Празникът в каноните на БПЦ е на 1 февруари, но
Свети мъченик Трифон (гр. наслада, разкош) е роден през 227 г. в древна Фригия ( Мала Азия). Лекувал различни болести, гонел лошите духове от хората. Въпреки популярността си на вълшебник лечител св. Трифон умрял мъченически по времето на император Декий Траян (властвал 249–252 г.). В народния календар 1 февруари е денят на Трифон Зарезан или както още се среща Трифон Чипия, Трифон Пияницата – патрон не само на лозарите, но и на градинарите. Почитат го още и кръчмарите. Първообраз на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, в пролетните Дионисиеви тържества.
/Да поменем Трифон Йасифов и Трифон Леров - творци - не гербаджийските директори малки пластици
ПРАЗНИКЪТ
В народния календар ( денят на Трифон Зарезан, или както още се среща, Трифон Чипия, Трифон Пияницата – патрон не само на лозарите, но и на градинарите, за да не ядат насекоми зелето и другите растения. Почитат го още и кръчмарите. В една легенда, разказвана и до днес, се споменава как той мил бъчвите на един кръчмар. Първообраз на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, в пролетните Дионисиеви тържества.
РИТУАЛИ
Меси се обреден хляб, украсен с направени от тесто натежали от плод гроздове, някъде го украсяват с цвят на лоза.
Стопанинът на дома тръгва за лозето с мъжете и носи чисто нова торба, в която са сложени хляб, варена кокошка, пълнена с ориз или булгур, бъклица вино, светена вода, пепел от трапезата от Бъдни вечер.
Подрязват се лозята. Лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата или от ъглите на лозето. Със светената вода и пепелта ръси за плодородие. На отрязаното място полива с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коли грозде." С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино, иконите вкъщи.
Слага се обща мъжка трапеза в лозята. Всеки оставя, каквото е донесъл.
Мъжете избират Трифон (или Трифун) – цар на лозята. Най-възрастният поставя в средата три подрязани пръчки и китка босилек, вързана с червен конец. Пита кой иска да е цар и всеки може да посегне и да вземе китката. Но царят трябва да е човек с късмет, да е имотен, за да може да почерпи, добре е да е работен и уважаван от хората стопанин, а през изминалата година лозето му да е родило най-много. Цар се става по желание, но човек трябва да си знае възможностите. На трапезата царят слага не просто печена кокошка, а цял овен, може и два. Ще го изберат отново и на следващата година, ако в годината на "царуването" му е имало берекет. Когато подрязва, нарича: "На всяка лоза – по шиник, от всяка – по чебър." Често някой мъж се скрива зад лозата и пита "Трифоне, виждаш ли ме?", а царят отговаря: "Наесен хич да не те виждам от грозде." На връщане мъжете носят своя "цар" на раменете си или го теглят с колесар, на главата му има корона от лозови листа, в ръцете си държи икона на св. Трифон. От тук нататък през цялата година ще му оказват почит и уважение, ще го пазят и обграждат с грижи, защото народът е убеден, че от здравето и щастието на "царя" зависи цялото плодородие на лозята.
Мъжката дружина обикаля по домовете. Там, разбира се, ги черпят – червено вино от бяло котле. Първо отпива "царят", после поред – останалите. Накрая, глътка след глътка, благословия след благословия, всички се напиват. Последната почерпка е в дома на "царя". Ако не се напият добре, вярва се, че плодородието няма да е добро.
В Дупнишко мъжете подрязват следобед, а сутрин към лозята тръгват моми и ергени. Момите окопават и поливат с вино, слагат в корените парче баница и залък от гозбите, ергените зарязват окопаните лози, а после започва истинско празнично веселие.
Някъде се меси колак специално за добитъка. Слагат го в храната на животните, да не нападат вълци.
Заканват се с брадва (все едно "трифоносват") яловите дръвчета. Очаква се да се уплашат и да започнат да раждат.
Мъж без деца изпълнява обичая посичане. Вика някой да го обръсне, а бръснарят три пъти го порязва и се вярва, че магията за челяд е сторена.
Жените ловят с тестени ръце дърветата, животните и невестите – да се плодят и да раждат.
На някои места в средата на лозето изравят дупка и в нея закопават светената вода – да не бие град.
От Трифоновден започват Вълчите празници. Връзват се ножиците вкъщи, за да са завързани устите на вълците.
На места жените го тачат против къртици. Слагат горещи въглени в къртичи дупки или пръскат около тях царевични зърна, за да не ровят къртиците по двора.
ЗАБРАНИ
Не се докосват остри предмети и сечива, за да се предпазят стадата от вълци.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще е късметът ти през годината.
Вечерта срещу празника се гадае по въглени за плодородие. Наричат се три живи въглена: единият – за житото, другият – за млякото, третият – за виното. На сутринта изгорелите, стопилите се въглени означават плодородие, угасналите – недоимък.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПОГНОЗИ
Ако сутринта на празника е слънчева и ясна, годината ще е плодородна.
Ако времето е хубаво и ясно, такова ще е то през цялото лято.
Ако денят е ясен от сутринта, лозята трябва да се подрязват рано, а ако е облачен – по-късно.
Ако е облачен, пролетните култури ще са в изобилие, но житото ще има главня.
Ако грее слънце преди обяд, царевиците ще са добри, ако следобедът е слънчев, ще са добри културите, които се сеят по-късно.
Ако вали дъжд – добре е за виното и царевицата, ако вали сняг – ще са добри пчелите, ако грее слънце – добре е за житото и коприната.
Ако вали дъжд, пролетта ще е дъждовна.
Ако има силен порой, вино ще пълни бъчвите.
Ако вали сняг, началото на лятото ще е дъждовно.
Ако е сух студ, началото на лятото ще е сухо.
Ако нощта е звездна, пролетта ще настъпи късно.
Празнуват:
Имената, свързани с лозята и виното.
Трифон (гр. наслада, разкош), Трифона и техните производни:
Трифко, Трифо, Трифул; Трифа, Трифка, Трифула;
Тричко, Тричо; Тричка;
Фуне, Фунчо.
Ямболлии да си спомним Трифон Йосифов и Трифон Леров...