Прочетох с изумление напоследък, че в ГЕРБ се записали 40 000 нови партийци, а вождът Бойко Борисов връчил лично партийните книжки на част от тях в Пловдив. Изумен бях, не за друго, а защото отново, за кой ли път вече, днешният вожд напомняше натрапчиво за вчерашния, научил е немалко, види се, от другаря Тодор Живков някогашния му охранител. И рязането на лентички, тържествено и помпозно, както и не по-малко тържественото и помпозно връчване на партийния билет обаче, за жалост, не помагат на новия вожд на излезе от дупката. Достойният ученик на Тато, въпреки маймунджилъците си, в парламента и извън него, или тъкмо заради тях, продължава да губи подкрепата на народа, а рейтингът на партията му неумолимо хвърчи надолу. Сгромолясва се фатално, между другото, и рейтингът на Борисов, но далеч по-фатално е сгромолясването за вчерашните и днешни съпартийци Плевнелиев и Цветанов. Президентът Росен Плевнелиев, доживяхме да видим и това, е дотолкова непопулярен, че е изпреварен от бившия президент Първанов, а социолозите предупреждават, че го чакат и по-лоши дни. Няма как другояче да е, щом той, не друг, се подигра с народното доверие някак неправдоподобно и наместо да бъде обединител на нацията партизанстваше хитрувайки. Народът все пак не е толкова прост, колкото се ще на нашия президент, та може да разграничи хитреца, който не само противопоставя скандално умните, хубавите и богатите на глупавите, грозните и бедните, но и лъже нагло след това, наместо да се извини. Докато се прави на умен, което е не толкова лесно за него, очевидно, президентът Плевнелиев рискува да се превърне в първия български президент, неодобряван масово от народа си. Това не е толкова трудно, щом неговият другар и съпартиец Цветан Цветанов вече го постигна, щом вече съумя от най-харесван, почти колкото патрона си ББ, да се превърне в най-нехаресван политик. И неговото хитруване, като на президента, бе и протяжно, и нахално, та си е съвсем в реда на нещата, че се случи най-сетне това, което трябваше да се случи. Социологията изобщо, колкото и да я одумваме, е безмилостна, точна и непоколебима, когато трябва да постави на мястото му самозабравилия се политик. И партията, изчерпала кредита на доверие, разбира се, която си остава обречена, въпреки маймунджилъците, колкото и да са и каквито и да са те. Тенденцията ГЕРБ да е втора сила, виждаме, вече е трайна тенденция, а разликата с водача се увеличава с всеки изминат ден, въпреки циркаджилъците и гюрултията на губещите. Не знам какво си въобразяват тези хора, щом ни устройват такива панаири, но техният лидер най-сетне призна, че са му се накарали от Брюксел, дето е напуснал парламента, а го е наказал, пак за същото, нека не се съмнява, и народът. Той ще го накаже, нека не се съмнява, и сега, след поредният парламентарен цирк, за който уж го били похвалили от Брюксел! Въобще, социологията си е познатата социология дотук, по-скоро скучна, отколкото забавна, макар че мнозина се забавляват с констатациите й. А забавното и дори парадоксалното в поредното социологическо изследване е, че сред най-мразените политици, редом с Цветан Цветанов, се нареждат Лютви Местан и Волен Сидеров. Невероятно е, но двама политици, които са антиподи, които изповядват противоположни ценности и имат съвсем различно поведение, събират еднакво неодобрение. Упрекваният, не без основания, в нетърпимост и расизъм, както и в невъзпитание Волен Сидеров, според анкетираните, е досущ като толерантния, въздържан и възпитан Лютви Местан. Има някаква загадка тук, която сочи, ако не друго, то поне това, че българският избирател е фатално объркан понякога и ако веднъж е способен да направи правилния избор, друг път неочаквано бърка. Този избирател, който се отнася закономерно към маймунджилъците на ГЕРБ, виждаме, някак не съумява да отсее плявата от зърното, когато трябва да избира между родните националисти и партията, която мнозина възприемат като етническа. Всъщност, ако се замислим, народът отрича в еднаква мяра и националистите, и етническата партия, а недоразумението се корени единствено във факта, че лидерите се приемат като олицетворение на партиите си. И това, вероятно, не е лишено от известни основания, щом „Атака” действително е лидерска партия, а такава бе и ДПС по времето на Ахмед Доган. Така или иначе, налице е известна инертност, насилено и необосновано идентифициране на Доган с Местан, въпреки натрапващите се различия между двамата лидери. По-същественото в нашия случай обаче е, че социологията, забавна или не, вещае лоши дни за бившите властници, не само от ГЕРБ. Очевидно е, че десните не оправдаха народното доверие, че разпиляха надеждите на хората, че надеждите на българския народ за по-справедлива, по-социална политика са свързани с БСП и левите партии, каквито и да са недостатъците им. Очевидно е и това, че само десните не виждат реалността, каквато е, и продължават да се надяват напразно, че ще получат някак властта, която те вече безвъзвратно са загубили, както личи това и от социологията. Очевидно е, накрай, и доколко сбъркани са усилията на противниците на правителството и на парламентарната демокрация, щом протестите, наместо да свалят рейтинга на управляващите, го вдигат…
Народът, българският народ, ще ми се да добавя след всичко, не чете социологическите изследвания, разбира се, но нека не се съмняваме, че отразяват те, повече или по-малко, тъкмо него, нашия народ, с всичките му странности. Народът не чете социологическите изследвания и не му е работа да ги чете, но не ги четат май и политиците ни или не вникват в тях, неспособни са да ги разтълкуват, а на тях им е нужно да го правят, трябва да го правят, ако искат да спечелят. Народното доверие ще спечели този, който познава народа, но ако е готов да угоди на народа, който мнозина лъгаха! Не мисля, че оттук-насетне ще е лесно, за когото и да е, да излъже успешно този толкова лъган досега народ, било с лентички, било с партийни книжки, било с други дрънкулки. Няма да е лесно, не за друго, а защото както този народ казва, ножът вече е опрял до кокала…
Любомир Котев
