Чл. 244 се изменя така:
Чл. 244.  Министерският съвет определя:
1. Минималната работна заплата за страната, която не може да бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз.
2. Видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс, които не може да са по-малки от средните за ЕС.
С предлаганата промяна в Кодекса на труда се цели да се повиши размерът на минималната работна заплата, (МРЗ), така че тя да бъде съобразена със средното за Европейския съюз  ниво на това възнаграждение. В момента България е на последно място в по този показател сред страните от ЕС. По данни на ЕВРОСТАТ от януари 2012 г. разликата в минималната работна заплата за България и за Люксембург достига 13 пъти. МРЗ е около 10 пъти по-висока от българската в страни като Ирландия, Нидерландия и Белгия.
Промяната ще повиши доходите на българските граждани. С повишаването на МРЗ ще повишат и останалите трудовите възнаграждения, както и някои социални плащания. Мярката ще стимулира повишаването на производителността на труда в страната и не направи българския пазар на труда конкурентен на европейския. С повишаването на покупателната способност на населението ще се стимулира вътрешният оборот и потреблението на стоки и услуги.
Данните на ЕВРОСТАТ, по които се предлага да се определя минималната работна заплата са публично достъпни и формирането на минималното възнаграждение ще бъде прозрачно. В момента МРЗ се определя с постановление на правителството. В своята предизборна програма управляващата партия ГЕРБ обеща повишаване на доходите на населението. Този въпрос бе акцент за управляващите и при откриване на есенната сесия на НС. С предложението си ПГ АТАКА дава един от възможните варианти за повишаване на доходите.
Средства за реализирането на изменението може да се намерят чрез преструктуриране на държавния бюджет, преразглеждане на договори за концесии, въвеждане на по-високи корпоративни данъци, както и на данък лукс по примера на много от държавите членки на ЕС.


София, 17.02.2014 г.         ВНОСИТЕЛИ:

ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ
    ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ
    СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СТАНИЛОВ
    ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ
    ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ ЛАКОВ
    КАЛИНА ПЕТРОВА БАЛАБАНОВА
    ИЛИАН САШОВ ТОДОРОВ
    ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА
    ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ
    ИВАН ТОДОРОВ ДИМИТРОВ
    РАДИ НИКОЛОВ СТОЯНОВ
    КИРИЛ КРАСИМИРОВ КОЛЕВ
    ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ АВРАМОВ
    МАГДАЛЕНА ЛАМБОВА ТАШЕВА
    МИГЛЕНА ДОЙКОВА АЛЕКСАНДРОВА
    ДИМИТЪР ДИМЧЕВ ДИМОВ
    НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
    АДРИАН ХРИСТОВ АСЕНОВ
    ГАЛЕН СИМЕОНОВ МОНЕВ
    ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕТРОВ