И преди Рождество Христово, наричано поголовно в православната ни държава само и просто Коледа, и след него, по Нова година, Ямбол си остана един полумъртъв град.

Така нареченият Коледен базар, приличащ на селска кръчма от началото на 70-те години на миналия век, нямаше с какво да привлече тия, които си дойдоха при роднините по Рождественските празници, но и хубавите пицарии, и модерните кафенета, поне в центъра на града ни, стояха пусти.

Или почти пусти, защото да броим наличието на десетина-петнадесет клиенти в някое от местата за развлечение, за празнично „нашествие”, е нелепо.

Вярно, върнаха се някои от гурбетчиите, но и с тях Ямбол не се оживи кой знае колко. Всяка вечер, по време на празниците, се разхождах из централните улици, и пустотата бе покъртителна. В края на комунизма нашият град гонеше 100 000 жители, при последното преброяване ни изкараха малко над 73 000 души, но тия сметки на статистиката почват да изглеждат все по-измислени.

Най-жива е ромската махала в Ямбол. Това се видя и на коледарския празник, когато и кудите бяха изпъстрени с циганско участие и откъм Хулиганската барака непрестанно се изсипваха хора към пъпа на града.

Вероятно богатите ни съграждани са дръпнали по Рождество Христово из скъпите курорти или в далечна чужбина, за да „затворят” успешна за тях година.

Но богатите край Тунджа не са многобройни, така че и да са били през цялото време тук, усещането за пустота нямаше да се промени.

Такива са, поне според мен, фактите за демографското състояние на града ни, а и за атмосферата в него.

Все повече ставаме град на пенсионери и на хора от третата възраст.

Училищата водиха и през миналото лято люта битка за всяко дете, през тази година това ще се повтори, а вероятно и ще се ожесточи.

Материалът, да се позова на вожда Бойко Борисов, замина.

Всяко новородено дете е почти събитие, а за да не е съвсем трагична демографската картина, пак основна роля имат циганите.

Както е тръгнало, Ямбол ще остане спомен за град. Красив, но само спомен…

Борислав Ненов