да се разглежда единствено в този план. И никаква дерогация, договорки на Асен, високи цени на бензина и дизела, господстващо положение и други подобни популистки дъвки нямат значение. Действията на държавата и законодателя срещу „Лукойл“ целят да направят работата на рафинерията невъзможна. Това се прави по линия на общите европейски решения, които се разполагат във времето – за пълен отказ до 2027 г. от руски енергийни доставки, руски инвестиции и изобщо всякакво търговско взаимодействие с Русия. И докато Чехия, Словакия и Унгария се опитват да удължат сроковете на дерогацията за техните рафинерии, ние, като нация без особени традиции в организацията на съвременна държавност, решаваме да се откажем преди края на дерогацията. Схващате ли този парадокс?! Уверявам ви, парадоксът не е свързан с високи цени. Парадоксът на действията на някои наши политически партии се нарича „откупуване“. Всяка власт в България откупува времето, през което ще й бъде разрешено да управлява. И тя се откупува основно със сделки в областта на отбраната и енергетиката. Но понякога и с други действия или решения, които се изискват от съюзника ни САЩ. Това на ГЕРБ отдавна им е прекалено ясно, а ПП го усетиха много бързо и започнаха да се самопредлагат на всички нива, превръщайки държавното управление в чисто брокерство и търговия от врата на врата.

Задачата за изхвърлянето на „Лукойл“ се следва толкова арогантно, че дори данъчните екипи, които редовно проверяват рафинерията, и които иначе са висококомпетентни, са натиснати да се държат в момента като данъчен башибозук. Въпросните екипи също се чувстват некомфортно, защото са принудени да тормозят рафинерията, без да имат основания. Целият подход към рафинерията е на оня принцип, що си с шапка или що си без шапка. Медийно кампанията се разви с обвинението, че „Лукойл“ са алчните виновници за високите цени на горивата. А в същото време по иск на OMV, към който се присъединява и „ИНСА Ойл“, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глобява с десетки милиони левове „Лукойл Нефтохим“ за ценова преса. От гледна точка на конкурентното право „Лукойл“ не може да продава на по-ниски цени от пазарните.

Явно, че аргументите за цените служат единствено за формиране на обществено мнение срещу „Лукойл“. Другата опорка – напоследък „Лукойл“ ползвал максимални количества руски нефт, преди имало микс с по-голям дял на неруския нефт. Всяка компания търси по-евтината суровина и това е най-нормалната практика. Задачата срещу „Лукойл“ е поставена отвън, но тук определени хора се движат под прожектора на OFAC и преиграват с измислянето на видове репресии срещу рафинерията. Изглежда ли ви нормално някой да носи документи срещу „Лукойл“ в американското посолство?! И да обещава зрелищна разправа по изгонването на руснаците, просейки индулгенция и допускане до властта?! Като много опитна партия ДПС бързо прецени, че САЩ са готови да преосмислят оценката си за тяхното присъствие във властта, защото войната в Украйна ще промени балансите в Черно море. По причина на войната не може вече да има руска рафинерия в Бургас, дори и тя да преработва неруски нефт. В този смисъл някой трябва да извърши настъпателните действия срещу „Лукойл“, особено когато ПП се ослушват. Така изведнъж присъствието на ДПС в държавните дела стана легитимно във връзка с поетите ангажименти. Искам обаче да подчертая следното. Обичайно американците подкрепят приватизацията, преминаването на естествените монополи в частни ръце, разтурването на държавни структури, свързани с енергийни доставки по дългосрочни и ексклузивни договори за горива, подкрепят изтласкването на руския газ, нефт и атомни мощности извън пазара на Европа и т.н. Американците считат, че действия в тази посока са полезни и дават възможност да се пребори руското влияние. Защото, според тях, на мястото на руския доставчик-монополист ще се появят други неруски доставчици. За съжаление, опитът по нашите ширини сочи, че подобни стъпки нанасят тежки щети на икономиката, без да се променя източникът на доставки. Видяхме това с руския газ – вкарване на посредници и планиране на заобиколни трасета през Турция. Русия продължи да си продава газа, но просто по-скъпо за нашата държава. Сега ще гледаме епизода и с руския нефт. Изгонване на „Лукойл“ и ребрандиране на рафинерията през покупка например от азерската SOCAR или друга компания с топли връзки на руския нефтен пазар.

Турските медии пишат, че „Лукойл“ предоставя заем от 1,5 милиарда долара на SOCAR, която през последните десет години изтегли няколко заема, за да построи рафинерията STAR в Турция. Инвестицията на SOCAR в строителството на STAR е 6,3 млрд. долара и представлява най-голямата по обем инвестиция в точка на производствена дейност в Турция. Отначало се доставя азерски нефт от леките сортове, но по-късно се изяснява, че рафинерията ще преработва руски нефт в обем на 10 млн. тона годишно. Вадим Воробьов, президент на компанията „Лукойл“, заявява, че турският пазар е от стратегическо значение. Още повече, че екологичното законодателство на ЕС стана прекалено строго и рафинериите в Европа са по-малко конкурентни от тези в Турция, Близкия изток или Азия. Като цяло инвестициите на SOCAR в енергийния сектор на Турция са около 20 млрд. долара. Така че със сигурност изгонването на „Лукойл“ от България ще обвърже нашата държава със схеми и нови трасета за заобикаляне на санкциите срещу руския нефт. Досегашната ни пълна зависимост от Русия за енергийни суровини се трансформира в директна зависимост от Турция. А нашенските борци срещу „Лукойл“ кроят планове да се включат някъде по трасето. Със сигурност Гуньо Адвокатина и Данко Харсъзина не могат да управляват активите на „Лукойл“, но могат да приключат рафинерията, инструментализирани за „високи геополитически цели“. Затова ще завърша с една перифраза на Ганьо Балкански, трябва и ние да клъвнем по нещо, току-тъй на сухо евроатлантизъм - бошлаф.