Тръгва по инстанциите присъда на Ямболския районен съд, който вчера присъди Община Ямбол да заплати 981 лева за имуществени и неимуществени вреди на ямболлия, който през 2012 година претърпява пътно-транспортнопроизшествие. Автомобилът се млъснал визпъкнала над паважа необезопасена канализационна шахта. Била натакова място, което нямало как да заобиколи. С 40 км. в час се движела колата, прие съдът, срвн. ниска скорост, но довела до щети по МПС-то, до наранявания на водача...
Р Е Ш Е Н И Е №134/27.2.2014 г.
гр.Ямбол, 27.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, гражданска колегия, VІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Невена Несторова
при секретаря Ст. М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2410 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.Н.Д. ЕГН ********** *** 5-2-4 против О. Я., с която се претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 2000 лв., от които 1000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди и 1000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 21.07.2012 г., около 11.30 часа ищецът е управлявал собствения си лек автомобил марка „***” с рег. № *** като е претърпял ПТП с автомобила си, който е попаднал в неукрепена канализационна шахта на ул.„***” в гр.Я. Движил се със скорост не повече от 40 км./ч., но въпреки това са настъпили щети по автомобила. Освен това се твърди, че вследствие на удара е получил телесни увреждания, претърпял е болки и страдания и е настъпила трайна психологическа травма. Сочи се, че вина за вредите има ответникът, който не е изпълнил задължението си да поддържа, ремонтира и обезопасява шахтата, като част от канализационната система. Претендират се направените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника О. Я. с който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни. Излага се, че липсват доказателства за настъпило ПТП, мястото, където то е настъпило, механизма на ПТП и следствие от кое са настъпилите щети по автомобила, както и липсват доказателства за нанесените на ищеца щети. Счита, че протокол за ПТП от 23.07.2012 г. не се ползва с доказателствена сила относно фактите, които не са възприети непосредствено от съставителя му, както и попадането на автомобила в шахтата на пътното платно, тъй като липсват доказателства за подадени регистриран сигнал от 21.07.2012 г. за настъпило ПТП. Претендира се отхвърляне на предявените искови претенции от страна на ищеца като неоснователни и недоказани, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им и за присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, като се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, както и за присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на описания в исковата молба лек автомобил марка „***” с рег. № ***.
Ищецът е представил препис от протокол за ПТП № *** от 23.07.2012 г., от който се установява, че на 21.07.2012 г. в 11.30 часа водачът на автомобила - ищецът е управлявал автомобила си в гр.Я., ул.”*** по нагорнище и е ударил с лявата ходова част в изпъкналата 10 см шахта за отпадни води, като преди това имало лек спад на паветата, което допринесло за удара. Съгласно схемата на произшествието шахтата е разположена в лявата част на дясната лента за движение на автомобила. Описани са някои от повредите по автомобила: деформация и повреди по предна лява ходова част и предавателна кутия. Посочено е, че шахтата се е изместила от мястото си. Отбелязано е, че участникът в ПТП не е извършил административни нарушения.
От представения препис от свидетелство за регистрация – част ІІ е видно, че автомобил „***” рег. № *** е регистриран на името на ищеца Л.Н.Д..
По делото е представено от ищеца препис от съдебномедицинско удостоверение № *** г., от което е видно, че при прегледа и освидетелстването на ищеца е установено автомобилна травма – травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение, като пострадалият е получил контузия на главата с умерено изразен болезнен оток на тъканите в теменната област на главата, контузия на левия горен крайник с охлузвания, кръвонасядания и болезнени подутини по предната повърхност на долната половина на мишницата, в областта на лакътната става, предмишницата и китката, контузия на китката с болезнени движения на ръката, които са ограничени по обем, контузия на дясната подбедрица и дясната глезенна става с умерено изразено кръвонасядане и болезнен оток на тъканите в областта на предната повърхност на подбедрицата и болезнен оток на тъканите в областта на глезенната става. Травматичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и врем, както съобщава освидетелстваният. Уврежданията на ищеца са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От събраните в производството гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля А.Б.Д. – полицейски служител, съставил протокола за ПТП се установява, че отивайки на място е констатирал, че автомобила на ищеца се е движил по нанагорнището на ул.”*** в гр.Я. и се е ударил в шахта, която се е намирала в средата на платното за движение. Шахтата на гривната е била открехната и е на нивото на пътната настилка – паваж. Свидетелят Д. сочи, че ищецът непосредствено след удара имал болки в гърдите.
От своя страна по искане на ищеца бе разпитан и свидетелят Ж.И.Ж. – полицейски служител, който свидетелства в насока, че знае, че на 21.07.2012 г. ищецът е претърпял ПТП с автомобила си, като на място е установил, че автомобилът е преминал през необезопасена шахта, вследствие на което удря автомобила си, като са настъпили материални щети по автомобила. Свидетелят Ж. заявява, че няма как да се заобиколи шахтата от лявата страна, тъй като има паркирани автомобили, а от дясната страна има храсти. Ищецът се е оплаквал от болки в гърдите, в областта на главата, но не пожелал да потърси медицинска помощ.
Свидетелят А.З.Ф. – живущ ***, където е настъпило ПТП /гр.Я., ул.”***”/ сочи, че е видял удрянето на автомобила, управляван от ищеца в шахтата, като след удара ищецът се е оплаквал от болка в глава и гърдите и е отказал да посети Спешна помощ. Сочи, че често на това място са се удряли автомобили и е невъзможно шахтата да бъде заобиколена, тъй като от едната страна на пътя са паркираните автомобили, а от другата страна е имало храсти.
Свидетелят И.П.Т. – братовчед на съпругата на ищеца, в чийто сервиз е бил откаран автомобила на ищеца след произшествието свидетелства в насока, че вследствие на пропадането на автомобила на ищеца в шахтата, се е пукнал радиатора, счупила се е скоростната кутия, предния мост е бил усукан, носача също бил усукан, предния калник от страната на вратата на водача бил изхвръкнал.
Видно от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, което вещото лице е изготвило на база обективни данни от материалите, приложени по делото, без да е извършван непосредствен оглед на автомобила и местопроизшествието и което съдът кредитира като обективно, обосновано и неоспорено от страните се установява, че настъпилите вреди по автомобила на ищеца кореспондират напълно на механизма на настъпилото произшествие, а именно преминаване през шахта с неукрепен капак и гривна. Щетите по автомобила се явяват в причинно-следствена връзка с произшествието и според експерта могат да настъпят при констатирания механизъм на ПТП. Вещото лице посочва, че общата стойност на щетата за възстановяване на автомобила възлиза на 681,59 лв. и включва стойността на нови части след корекция, труд и боя с допълнителни материали.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена по писмени данни, се установява, че вследствие на ПТП – блъскане в шахта, ищецът е получил автомобилна травма вътре в автомобила и се дължат на тангенциалното или пряко действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Травмата е довела до травматични увреждания – охлузвания, ивицести кръвонасядания и болезнени отоци по главата, левия горен и десния долен крайник, които са обичайни за този вид травма. Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителния процес при подобни увреждания може да продължи в рамките на две до четири седмици, като е индивидуален за всеки човек и зависи от индивидуалния му праг на поносимост на болката, от възрастта, от локализацията на увреждането. Последиците от нанесените увреждания на пострадалия са билки и страдания. Експертът сочи, че е възможно да е било налице стрес, уплаха, но явно не са били изразени в такава степен, налагаща преглед и лечение от специалист.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на иска се свързва с пълно и главно доказване на наличието на необезопасената шахта на сочения пътен участък, която не е била сигнализирана, претърпяните вреди – по вид и размер, причинната връзка между тях и състоянието на пътното платно, както и вината на деликвента, който стопанисва пътя.
Протоколът за ПТП, който се оспорва от ответника е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното /чл.189 ал.2 от ЗДвП/, по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства - факта на осъщественото ПТП, състоянието на пътната настилка, уврежданията на авариралото МПС, местоположението на автомобила спрямо пътното платно, както и датата и часа на възприемане на посочените факти. Още повече, че описаните в протокола констатации кореспондират безпротиворечиво с показанията на разпитаните по делото свидетели Д., Ж. и Ф.. С оглед на това съдът приема за установено наличието на неравност с посочените размери - необезопасената шахта по пътното платно и уврежданията по лекия автомобил.
Във връзка със спорния механизъм за реализиране на ПТП и причинната връзка между необезопасената шаха и настъпилите щети е изслушана и приета неоспорена автотехническа експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и пълно. В нея е описан подробно механизма на произшествието и повреждане на частите на лекия автомобил при преминаване през неукрепената шахта, като е посочено, че същият отговаря на описания в протокола за ПТП механизъм. От съвкупния анализ на експертното заключение с гласните доказателства по делото, съдът достига до извод, че по делото са установено механизма на ПТП, причинната връзка между необезопасената шахта и повредите по автомобила.
Съгласно § 7, ал.1 т.4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл.31 от ЗП е предвидено че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. След като в случая е приет за установен факта на необезопасена и несигнализирана шахта по пътното платно, то е налице и противоправно поведение на деликвента – собственик на пътя за неположената дължима грижа за поддържане на пътното платно в изправно състояние. Доказване на вина от ищеца не се изисква, доколкото самото противоправно поведение, причина за щетите се детерминира от нормата на чл.49 от ЗЗД която въвежда отговорност с обективен характер.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск за доказан по основание. Поради това и при съобразяване на определения от вещото лице размер, необходим за репариране на щетите, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до сумата 681,59 лв., а за разликата над нея до претендирания размер следва да се отхвърли.
Съдът намира иска за обезщетение на неимуществените вреди за частично основателен. Причинната връзка между телесните увреждания и удара вследствие попадането в шахтата е установена от даденото от вещото лице по съдебномедицинската експертиза заключение, както и от съдебномедицинското удостоверение, изготвено въз основа на преглед на пострадалия, които водят до извода за наличието на такава връзка. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът счита, че обезщетението следва да се присъди в размер на 300 лв. за телесните травми, тъй като се касае до увреждане на здравето, придружено с болки и страдания, продължили в рамките на две до четири седмици съгласно заключението на вещото лице, което разстройство на здравето не е опасно за живота. Не се установи от свидетелските показания ищецът да е преживял стрес или уплаха, нито пък да е настъпила психологическа травма. В тази връзка и вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза сочи, че е възможно да е било налице стрес, уплаха, но явно не са били изразени в такава степен, налагаща преглед и лечение от специалист. Следователно размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да е 300 лв. Искът за разликата до предявения размер следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По аргумент от чл.84, ал.3 от ЗЗД искът следва да се уважи ведно със законната лихва върху главницата.
Предвид изхода на спора и представените доказателства, в полза на ищеца следва да се присъдят 412,26 лв., съразмерно с уважената част от иска. Разноски на ответника не се следват с оглед доказателствата по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О. Я. да заплати на Л.Н.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, сумата 981,59 лв., от които 681,59 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 300 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 681,59 лв. до претендираните 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и иска за разликата над присъдените 300 лв. до претендираните 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА О.Я. да заплати на Л.Н.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 412,26 лв., представляваща направени по делото разноски по съразмерност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
